И като вярвате, да имате живот в Неговото име (Йоан 20:31)

Проповед на иконом Василий Шаган на Томина неделя – 26 април 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Честит празник, братя и сестри!

В първата неделя след Пасха, братя и сестри, празнуваме Томина неделя. Мнозина от нас, като виждат този образ на Тома, го наричат „Тома неверни”, но той просто беше един особен човек, искаше по този начин да повярва, само по този начин можеше – като се увери сам. Може би и другите ученици, ако бяха на неговото място и не бяха видели Христос, когато им се яви първия път, щяха да постъпят по същия начин. Затова ние виждаме в него не този, който не вярва, а този, който като се увери и повярва, виждайки възкръсналия Христос, възкликна: „Господ мой и Бог мой”. И в отговор чуваме, че са блажени тези, които повярват, защото те ще живеят в Негово име.

Вярата във възкресението на Христос, което ние празнуваме тези дни, братя и сестри, е основна вяра, която крепи човека. Но тя се постига много трудно, тя е голяма добродетел. Понякога трябва да се положат много усилия, да я придобием. Особено ако човек вяра в това, което вижда. И макар че имаме Светото Евангелие и благата вест, която разпространиха апостолите за възкресението на Христос, ние много често се съмняваме – и в това, че Той е Син Божий и Бог, и в това, че е възкръснал. И отлагаме да Го поставим като основна цел, основен център, като живот, в който бихме могли да намерим себе си и всичко това, за което копнеем. И това се случва много често и със самите нас, и с хората, които търсят истината и трудно я намират в този много пъстър свят.

А светът е пъстър не само защото всички сме различни, но и затова че навсякъде хората по различен начин търсят Бога, обожествяват дори идоли, които правят със своите ръце, измислят различни философии… И всички те са вярващи и в своята вяра искат да унаследят щастието, което все не намират, и в търсенето много често се спъват, обожествявайки необожествими неща… За нас Христос като център, като Бог, като Спасител е Този, който възкръсна от мъртвите и победи смъртта. Ако само малко да се замислим какво означава Христовата победа над смъртта чрез Неговото възкресение, това по друг начин ще задейства всички наши сетива, с които ние се опитваме да търсим живота и истината. Но това е трудно… И тъй като е трудно, всеки един от нас подхожда по различен начин, подобно на Тома. Но това не е повод да се отказваме да възпитаваме в себе си тази вяра, за която се казва, че ако я имаме, ще живеем в Негово име.

Като казвам, че това е много трудно – човек да приеме, че Христос е победителят на смъртта, вместо да размишлява за Бога по един абстрактен начин – аз имам нещо предвид. Буквално вчера имах разговор с един човек, който дойде и каза: „Аз искам да съм щастлив и Ви моля да се помолите за мене. Кажете ми каква молитва трябва да прочетем, за да получа това щастие, за което копнея толкова дълго? Имах такъв пъстър, ярък живот, обиколих целия свят, къде ли не съм бил, с какви ли не хора от какви ли не вероизповедания, но сега, вече над средна възраст, искам да съм щастлив, защото нямам това щастие, за което копнях цял живот… И в търсенето какво да кажа на такъв човек, който е по-възрастен от мен, а тепърва трябва всичко да ревизира и да намери хапчето за щастие, аз си дадох сметка, че да сме щастливи в този живот, да намерим себе си по нов начин, така, както бихме искали – мирни, смирени, радостни и щастливи – трябва не просто да правим някакви психологически тренинги и упражнения, а да определим в името на кое ще правим всичко това, кое е основната цел за придобиване на това щастие, кой ще е изворът, от който ще пием водата за своето щастие и за своето оживяване.

Когато започнах да чертая, буквално, Христос като център, и ние някъде там, които трябва да определим своя житейски път и своята житейска философия като вектор към Христос, и по този път, срещайки различни трудности, да ги превъзмогваме чрез личното покаяние, чрез придобиване и утвърждаване на истинската вяра, чрез борба със своите страсти, чрез изправяне на своите отношения с близките, чрез придобиване на нови знания за Бога, за живота и за всичко, което Той ни дава, и така нататък, се получава един много труден път. Но има смисъл да вървиш по този път, след като си си поставил тази цел, в която си видял своето щастие, защото, ако не го вървиш, нищо няма да ти се случи, никой няма да те хване за ръка и да те накара да го направиш. Макар че Бог много често по един деликатен бащински начин го прави все пак.

От опърничавата борба с този човек аз разбрах колко трудно е да повярва човек в тези прости думи: Който вярва в Христос, ще живее в Него. И човекът беше прав, и честно си призна, че му е трудно, предвид това, че е изкушен от какви ли не неща, от какви ли не култури, с които е живял, както и мнозина от нас. Ние не просто сме изкушени от този свят, ние сме поразени от болестите на неверието, на своето безхаберие и безразсъдство. Премъдрият Соломон казва, че в търсенето на живот човек много често се страхува, и страхът му идва поради липса на разсъдък, с който той би могъл да проумее истината и да започне да я следва. Затова, братя и сестри, като осъзнаваме, че е трудно, може за включим своя разсъдък – да си задаваме въпроси, да изследваме Светото Писание и да е просвещаваме с него…

И ако всичко това ви звучи банално и до болка ясно, трябва да признаем, че ние християните наистина сме станали доста коравосърдечни. Мислим си, че сме наясно с всичко в учението, което Христос ни е преподал. Но дори и да е така, нека това не става повод за нашето бездушие, в което сме готови да осъдим дори апостол Тома, като го наричаме „неверен”. А как осъждаме другите, които са малко по-различни от нас, всеки един от нас добре знае. Аз съм се поразявал от тази така наречена християнска злоба спрямо тези, които не са като нас, оставал съм потресен до болка, до ужас. Ние много лесно чертаем граници, много лесно отхвърляме, много лесно осъждаме… И апостол Тома също беше осъден. Но този, така наречен „неверен”, след всичко, което се случи на апостолите, стана един от най-ярките проповедници на Евангелието Божие не къде да е, а в най-безумното място по онова време – в земите на днешна Индия, където беше и убит.

Затова нека не сме бързи на осъждане, а обратно – да показваме вярата си с онази благост, която имаше Христос. Забележете, влиза при тях и им казва: „мир вам”. А после духва към тях от Своето дихание и казва: „приемете Духа Светаго”. И в това дихание, което ние до ден-днешен приемаме от Христос, трябва да получим този мир, това смирение, което да ни направи истински Негови последователи. И в това да покажем както своя личен мир, така и своята любов – помежду си и към всичко хора, които се борят да станат вярващи, които търсят и се опитват да направят всичко възможно, но трудно им се получава. А много често и ние сме виновни за тяхното препъване, защото трудно бихме могли да кажем, че сме онази сол, която има много сила. Затова, братя и сестри, по-добре да работим върху това, да придобием мирен дух и да имаме любов помежду си, защото само тогава ще познаят, че ние сме Христови ученици.
Божието благословение да бъде с всички вас. Христос воскресе!