По-близо до монашеския начин на живот: поклонническото пътуване на варненските младежи продължава

След първия ден, изпълнен със срещи, пътуване и духовни разговори, в Германския манастир дойде време младежите не само да слушат за монашеския живот, но и да го преживеят. На 1 и 2 септември те се включиха активно в ежедневието на светата обител – участваха в богослуженията, помагаха с личния си труд, грижеха се за общата трапеза и имаха време за разговор, отдих и общуване.

Денят на 1 септември започна с Божествена света Литургия, възглавена от игумена на манастира йеромонах Пимен. В проповедта си той насочи вниманието на младите поклонници към началото на Църковната година и към смисъла на новото начало.

Отец Пимен припомни, че септември поставя началото на новия богослужебен кръг, а празниците Успение и Рождество на Пресвета Богородица са като благословение над това начало. Той обърна внимание и на връзката между църковния календар и естествения ритъм на живота – време, когато човек е прибирал плодовете на своя труд, подготвял се е за зимата и е поемал отговорности за себе си и своето семейство.

Тази връзка между началото, труда и отговорността отец Пимен пренесе и към живота на самите младежи. Той им припомни, че в Църквата всеки човек има своето място и значение. Никой не е излишен и никой не бива да се смята за по-важен от другия, защото всеки е необходим на своите братя и сестри.

Именно затова, по думите му, срещите и събиранията на младите хора са толкова ценни. Когато човек живее сред други хора, той се среща с различни характери, навици и мнения. Понякога това не е лесно, но именно така се учим на търпение, разбиране и приемане. Както камъните в реката постепенно се изглаждат, когато се търкат един в друг, така и общуването с другите помага на човека да израства.

В този контекст игуменът говори и за прошката – като способност да направим място за другия в сърцето си. Защото християнското общение не означава всички да бъдат еднакви, а да се научим да приемаме различията и да оставяме място за човека до нас, дори когато това изисква търпение и отказ от собственото удобство.

А възможност да приложат чутото на практика младежите получиха още същия ден.

След богослужението те се включиха в различни дейности в помощ на манастира. Момчетата, със съдействието на Димитър – послушник в светата обител, събираха и пренасяха дърва за нуждите на манастира. Момичетата помагаха в подготовката на зимнината и се включиха в брането на зеленчуци.

Постепенно работата събра всички около една обща задача – приготвянето на лютеница.

Под ръководството на отец Пимен и Петя Аврамова, сътрудник към Духовно-просветния център, младежите се редуваха в различните дейности. Едни почистваха чушките, други ги изпичаха и белеха, трети измиваха и нарязваха доматите, белиха патладжани.

Работата се оказа повече, отколкото може би някои от тях са очаквали. Но с всяка следваща задача ставаше ясно, че когато усилията са общи, и трудът е по-лек, и удовлетворението е по-голямо.

Тъкмо това беше и една от важните цели на заниманията – младите хора да усетят какво означава да дадеш времето и силите си в полза на другия. Не просто да присъстваш, а да помогнеш. Не само да получиш нещо от преживяването, а и да оставиш след себе си своя принос.

В манастирския ритъм свое място имаше и общата трапеза. Младежите се редуваха в подреждането на масите, сервирането и отсервирането на храната. По време на храненето един от участниците четеше житието на светията, който Църквата празнува в съответния ден. Така дори обикновените ежедневни занимания се превръщаха във възможност за общение и духовно преживяване.

След края на работния ден младежите имаха възможност да споделят преживяното и в групова работа. Всеки разказа с какво е помогнал на манастира и помисли какво още е можел да направи за другите. Въпросът беше прост, но отговорът – личен. Защото човек най-добре разбира смисъла на служението тогава, когато сам е запретнал ръкави и е направил нещо за някого другиго.

Сред натоварената програма остана време и за отдих. Младежите посетиха басейн в Панчарево, а свободните моменти отново ги събираха около вече започнатото ръкоделие – плетенето на гривни-броеници.

Но тези дни в манастира имаха място и за празник. Божидар навърши пълнолетие и рожденият му ден се превърна в специален момент за цялата група. Младежите се разделиха на малки групи и изработиха картички с пожелания за рожденика. А той от своя страна написа пожелания за всички участници. Така един рожден ден се превърна в общ празник – създаден не с големи приготовления, а с внимание, творчество и желание всеки да подари нещо от себе си.

Двата дни в Германската света обител показаха на младите поклонници, че манастирският живот не е само тишина и богослужение. Той е и работа, която трябва да бъде свършена; храна, която трябва да бъде приготвена; дърва, които трябва да бъдат пренесени; човек до теб, когото трябва да приемеш; и общност, в която всеки има своето място.

А за младежите това се оказа възможност да разберат, че духовният живот не започва и не свършва с влизането в храма. Той продължава и в начина, по който работим, разговаряме, помагаме и живеем заедно.

Така поклонническото пътуване продължаваше да разкрива своя смисъл – стъпка по стъпка, ден след ден. От молитвата към труда, от труда към общението и от общението към онова по-дълбоко разбиране, че пътят към Бога винаги преминава и през човека до нас.