Философия на образа във фотографията

През обектива на сърцето

Беседа на иконом Василий Шаган с младежите от курса по фотография „Вярата на фокус”, издание 2020 г., преди практическото занимание по студийно заснемане на портрет.

Ние обикновено сме склонни повече да унифицираме себе си. Затова, като тръгнете по централната пешеходна улица, ще видите, че общата маса е доста унифицирана, хората изглеждат до голяма степен еднакво. И ние без да осъзнаваме понякога копираме това, което виждаме. Затова стиловете и в модата, и в това, как хората се държат, в поведението им, доста често си приличат.

От друга страна обаче ние казваме, че всеки един от нас е различен, и е хубаво да сме различни, но нали си давате сметка колко е трудно да запазиш себе си като различен, даже в рамките на един училищен клас. Трудно е, трябва малко да приличаш на другите, защото, ако се отличаваш с нещо от другите, ставаш обект на внимание и на подигравки. Нашата различност е добре да бъде ръководена и вдъхновявана от нашето вътрешно съдържание. Ние много често сме различни по вътрешното си светоусещане, по това, как чувстваме нещата, по начина на мислене. И това предполага, че нашата вътрешност би трябвало да се проявява навън.

Например, преди да дойда тук, бях пред църквата и разговарях с една жена. Покрай нас мина група младежи, в която имаше две момичета с много ярко боядисани коси – едната беше с наситено синя коса, а другата с малко по-блед цвят. Те бяха различни и с това искаха да подчертаят своята различност от другите. Това е като един вътрешен бунт. При младежите това много често се случва, те се бунтуват, имат естествено, много добре запазено, вътрешно желание да покажат своята различност, и затова правят такива неща. Съмнявам се някой да иска наистина косата му да е с такъв цвят, по-скоро нашето вътрешно чувство ни води към естествените неща, природните, разбирайте. Когато твоята вътрешност те кара да изразяваш себе си с неестествени неща – да искаш лицето ти да има черти на котка, или да желаеш да станеш птица, например, или да имаш неестествен цвят на очите или на косата – дали е това, което искаме в желанието си да се променим...

Ние много често не знаем какво искаме, просто искаме да сме различни. А едно от водещите знания за човека е да знаем какво всъщност е човекът. Някои се удовлетворяват от факта, да са homo sapiens, тоест разумно същество, но наистина ли това е удовлетворително за нас? Освен че е разумно същество, човек е и творческо същество – homo faber, същество, което може да твори. И фотографията е едно от изкуствата, които предизвикват в нас този творчески потенциал да се задълбочава и разширява. Творческият залог е дълбоко в нас и може да се прояви, съобразно нашите вътрешни търсения и дадените ни от Бога таланти. При един се проявява като градинар, при друг – като фотограф, при трети – като сценарист. Всеки според таланта си твори.

Но има и още нещо, което характеризира човека – той е жадуващо същество, тоест винаги изпитва чувство на глад и на жажда, и в духовен, и в материален план, винаги иска да се насити, да бъде удовлетворен. (Следва)