
Иконата в съвременния свят

Най-новото заглавие от каталога на издателство „Омофор” – сборника „Иконата в съвременния свят”, вече може да откриете и в книжарница „Благослов” във Варна. Изданието е богато илюстрирано с цветни снимки. Подборът на статиите е на Илиана Александрова. Включени са „текстове, посветени на църковната иконописна традиция, от съвременни богослови и изследователи на изкуството от България, Гърция, Русия, Сърбия, Германия, Франция и Великобритания. Представени са различни аспекти на темата за църковното иконопочитание: произхода и развитието на църковните изображения, богословското им осмисляне и споровете за иконите, художествените похвати в иконописта, символите и значенията в иконата, разяснения, свързани с понятието за каноничност на иконописните стилове и сюжети. Книгата търси отговор на въпроса защо иконата заема толкова важно място в църковното съзнание на вярващия човек. Част от този въпрос е и темата за бъдещето на иконата, за богословските перспективи на авторските търсения в иконописта.” (от съставителя)
Съдържание:
Мариян Стоядинов - Предговор
Юлия Станскова - Как да възкресим византийската икона като посредник в нашия диалог с Библията?
Леонид Успенски - Иконата в съвременния свят
Епископ Атанасий Йевтич - Иконата и Въплъщението
Карл Кристиан Фелми - Христологията като богословие на иконата
Христос Янарас - Преходът към ипостас чрез иконописта
Дякон Андрей Кураев - Иконата в Библията
Павел Евдокимов - Божественото изкуство
Протопрезвитер Стаматис Склирис - Византийската икона
Етон Сендлър - Светът на цветовете - интерпретация на цветовете в иконописта
Олеся Николаева - За творчеството и канона. Създаването на „новата реалност”
Лазар Предраг Маркович - Защо автентичността и въздържанието от копиране са важни за църковното изкуство
Преподобни Софроний Сахаров - За творчеството (чети ТУК)
Предлагаме ви кратък откъс от първата статия в сборника – „Как да възкресим византийската икона като посредник в нашия диалог с Библията?” от Юлия Станкова:
Ако в ръцете на един съвременник, който не познава Библията, попадне византийска икона, тя ще бъде непонятна за него. В нея той няма да намери никаква провокация, нищо, което да го разтърси за реверите, както сме свикнали да ни третира модерното изкуство от около сто години насам. Но вместо да вдигне рамене и да отмине, незнайно защо, той продължава да държи иконата в ръце и да я съзерцава.
Нещо го задържа при този предмет, който не просто е оцелял, но и времето се е намесило като художник, за да го направи още по-красив и тайнствен. Човекът постепенно се изпълва с усещането, че мъждеещият под мрежата от кракелюри образ, се опитва да му съобщи нещо извънредно важно, което се отнася единствено за него. Сякаш образът е пазил посланието си само за онзи, който е излязъл от пистата на ежедневния бяг, за да поспре пред него в съзерцание.
Това усещане го подтиква да разтвори Библията и да прочете историята, породила образа. А после отново да се върне при иконата и да се остави да бъде докоснат от посланието, прошепнато му ненатрапливо от Слово и Образ, преплетени, пулсиращи с едно сърце.
Тази първа среща с древната икона може да е начало на вълнуващо пътешествие назад във времето, към Източната Римска империя, където се е родил и разцъфтял един уникален образен език – езикът на византийската иконопис.
Така започна преди няколко десетилетия и моето пътешествие като богослов и художник, и то все още продължава. Част от него е търсенето на отговори на въпросите, възникващи днес, когато от дистанцията на времето може да се направи сравнение между византийското образно наследство и произлязлата от него съвременна православна иконопис. Несъмнено между тях се е отворила пропаст, което поражда въпроса защо живата връзка между Образа и Словото, изградена от средновековните християнски философи и църковни отци, я няма днес? Защо днешната иконопис е изгубила привилегията да бъде богословие в образ? Защо съвременните иконописци избягват да представят свои тълкувания на библейския разказ? С други думи, какво ги задържа при копирането или формалното повторение на византийските образци, какво не им достига, за да се проявяват и като богослови, каквито са били техните византийски предшественици? Как се е стигнало до това днешната иконопис да прилича на красива, но мъртва пеперуда, забодена в хербарий?
Несъмнено когато са създавали философските основи на иконописта, особено след периода на иконоборството византийските християнски апологети не са предвиждали за нея такова безславно бъдеще. Напротив, тяхната цел е била да осигурят завинаги живата връзка между образа и свещеното слово, да извоюват за образния език привилегированото място на най-мощното средство за богословие. Тогава се питаме каква е причината това да не продължава и днес. Как се е стигнало до такова голямо отклонение? Ние ли сме сбъркали или грешката се корени някъде по-назад във времето? За да напипаме поне един от възможните отговори, се налага да погледнем от нова, съвременна гледна точка към уникалната сплав от събития и духовни стремежи, които изграждат плодотворната среда за раждането на иконата. (...)
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
В своите романи авторът не спира да изследва човешката душа, да търси смисъла и чрез своите герои и техните съдби да помагана хиляди да намерят смисъл и надежда.Темите за съхраняването на българските корени и Православието, за молитвата и Божия отговор са неизменни в творчеството му...
„Господ е крепост на моя живот” – в памет на Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил (1954-2013)
Днес се изпълват 11 г. от кончината на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил....
„Хлябът на живота” – изяснение на Божествената литургия, т. 1
В книжарница „Благослов” вече е налична книгата „Хлябът на живота” – ново издание на Ловчанска Епархия. Сборникът съдържа най-новите беседи на Лимасолския митрополит Атанасий - изяснения на Божествената литургия...
Какво се случва в центъра

Изложба "Българско Възраждане във Варна"
На 14 февруари от 13:30 ч. в Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” във Варна (ул. „27 юли” № 9) ще бъде открита изложба „Българско Възраждане във Варна” . Темата е избрана в чест на три важни годишнини през 2025 г. – 165 години Първа...

Алтернатива, февруари 2025
В новия брой на „Алтернатива”. Как да обичаме, без да изискваме, без да се опитваме да подчиняваме ближния на своето его? Христос ни е дал много примери за истинска любов в Евангелието... Остава нашето участие - да Му се доверим...

Инициатива за изграждане на десетметров светещ кръст
Нека подкрепим инициативата на храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ в кв. „Владислав Варненчик“ и Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ за изграждане на десетметров светещ кръст!
Ценности
Първата литургия на български език във Варна
„Кирила Философа и учителя словенскаго, сиреч блъгарскаго…”
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Милосърдие
Св. Максим Изповедник за милосърдието и любовта
Радост за възрастните хора в дом "Гергана"за Въведение Богородично
Събития
Десет години от упокоението в Господа на отец Георги от Жегларци
Седмица на православната книга - 2024
Програма на Седмицата на православната книга (4-10.11.2024 г.)
Какво се случва в центъра
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Хлябът на живота” – изяснение на Божествената литургия, т. 1
Православни светии
Похвално слово за Кирил Философ
Името на св. Трифон означава мекота, нежност и деликатност