Истинска история за един слепец и едно дете

Проповед на протойерей Михаил Манев в Неделята на йерихонския слепец. 26 януари 2020 г. храм „Св. Николай Чудотворец” Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Обични от мене народ Божий, насилници и грабители на царството Божие,
Ето че сме на прага на Великия пост. Този подготвителен месец започва с неделята, в която четем Евангелието за йерихонския слепец.

Слепотата ние много често я схващаме като наказание, като нещо, отнето от човека, той е ощетен, не е като нас – зрящ. И така са го схващали още открай време. Затова е имало обичай там, край стените на града, където влизали и излизали много хора, да стоят тези, недъгавите – слепите, хромите, които не можели с труд да изкарват прехраната си, и да се надяват на милостта на хората. И когато Христос влиза в Йерихон, точно там един слепец започва да Го вика: „Иисусе, сине Давидов, помилуй ме!” И тогава хората му казват да престане да крещи – да не нарушава реда, който е положен. Но той не спира, докато Христос не заповядва да го доведат.

Бог чува този човек и изпраща слуги, да Му го доведат – да чуе какво иска. Точно този въпрос му задава – „Какво искаш да ти сторя”, защо Ме викаш? Ето на този въпрос сякаш търсим отговор цял живот. Какво искаме Бог да ни направи? Стоим в храма, зовем Го, викаме от дълбочината на душата си, от цялото си сърце и искаме от Бога да ни даде... Какво? Сякаш не знаем, че дните ни са преброени и нищо не може да ни се случи без Неговата воля... И Този, Който казва: Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете, защото всичко това ще ви се даде, Той изведнъж задава този въпрос на човека: Какво искаш да ти сторя? Той, Който познава дълбочината на душата му и неговата нужда. Сякаш иска да покаже на човека, че е много важно дали той може да преценява своите нужди. Дали нещата, които смятаме за важни в нашия живот, са нещо наистина ценно? Но и зачита и свободната воля на човека, с която го е създал – да може човекът сам да избере пътя, по който да върви.

И ето, човекът казва: Искам да прогледам.

Това е човек, който иска да промени живота си. Да прогледаш, означава да преобърнеш живота си. От този момент нататък да бъдеш цял... И Христос му казва: Прогледай, твоята вяра те спаси.

Как така вярата? Нали Христос каза „прогледай”? Нали Христос му отвори очите? Как така вярата?

Оказва се, че за да получим нещо от някого, трябва да вярваме, че този някой може да ни го даде. Няма как от просяка да поискаме заем. Няма как от болния да искаме да ни покаже пътя за изцеление... Да отидеш при Христос, означава да повярваш, че това, от което имаш нужда, Той може да ти го даде. Ала да повярваш така, че да не се колебаеш в сърцето си. Да повярваш и да видиш как ти го дава.

Преди години наблюдавах как един слепец пресичаше един площад. И се удивих на слепотата на зрящите хора. Той вървеше много внимателно и се стараеше да не пречи на никого. Всички други не го забелязваха и само той беше с ясното съзнание, че трябва да се съобразява с другите, да им обърне внимание. И да отстъпи от пътя на този, който ще го блъсне – не защото не е важен, а защото го е чул. И когато слепецът стигна до светофара и трябваше да пресече, единствено едно дете отиде и му помогна да премине... Как стана така, че на целия този площад само едно детско сърце успя да прозре нуждата на човека от помощ?! Как стана така, че един площад, пълен със слепци, имаше двама зрящи, които се намериха един друг? Двама зрящи, които изпълниха живота си със смисъл (...)
(Вж. цялата проповед в прикачения видеофайл)