Участие на младежите от Духовно-просветния център "Св. Архангел Михаил" в поклонническия път „Рилският Чудотворец“ 2026

С благословение и молитва младежите от Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил“ се присъединиха към участниците в Националния поклоннически поход „Рилският Чудотворец“.

След нощувката край Цари Мали град, където младежите разположиха своя палатков лагер и километрите изминати през планината Верила, те преминаха последната и най-трудна част от прехода – планината Рила до Рилската света обител. Планинският път изпита силите и издръжливостта им, но и всяка следваща крачка ги приближаваше към заветната цел – манастира на преподобния Йоан Рилски и поклонението пред светите му мощи.

По пътя молитвата остана техен неизменен спътник. В минутите за почивка поклонниците събираха сили не само телесно, но и духовно, като заедно четяха акатиста на св. Йоан Рилски и отправяха молитви към небесния покровител на българския народ, чието застъпничество и закрила усещаха през целия поклоннически път. В края на деня, с Божията помощ, младежите достигнаха Рилската света обител, където имаха радостта да се поклонят пред светите мощи на преподобния Йоан Рилски.

На празника Преображение Господне те участваха в светата Божествена Литургия в Рилския манастир, заедно с всички поклонници. След богослужението поклонническото шествие се отправи към гроба на преподобни Йоан Рилски – мястото, където по традиция завършва поклонническият път.

Там заключителни думи отправи проф. Павел Павлов, който подчерта, че смисълът на изминатия път не се измерва нито с километрите, нито с физическото усилие. Истинският подвиг е в това пътят да бъде извървян заедно – молитвено, като лития, с общо желание и вяра. Той припомни, че поклонничеството има смисъл тогава, когато запазва своето духовно съдържание.

Проф. Павлов изрази благодарност към всички, които са се включили в организацията, към игумена на Рилската света обител – Негово Преосвещенство Адрианополския епископ Евлогий, към Негово Светейшество патриарх Даниил, който за трета поредна година отслужва водосвет при Рилските езера.

Той благодари на всички, които са се включили в поклонението – на многото деца и семейства, които идват при св. Йоан Рилски година след година, както и на поклонниците от различни страни. Той призова семействата да не прекъсват тази връзка с Рилския светец. Да водят при него своите деца и един ден своите внуци – независимо дали ще бъде по поклонническия маршрут или по друг път. Защото, както подчерта проф. Павлов, не е важно по кой път ще стигнем до св. Йоан Рилски.  Важното е да вървим към него. „Никой път не е уникален, стига да е път към св. Йоан Рилски“, бе посланието му. В това се съдържа и дълбокият смисъл на поклонничеството – св. Йоан Рилски да не бъде само далечен образ от историята, а жив духовен ориентир. „Щом сте Йоанови, сте Христови“ – думи на отец Ангел, които проф. Павлов припомни като същност на целия път.

Чрез св. Йоан Рилски човек върви към Христос. Рилският светец е образец на светостта за българския народ, а паметта за него е част от духовната традиция, която повече от единадесет века живее на тази земя. Затова стремежът към него е и стремеж към Христос – към това да бъдем истински православни християни и да пазим вярата, която сме приели от предците си. А думите, с които завърши проф. Павлов, остават като естествено продължение на поклонението: да не забравяме св. Йоан Рилски, да вървим към него и да говорим за него, за да се запази жив споменът за Рилския Чудотворец и в нашето време.

За младежите от Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил“ се състоя още едно важно преживяване. След поклонническия път те участваха в Младежкия православен форум, който тази година преминава под мотото „Заедно“. Форумът се проведе за поредна година в Германския манастир с гостоприемството на игумена на светата обител - йеромонах Пимен.

Така изминатият път продължи по друг начин – от планинските пътеки към срещата, разговора, молитвата и общението.

А надеждата остава същата – догодина отново да има поклонници, които да поемат към Рилската пустиня, за да достигнат до светеца и да разказват за него.

„Защото да бъдем Йоанови означава да бъдем Христови.“