Летен младежки форум – 2024

След края на младежкото поклонническо пътуване до Рилския манастир (вж. ТУК), на 7 август започна Летният младежки форум – 2024, организиран от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил”, Варна. За втора година заниманията на форума се проведоха в Германския манастир „Св. Йоан Рилски” с благословението и гостоприемното домакинство на игумена – йеромонах Пимен.

Още по време на поклонническото пътуване в Рила младежите получиха тениска с мотото на форума, тази година това беше думата „Благодаря”. В първия разговор по темата Борислав Аврамов, отговарящ за работата с младежите към Варненска и Великопреславска света митрополия, им разясни колко голямо значение има благодарението в християнството и че така всъщност е наречено главното богослужение на Църквата – Литургията (преведено от гръцкото евхаристия):

„Както вече казахме, на Литургията ние всички заедно се събираме да благодарим на Бога. Но помислете си, може ли цяла седмица да сме недоволствали или да сме приемали всичко като даденост, а в неделя изведнъж до застанем в храма и да благодарим от сърце на Бога? До това състояние не се стига лесно. Когато човек го изпитва – благодарен е или на него му благодарят – това е духовно преживяване. Но за да го постигнем, е нужно постоянно да го практикуваме. Във вярата има различни духовни състояния – покаяние, прошка, въздържание…, но най-висшето от тях е благодарността. С нея човек вижда хубавото в света, който Бог е създал, вижда доброто, което друг не вижда. Всяко нещо около нас не се случва от нищото, а някой го е направил, е наша задача е да видим този някой и да му благодарим. Тогава и той, и ние сме щастливи. На Литургия не бива да ходим по навик – това е най-страшното, ако го правим машинално, уставно, по правило, но я няма радостта в нас и около нас. Затова е важно да се упражняваме в благодарността всеки ден, за да може в неделя да застанем пред Бога с отворени сърца и да благодарим за цялата седмица.”

Всеки ден се провеждаха групови занимания, които помогнаха на младежите да се сближат и опознаят, водеше ги Милена Петрова – сертифициран обучител по програмата „Трениране на успешни деца и младежи”. Вечер младежите споделяха в група как е минал деня и на кого и за какво искат да благодарят. А поводите за благодарност се оказаха наистина много – за подадена ръка, за споделено лично преживяване, за споделена песен, за прегръдка, за приготвената вечеря, за ведрото настроение, което създаваш за другите, за песнопенията в храма, за готовността да послужиш на другите, да изслушаш споделеното, да подкрепиш, да окуражиш… Търсейки в преживяното през  деня добрите примери за благодарност, младежите неусетно си учеха да оценяват изминалото време и стойностните моменти в него.

Преди отпътуването от манастира, младежите имаха среща-разговор с игумена – отец Пимен, и с интерес чуха неговата гледна точка за проблемите, с което се сблъскват в света, както и мъдрите му съвети на духовник за справяне с трудностите, пред които се изправят:

„Целта на християнина е всеки помисъл, който има, да може да го превърне в молитва, да може да го насочи към Бога… Тъй като крайната цел на човешкия живот е не някаква друга, а да можем да пребъдваме в Господа, да можем максимално да се усъвършенстваме в разговора ни с Него, да можем да станем близки на Господа… В отношенията помежду ви винаги имайте предвид, че нито една дума не остава празна. Щом нито един помисъл не остава празен, колко повече това се отнася за думите. Всичко което казвате остава… Има две гръцки думички, които много си приличат – προσοχή (което значи внимание), и προσευχή (което значи молитва) – и гърците казват, че във всяко нещо, което правим, трябва да има προσοχή и προσευχή, тоест внимание и молитва. Запомнете ги, тъй като те вървят ръка за ръка… Във всеки от нас Бог е вложил съвест, благодарение на нея всичко, което правим, ние знаем дали е правилно, или неправилно, и когато отиваме на изповед, знаем какво трябва да изповядваме. Затова трябва да пазим съвестта си по отношение на Бога, по отношение на самите нас и по отношение на ближния. Да приемаме този човек до нас, това дете до нас, като че Бог ни го е пратил, и да знаем, че ако сме наскърбили някого, то все едно Бога сме наскърбили… Господ така е устроил живота, че ни спасява чрез нашия ближен, чрез човека, който ни е пратил… Никой не обича да го нараняват, никой не обича да го обиждат или да го злепоставят пред другите… но вместо да обсъждаме тези, бих казал, насъщни неща, ние отделяме внимание на какво ли не друго. А трябва да ни вълнуват стойностните неща и да знаем, че какъвто и проблем да имаме, можем да го превърнем в молитва. Например, ако някой е болен, дори и да се притесняваме, това много-много няма да ни помогне. Но ако започнем да се молим, помагаме както на болния, така и на себе си, защото в молитвата ще се успокоят мислите и сърцето ни, ще можем да мислим разумно и да вземем едно правилно решение, а не прибързано. Така ще помогнем и на хората около нас, като не насочваме своите притеснения върху тях. Така животът, който Бог ни е дал, ще го изживеем по-спокойни, а и хората около нас ще могат също ще придобият този мир. Нека Пресвета Богородица да ви закриля и пази и да продължим нашите срещи занапред!”

Групата благодари на отец Пимен за гостоприемството и за възможността да се докосне до манастирския живот – до тишината, до молитвата, до гостоприемството, което те кара да се чувстваш в манастира като в свой дом.

За приятното пътуване по обратния път се разбира от само себе си. А желанието да продължат да общуват и занапред и да се упражняват в благодарността, младежите показаха още в неделя, като се събраха на Литургията в храма.

Летният младежки форум се организира с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и съдействието на Община Варна.