Неделя на Прошката

10.03.2016 г.
В параклиса Св. Андрей, Неделно училище към храм Св. Архангел Михаил
Автор: Архангел. бг

Един брат живееше в уединение в обителта „Монидион” и винаги се молеше на Бога така:

- Господи, понеже не се боя от Теб, прати ми мълния или някакво наказание – болест или бесноватост, та поне по този начин закоравялата ми душа да придобие страх!

- Зная – продължаваше той с молбата си, - че много съм съгрешил пред Теб, Владико, и че паденията ми са неизброими. Затова и не дръзвам да прося да ми простиш. Но ако по Твоето милосърдие е възможно, прости ми. А ако е невъзможно, накажи ме тук, но не ме наказвай там. Ако ли пък и това е невъзможно, въздай ми част от наказанието тук, а там отслаби мъченията ми. Само започни да ме наказваш тук, и то не според гнева Си, а според милосърдието си, о Владико!

Така принасяше покаяние цяла година и със сълзи усърдно се молеше горещо, смирявайки тялото и душата си с пост, бдение и други подвизи. Веднъж, когато седеше на земята и по обичая си се съкрушаваше, горчиво ридаейки от силна скръб, го налегна сън и задряма. И ето, Христос застана пред него и ласкаво му рече:

- Какво ти е човече, защо плачеш?

А той, като узна Кой е пред него, отговори със страх:

- Защото паднах, Господи.

- Тогава стани! – му казва Явилият се.

- Не мога, Владико – отговаря братът, - ако Ти не ми подадеш ръка.

И Господ му протегна ръка и го вдигна. Братът стана и се разрида. Тогава Този, Който се яви, му казва със същия тих и мек глас:

- Защо плачеш, човече? От какво си опечален?

- Господи – отговаря братът, - как да не плача и да не скърбя, щом след като получих от теб толкова добрини, толкова много Те разгневих?

Но Той протегна ръката Си, сложи я на главата на брата и му казва:

- Не плачи, човече. Щом ти така скърбиш заради Мен, на Мен не Ми се налага да скърбя за теб. Защото, ако съм дал Кръвта Си, как бих могъл да не ти дам прошка, и не само на теб, но и на всеки, който искрено се кае?

Братът дойде на себе си след видението и почувства, че сърцето му е изпълнено с радост. Така той разбра, че Бог му е сторил милост. И оттогава живееше в дълбоко смирение, въздавайки Му благодарност.

Из сборника „Евергетинос”, том 1, част 1, Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2011 г.

Още по темата
Още от Ценности

Манастирът „Св. Богородица” край Варна – най-ранно свидетелство за проникване на култа към Св. Богородица като изцелителка

25.04.2025 г. | Проф. дин Казимир Попконстантинов, доц. д-р Росина Костова, проф. д-р Валентин Плетньов | Ценности

В Светли петък след Възкресение Христово честваме празника на св. Богородица – Живоприемен източник.. Църквата въвежда това наименование за прослава на Тази, която прие да роди Живота, Извора на живата вода...

Първата литургия на български език във Варна

13.02.2025 г. | отец Ясен Шинев | Ценности

На 14 февруари 1865 г. в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна е отслужена първата света Литургия на български език от отец Константин Дъновски. По този начин всички българи били вече обособени в отделна община с църква и училище...

Увенчани с небесна слава

31.01.2025 г. | Теодора Димова | Ценности

На 1 февруари почитаме жертвите на комунизма, избити от Народния съд преди 75 години. Текстът на Теодора Димова ни припомня за неимоверния труд на монахиня Валентина Друмева по издирването и съхраняването на паметта а новомъчениците...

Какво се случва в центъра