Аз съм само инструмент на Бога

Николай Цилсавидис е един от най-добрите иконописци в съвременна Гърция. Ръководи иконописна работилница, основана през 1960 година от неговия баща. В интервюто споделя мъдрите съвети, които е получил от него. Съвети, полезни не само за един иконописец, но и за всеки човек, поел по пътя към Бога.        

Вашата семейна иконописна работилница работи повече от половин век. Днес рядко се среща такава приемственост. Разкажете какво свърза вашето семейство с иконописта?

Всичко започва много преди 1960 година, по времето на Втората световна война, когато баща ми бил още дете. Животът под немска окупация бил тежък, били гладни години. Майката на баща ми често му разказвала житията на светиите, а той, докато слушал, се питал: „Къде са сега тези светии, и как да ги видя?”. От това желание да види светиите, се родил и интересът му към иконите. Отначало само ги разглеждал, а после започнал да ги рисува. Това станало негова духовна храна. На девет години баща ми изписал първата си икона и това определило посоката на житейския му път. По този път той се срещнал и с един жив светец – стареца Паисий Светогорец. Когато веднъж изпаднал в голямо затруднение, от което не виждал изход, именно старецът Паисий го спасил. По неговите молитви баща ми оцелял. И по-късно той често се е срещал и беседвал със стареца. Запазена е една негова незавършена икона, на която е изобразил съвременни светии, сред които е и старецът Паисий.

А самият Вие как стигнахте до иконописта? Ваше решение ли беше или послушание пред волята на баща Ви?

Аз просто съм роден сред всичко това. От най-ранно детство постоянно бях в работилницата и помагах на баща си. Това много ми харесваше. Затова дори не е имало такъв момент, в който трябва да взема решение, изобщо не е стояло като въпрос, да се занимавам ли с това, или не. Всичко се случи съвсем естествено. Баща ми не е оказвал натиск нито над мен, нито над двамата ми братя. Те отначало не свързваха своя живот с иконописта, но след смъртта на баща ни се върнаха в работилницата и вече много години се трудим заедно.

Какъв е Вашият стил на иконопис?

Баща ни през своя живот беше изучил всички техники на религиозната живопис. Същата задача си бях поставил и аз, затова учих занаята не само от татко, но чиракувах и при други майстори иконописци. В работилницата са ни поръчвали икони от различни страни, налагало ни се е да работим в различни стилове – от римската античност до живописта на  XIX век. Използвали сме техники, разработени, както според източната, така и според западната традиция. Но лично на мене ми е най-близка византийската иконописна традиция от епохата на Комнините (X–XII век), в частност Македонската школа.

Създаването на икони не е просто занаят. В известен смисъл тава е духовен труд. Бихте ли ни разказали за тази страна на иконописта?

В процеса на работата си иконописецът наблюдава себе си и търси Господа чрез Неговите светии, на които се стреми да подражава. Именно търсенето на Бога е нашата цел, към това се стреми вътрешният свят на иконописеца. Аз съм само инструмент на Бога, служител на тайнството. Онзи, който показва. Древните иконописци преди своя подпис изписвали думата: „показал”. Иконописецът е раб Божи, който моли: „Дай ми, Господи, за да предам на хората. Защото нямам нищо свое”. Онова, което върши той, е плод на молитвата и заради молитвата. Двете неща са неделими. Молитвата става негово дело, а иконописта – молитва. Иконописта се ражда в резултат на молитвата, за да научи на молитва тези, които се молят пред иконата. Да спомогне за това.

Има ли някакви духовни опасности по този път и как може иконописецът да ги избегне?

Има много начини да се отклониш от пътя, и само един, който ти помага да останеш на този път, водещ към Бога. Това е трезвото осъзнаване, че всичко, което имаш, е от Бога. Моят баща казваше така: „Ако чувстваш, че си постигнал известна умелост, че бързо напредваш  по отношение на техниката, тогава веднага остави всичко и започни от нулата. Спомни си, че ти служиш на Бога, че изписваш само Него и търсиш Неговата любов”. А що се отнася до техническото майсторство, баща ми даваше следния съвет: „Ако си въобразиш за себе си нещо, прекъсни работата си и излез на улицата. Вдигни от земята паднало листо и виж колко съвършено го е създал Бог. Всичко останало също е от Него. Върни се и се помоли: „Нищо свое нямам, Господи. Имам само Теб. Ти си Онзи, Когото търся. Ти ми даваш всичко, което ми е нужно”. Той казваше още: „Това, което правят хората, може да бъде повторено, постижимо и лесно е. Невъзможно за достигане е онова, което върши Бог. И тъкмо това си длъжен да вземеш и да предадеш на хората”. Когато баща ми работел на Атон – правел фрески и мозайки, хората приближавали, гледали работата му и се възхищавали. А той им казвал: „Защо се възхищавате на това? Нашият Господ дава на хората възможност да станат святи – ето това е най-голямото чудо. Това е и нашата цел, без значение с какво се занимаваме”. Баща ми винаги работеше, през цялото време пребиваваше в молитвено състояние. Мама го викаше да се храни, но така и не го дочакваше.

Кое според Вас е най-важното в работата на иконописеца?

Най-важна е връзката с Бога. Тя идва и посредством изкуството. Но ти, като иконописец, не бива да забравяш, че си същество, създадено от Бога, тоест, когато работиш, всяка твоя клетка трябва да бъде устремена към Христос. Бог винаги е с теб. Навсякъде, където си ти. Той те подкрепя, Той те води. При това, освен със Своето присъствие, и със Своето отсъствие. Отсъствието на Бога е онази болка, която те движи, която те кара да Го търсиш, когато Го няма. Болка, която ражда и жаждата за Бога. Важна е също привързаността към Преданието на Църквата – трябва здраво да се държим за него. Следването на Преданието отсича егоизма. То е като постоянно напомняне: „Заслугата не е твоя! Ти лежиш на плещите на своите предшественици”. Сам по себе си съм нищо; единствено с другите, минали преди мен по този път, аз струвам нещо. Затова не се наслаждавам на своята работа и се старая да си напомням притчата за талантите. Разбира се, няма полза да „зацикляме” на мисълта за своето недостойнство. Главното е да се стремим към общение с Бога. И Господ може да покрие всичко със Своята благодат и да те издигне над твоята греховност, над твоята немощ.   

Превод: Румяна Рашкова

www.pravoslavie.ru