Мощите на св. Ивана Рилски

Сегашното им състояние

Защо мощите на св. Ивана са така грижливо завити? Защо не ги показват никому? Кога ще се открие лицето на св. Ивана? Дали сега за 1000-годишнината от смъртта на светеца, ще бъдат открити мощите му? Ето въпроси, които ние, манастирските братя, най-често получаваме от различни благочестиви поклонници и други манастирски посетители.

Във връзка с това реших да кажа няколко думи, тъй като тази година случайно се натъкнах в манастирската библиотека на един старинен документ, който, според мене, може да хвърли известна светлина по въпроса: защо мощите на св. Ивана са така грижливо завити в няколко покривки и не се показват никому?

Навремето, преди 22 години, и аз, като млад монах, стоях на пост при мощите на св. Ивана. Съвестта обаче не ми позволи да проявя излишно любопитство: да вдигна покривките, за да видя лицето на светеца. Все пак можах да видя, че в ковчега, в който сега почиват мощите на св. Ивана, се намира един друг по-прост ковчег. Изглежда това е ковчегът, с който са били донесени мощите на св. Ивана от Търново до София в 1469 година. Съгласно повестта на Владислава Граматик за връщането на св. мощи от Търново, когато мощите стигнали София, „една жена от богатите тук направила за светията ковчег от негниещо дърво, за 100 пенязи, в който сложили мощите на светията”.
Втози именно ковчег и сега почиват мощите на св. Ивана, а старият ковчег, в който те са почивали в Търново, по всяка вероятност е бил поставен в този ковчег.
Трябва да се предполага, че в старо време мощите на св. Ивана не са били така грижливо обвити, както сега, и това давало възможност на различни хора да вземат частици от мощите на светеца. Туй личи и от горепоменатата повест на Владислава Граматик. Там се разправя за някой си протойерей Яков от град Пловдив, който, като дошъл в Рилския манастир на поклонение, съобщил на рилските братя, че е ходил по работа със своя митрополит в град В. Търново и там се научил, че мощите на св. Ивана Рилски скришно се пазят в търновската митрополия. Заедно с други той успял да се поклони на св. мощи и получил от свещениците една частица от мощите за благословение. Според редакцията на о. Неофит, текстът от това място на повестта гласи: „...като се намерих по някоя работа заедно със своя митрополит, поклоних се заедно с мнозина други пред мощите на преподобния и си изпросих за благословение от тамошните духовници някоя частица от тях /от св. мощи/”.
Ясно е, че от мощите на св. Ивана, когато те са били в Търново, раздавали частици на благочестиви християни за благословение.

По всяка вероятност, през тази епоха, когато мощите на св. Ивана се намирали в Търново, е била взета и занесена в Русия дясната ръка на светеца. Може би това е било направено от онова духовенство, което, при идването на турците, избягало в Русия. Както се знае, по онова време напуснал България и Григорий Цамблак, който впоследствие станал Киевски митрополит. Много естествено е, това духовенство, като напускало родната си земя и нямало възможност да изнесе изцяло мощите на св. Ивана, решило да вземе поне една част /ръката/ със себе си.

Че дясната ръка на св. Ивана е била занесена в Русия, писмени сведения нямаме. Това се знае само по предание. В книжката си „Описание на светите мощи и други скъпоценни старини, намиращи се в Българ. Рилски мънастиръ”, Пловдивъ 1911 г. , архимандрит Доситей Ковачев бележи: „За дясната ръка на Св. Иоанна има написано на долния край на царь Иванъ Шишмановия хрисовулъ следното: Свидетелство, о С. Деснице С. Иоана от некоем монасе русином у святей горе афонстей. На Св. Иоана рилскаго десната рука, находи се нине у великаго града Москва, в церкви успение Св. Богородице, която я виде един монах руси и прочел подписано и, и поклони се со благоговение, и могу чудеса видел от нея”.
Откъде архимандрит Доситей е взел това нещо, не ни е известно. Хрисовулът на цар Иван Шишман е бил проучван от мнозина наши учени и никой не е изнесъл подобно нещо. Разгледах и аз внимателно и от двете страни хрисовула, но не можах да открия тази бележка. Във всеки случай, ако тя съществува някъде написана, личи, че е съчинена от някой малограмотен монах и то от по-късна епоха - XVIII, даже XIX век.
Епископ Варлаам, в книгата си „Св. Иванъ, велики рилски чудотворецъ и неговия монастиръ” - София 1928 г. , дословно преписал съобщението на о. Доситея за дясната ръка на св. Ивана.
Относно състоянието на св. мощи о. Доситей в горепоменатата книжка пише: „Отвътре светите мощи на Св. Иоана са целокупни и обвити в одежда, вследствие на което нищо не може да се види освен лявата му ръка; чрез пипане може да се познаят други части от тялото му. Той е така обвит за това, защото много християни, със зла или добра цел, са искали да отделят частици от св. мощи”.

По предание се знае, че през 1834 година, когато е била съборена старата църква, за да се прави сегашната, мощите на св. Ивана са били пренесени в северното крило на манастира и се пазели там в долния етаж. Понеже това ново помещение било влажно, то, при пренасянето на св. мощи обратно в църквата, преоблекли ги. Изглежда, при преобличането обърнали внимание на липсващата дясна ръка и това дало повод на манастирското управление през 1836 година да отправи писмено запитване до братята Мустакови в Букурещ с молба те да узнаят къде в Русия се намира ръката на св. Ивана.

След завръщането на св. мощи от Търново, рилските братя грижливо ги пазели. Съгласно манастирската традиция, когато ковчегът със св. мощи се отваря за целуване, винаги при ковчега стои на пост монах, облечен в мантия. Изглежда още в края на XVIII век цялата лява ръка на св. Ивана е била открита за целуване. Туй дало възможност на някой от посетителите да откъсне един пръст от ръката. За това се говори в грамотата на цариградския патриарх Неофит от месец юли 1792 година. След това вече и ръката на св. Иоана е била завита в покривка и за целуване е била оставена само част от китката. За предпазване от ново посегателство е било сложено едно сребърно парче върху ръката с прорез за целуване.

Оригиналната грамота, за която поменахме горе, се намира в Риломанастирската библиотека между гръцките писма, записана под инв. № 2. Освен това има и стар църковно-славянски превод на тази грамота, който се пази между старите български писма и документи, записан под инв. № 1 б. Оригиналът е подписан отгоре от патриарха, а отдолу от 10 синодални митрополити. В превода подписите на синодалните митрополити не фигурират. Даваме в превод на български език съдържанието на грамотата: „Неофит по Божията милост архиепископ на Константиновград новия Рим и вселенски патриарх.
Свещенейши митрополите самоковски, в светия Дух любезни брате и съслужителю, преподобни отци на свещения и честния патриаршески и ставропигиален манастир, наричан Рилски, честнейши клирици, благоговейни свещеници, благопотребни старци и началници на тази епархия, Божията благодат и мир да бъде с вас.
Стана ни известно чрез преподобните отци на казания патриаршески и ставропигиален наш свещен манастир, как някои светотатци и безсъвестни хора се осмелили да отрежат един пръст от свещените мощи на нашия преподобен отец Иоан, през миналата светлата великденска седмица, откраднали го светотатски и го държат сега с лошо намерение. По причина на това светотатство и в свидетелство на онези, които знаят за тази истина, замолиха ни да издадем това страшно църковно запрещение, и, като пишим това, обявяваме съборно, заедно със свещените първосвещеници и пречестните в свети Дух наши любезни братя и съслужители, ако някой от свещениците или от мирските, прост или знатен, млад или стар, мъж или жена, извън манастира поклонник, или вътрешен манастирски иеромонах, иеродякон, монах или някой прост, или старши клисар на този манастир се е осмелил безсъвестно да отсече пръста от ръката на светите мощи на преподобния наш отец Иоан, ако с нас не чуе и види това църковно страшно запрещение, като се изплаши от Бога, и като си припомни в ума вечната мъка, открие го всред такива, които разбират християнските обичаи, и не го възвърне благоговейно да бъде положен на местото си, но, победен от това светотатство, го скрие и задържи с лошо намерение, този, като злонравен и светотатец, също така и онези, които знаят истината за това, които са видели онзи, който е откраднал и присвоил светотатствено онази свещена част от светите мощи, ако не засвидетелстват църковно със страх Божи и с чиста душевна съвест, но чрез подкуп или лицемерие ще премълчат, такива, каквито и да са, да бъдат отлъчени от Бога, проклети и без прошка и след смъртта тялото им да не изгние, камък и желязо да се разруши, а те пък никак. Да наследят проказата на Гиезия, обесването на Иуда, да живеят, охкайки и треперейки като Каин. Божи гняв да бъде върху главите им, тяхната участ да бъде с Иуда предателя и с евреите, които разпънали Господа на славата, да нямат никога щастие, като носят проклятието на всички светии и на преподобни и богоносни отци, додето сторят това, което пишем. 1792 година, месец юли”.
В превода има вмъкнати две добавки, които липсват в оригинала. Добавката, направена в дясната страна на превода, гласи: „Още и по монашеските стаи, ако някой е откраднал нещо или аспри, или друго нещо от имуществото на братята и не възвърне това с покаяние, или отсега нататък, който извърши кражба, да бъде прокълнат от вселенската съборна църква”.
Добавката отдолу, след датата на грамотата, гласи: „Също така, ако някой бъде прелъстен от дявола и се осмели разбойнически, безсъвестно да открадне измежду братята от келиите аспри, както стана и тези дни, когато се откраднаха такова количество от двете келии и още пък преди няколко години стана същото, и ние не направихме проклятие в манастира, защото проклятието върху всички докарва лошотия. Поради което, това зло стана по-голямо и се разрастна. По тази причина допуснахме да се прочете това вселенско патриаршеско запрещение с клетва, та ако някой е взел тези неща и не ги върне с покаяние, такъв да бъде проклет от нас всички братя и отци; подобно след патриарха и целия негов синклит, проклинаме и ние такъв, догдето и не се покае и върне /взетото/.”
Тези добавки, по всяка вероятност, са направени по нареждането на манастирското управление, което искало да използва патриаршеската грамота, за да изплаши появили се в манастира крадци.

Имайки предвид гореизложеното, можем да направим заключение, че рилските братя са били принудени с течение на времето да закриват все повече и повече мощите на св. Ивана от погледа на поклонниците, за да ги предпазят от разхищение.
Ясно е, че не би било благоразумно сега да бъдат открити мощите на св. Ивана и отново изложени на предишната опасност. Това може да бъде сторено само след като се вземат нужните предпазни мерки, когато бъде направен нов ковчег за св. мощи, със стъкло отгоре, което да предпазва св. мощи от разхищение.

Слагането на мощите на св. Ивана под стъкло се налага и по други съображения. Стотици хиляди поклонници, които минават и целуват ръката на св. Ивана, неволно я изтриват с устните си. Щом бронзовият крак от статуята на св. апостол Петър в римската катедрала е могъл да се изтрие от целуването на милионите благочестиви католици, то що остава до ръката на св. Ивана, която не е по–яка от бронз, а се целува от стотици хиляди благочестиви поклонници. По този начин се изтри кожата на ръката и вече се виждат кокалчета от китката. Налага се манастирското управление да вземе час по-скоро мерки срещу това.

Сп. „Духовна култура”, 1942 г.