Най-сладкият хляб

Дъждовният 15 юни не спря ентусиазма и приключенския дух на около сто деца от Добрич и техните учители, които вчера посетиха Духовно-просветния център. И макар да не са от Варна, останаха впечатлени от всичко, което научиха по програмата „На училище в първото българско училище на Варна”. А и кой не би се впечатлил, ако след беседата в залата, където тъкмо са му разказвали за историята на училището и борбата за самостоятелна българска църква, след това слезе на първия етаж и се окаже в храма. А пък в храма да разбере, че и той е част от Христовата църква и може реално да вземe участие в нейния живот, като се помоли с всички в храма или като... направи хляб например. Защото, оказва се, хлябът съпътства човека навсякъде, дори и в Литургията – за него благодарим и чрез него благодарим на Бога за благодатта Му над нас. И като доказателство за това, че нашите гости са си тръгнали оттук доволни, днес получихме кратко писмо от тях и подарък – текста на приказката „Най-сладкият хляб”, част от учебното съдържание по български език и литература в 4 клас. Благодарим им сърдечно за тематичния подарък и го споделяме с вас:

Най-сладкият хляб
Гръцка народна приказка

Живял някога един много, много богат цар. Един ден той изгубил апетит и не можел да сложи и трохичка в устата си. Лекари от близо и далеч идвали да го видят, но не успявали да му помогнат, а апетитът така и не идвал. Царят започнал да губи сили и ден след ден гаснел, защото нищо не можел да хапне.

Веднъж в двореца дошъл белобрад мъдрец.

– Ваше Величество, сигурно много се уморяваш от царската служба или много силно желаеш нещо, но не можеш да го получиш – казал старецът.

– Какво говориш, дядо, цял ден се излежавам на трона. А и каквото поискам, имам го – отвърнал царят.

Старецът помислил малко и след това казал:

– Чуй ме, царю честити. На теб нищо ти няма, проблемът е в хляба, който ти дават да ядеш. Заповядай да ти направят най-сладкия хляб на света. Ако хапнеш от него, ще оздравееш.

И старецът си отишъл.

Още същия ден царят заповядал на всички хлебари в царството да му приготвят най-сладкия хляб на света. Хлебарите се надпреварвали да месят и пекат сладки хлябове. Но на царя все не му харесвали, затова заповядал да намерят стареца и да му го доведат.

– Царю честити, сигурно хлябът, който са ти направили, не е толкова сладък, колкото трябва. Ако наистина искаш да опиташ хляба, който ще те излекува, ела с мен само за три дни, но ще правиш, каквото ти кажа – рекъл старецът.

Царят приел поканата. Облякъл се със стари дрехи, обул стари обувки, за да не го разпознае някой, и излязъл със стареца от двореца.

Отишли край една засята нива, където старецът живеел в колиба. На другата сутрин, още преди да се съмне, старецът събудил царя, дал му един сърп и му казал:

– Ела да жънем.

Започнал царят да жъне под ярките слънчеви лъчи. Не седнал да си почине цял ден. До вечерта ожънал и навързал много снопи. Свечерило се. Чак тогава старецът и царят се прибрали в колибата и легнали да спят, без да са сложили цял ден и залък в устата си.

Рано-рано на другата сутрин старецът събудил царя и му казал:

– Днес ще вършеем житото, което ожънахме вчера.

Натрупал царят житните снопи накуп и започнал да ги удря с дърво, докато зърното се отдели от стъблата. Така минал още един ден, а царят и старецът нищо не сложили в устата си и легнали гладни.

На третия ден старецът пак събудил царя рано-рано и му казал:

– Ставай, царю, че трябва да занесем житото на воденицата, за да го смелим. Ти ще носиш чувала. Ще отидем на мелницата, дето е близо до върха на планината.

Царят едва станал от умора. Нарамил чувала с житото и го отнесъл до мелницата.

Смлели житото. Нарамил царят чувала с брашното и по обед се прибрали в колибата.

– Ела сега да месим – казал старецът.

Сипал малко брашно и дал на царя да меси. След това го изпратил да донесе дърва. Разпалили фурната и късно следобед метнали три-четири хляба.

След малко хлябовете се изпекли и ги извадили от фурната ароматни и хрупкави. Царят се нахвърлил върху тях като гладен вълк, разчупил единия и започнал лакомо да яде. Щом хапнал първата хапка, той радостно извикал:

– Това е най-сладкият хляб на света! Но как така, като дори една лъжичка захар не сме сложили в него?

– Царю честити, да знаеш, че захарта в твоя хляб е потта, която изля, за да го приготвиш. Сега може да се върнеш в палата и да помниш, че ако работиш, от сега нататък няма да ти липсва апетит. – И с тези думи старецът изпроводил царя.