Печатът на Христос и печатът на Антихриста

Съобразно времето ще се появяват и причините за идването на Антихриста. Мнозина се интересуват от този въпрос, а отговорът е в Свещеното Писание – посланията на ап. Йоан, на ап. Павел, в Апокалипсиса и в учението на Отците на Църквата.

Евангелист Йоан в Първото си послание казва: „Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи” (1Йоан. 2:18). Според тълкуванието на св. Никодим Светогорец, освен Антихриста, който ще дойде накрая, преди второто Пришествие ще има много антихристи, които ще вършат делото му във всяка епоха.Но евангелист Йоан в следващия стих пише: „Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши”. Според св. Никодим Светогорец, тук става дума за тези християни, които са познали откритата от Бога истина и ангелския начин на живот, но тъй като са роби на плътските си желания, не са могли да възприемат „великолепието на небесните блага и красотата на духовния свят и блаженството, и всъщност отхвърлиха радостта на бъдещия век” и са се върнали в отпадналия начин на живот. Значи още преди идването на Антихриста ще се явят антихристи – всякакви еретици, но и християни, които, вместо да живеят с чисти сърца и истинска вяра в ума, живеят според страстите си в бездействие, без умна молитва и истинска вяра в Бога.

Св. Йоан говори и за противодействието срещу Антихриста и неговите предтечи: „вие имате помазание от Светаго и знаете всичко”. (1Йоан 2:20) Т.е. християните са приели помазание от Бога и знаят как да различават действията на Антихриста и на антихристите от действията на Христос. Не става дума за четене на книги, а за помазанието, което е в сърцето на човека и го учи. Св. Никодим, като тълкува това, казва: „вие приехте помазание и действието на Светия Дух в сърцата си от Пресветия Господ Иисус Христос”. На друго място, като говори за приемането на помазанието на Светия Дух, той пише: „Християните приемат благодатта и действието на Светия Дух чрез светото Кръщение и, разбира се, чрез Миропомазанието, което се нарича и печат, и благодат на Светия Дух. Помазанието със Светия Дух – това е печатът на Светия Дух, който се полага при тайнството Миропомазание със светото Миро в деня на нашето Кръщение”.

Св. Йоан Богослов казва: „помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило” (1Йоан. 2:27). Според св. Никодим, помазанието, което е приел човекът, е благодатта на Светия Дух, която пребивава в сърцата на християните и ги подтиква „да пребъдват неизменно винаги в Светия Дух, истинната любов и вярата”. Св. Никодим пише: „Как и по какъв начин?” човекът пребивава неизменно в даровете на Светия Дух? Това става, когато човекът пребивава твърдо в догмите на богословието и домостроителството не само с разума си, но и по същество.

За помазанието на Светия Дух, което се нарича и печат, говори и ап. Павел: „А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни” (2Кор. 1:21-22). Тук ясно се казва, че Бог е Този, Който дава утвърждение на християните, Той помазва и запечатва,и това се извършва чрез даването в сърцето –залогът на Светия Дух. Според ап. Павел, този, който има този залог,пее и възпява в сърцето си Господа (Ефес. 5:19), „защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий” (Рим. 5:5), т.е. „Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!” (Рим. 8:15). Така човекът разбира, че помазанието и печатът е сърдечната молитва, която е израз на любовта на човека към Бога и на любовта на Бога към човека. В такъв човек, който е приел печата и залога на Светия Дух, е написано името Христово.

В Апокалипсиса св. Йоан казва: „видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец” (Апок. 14:1). Т.е. спасените, които са с Агнеца, имат името на Христа и на Неговия Отец и пеят „нова песен”пред Божия престол, която знаят само те. Запечатването с името на Христа и Отца е свързано с „нова песен”, т.е. с умната молитва, която не познават хората, които нямат този опит. Всичко това означава, че чрез запечатването в тайнството Миропомазание, ние възприемаме дара на Светия Дух в сърцето си. Това помазание в сърцето действа като просвещение на ума, като вдъхновение, като любов към Бога, като молитва, като надежда за вечния живот, т.е. като начатък на живота в Духа. Изповеданието на мъчениците и техните страдания са действие на светото помазание, а не е резултат от техния разум, емоционална възбуда и желание. Но ако извършим някакъв грях, помазанието в сърцето започва да действа отново чрез покаянието. А самото покаяние, което е разположение към промяна на живота, любов към Бога и молитва, е дар и действие на благодатта на помазанието. Помазанието се задейства и с помощта на умно-сърдечната молитва, която е новата песен, възпявана от възродените от Светия Дух.

И така, пастирите на Църквата трябва да помагат на християните да живеят по такъв начин, че чрез спазването на Христовите заповеди и на догматите, да се задейства благодатта на Кръщението и Миропомазанието, за да могат, християните, чрез православен живот, покаяние и вътрешна умно-сърдечна молитва, да различат действията на Христос от действията на Антихриста.

Само тези, които бъдат удостоени да бъдат помазани в сърцето си с действието на Светия Дух, т.е. напишат в сърцето си името на Агнеца и на Неговия Отец, ще избегнат запечатването с името на апокалиптичния звяр и на неговия отец, и ще избегнат и капаните на неговите предтечи. Това е същността на православното пастирство, което е свързано с традицията на исихазма в Църквата.