Четвърти ден от Седмицата на православната книга

Днес имахме възможност за още една среща с архимандрит Захариас (Захару), гост на Седмицата на православната книга. Началото беше от 16.00 ч. в Духовно-просветния център, а за да има място за всички, този път срещата беше на двора. Известният духовник говори за унинието и как да се справяме с него, за благодарението, за св. Литургия и подготовката за нея, а накрая отговори на въпросите на присъстващите. Архимандрит Захариас започна с думите: „За нас, християните, няма по-добра школа и по-добър учител от Христос. Евангелското училище на Христос е училище на смирението. Отпаднали заради гордостта, единственият начин за нас, да се завърнем при Бога, е смирението. То поначало би трябвало да бъде естествена черта на човешкото естество... Всичко, което човек има, го е получил дар от Бога, т.е. неговото битие е назаем от Бога. И само когато благодари на Бога за това, което вече е получил, човек оправдава своето съществуване. Благодарението на Бога е един начин на съществуване… И като център на своя живот имаме Литургията – Божествената Евхаристия. На Литургията ние принасяме благодарение на Бога за всички Негови благодеяния – и които знаем, и които не знаем. Защото сигурно е, че това, което не знаем, е много повече от това, което знаем. Абсолютно същото важи и когато се каем.” (Скоро целия текст)

От 18.00 ч. програмата на Седмицата продължи в залата на Община Варна. Темата на вечерта беше „Основи на православното възпитание”.

Първи се представиха писателите – Теодора Димова с книгата „Първият рожден ден” (повече - тук) и Деян Енев – със сборника разкази „Гризли” (повече - тук). Близки още от училищните години, двамата с особена топлота и разбиране говориха един за друг и за произведенията си. „Да се пише за християнската вяра, е изключително непопулярно в днешния ден, изключително губеща писателска стратегия – каза Теодора Димова, – но е единствено смислената. Знаем, че повечето хора живеят без вярата, без Бога, но знаем също, че във всеки човек тази вяра тлее, това синапено зрънце на вярата го има, но трябва много усилия да се положат, за да се стигне до него. Нещо, което ни дава сили на всички нас, и затова се правят тези форуми – за да се привличат хората и да се споделят радостта и смисълът от нашата вяра.” (Видео -  1 и 2)

След това Ангел Карадяков представи сайта „Добротолюбие” и разказа за всеправославния младежки събор, провел се наскоро в Яш, Румъния.

Лекцияна на прот. Виталий Зелински за семейното и полово възпитание беше изцяло основана на неговия опит в голямата енория, която ръководи в с. Копчак, Република Молдова. „Разбирането за пола и семейството – каза той – има духовни корени и спрямо това може да разделим човечеството на две части. Едната част са хора, които са възпитани в църквата, вярват в Бога и се опитват да съединят в себе си онова, което е било разделено някога от грехопадението. Мъжът се опитва да види в жената част от себе си и да изпълни своето духовно служение, като служи на Бога и на духовната си половинка. Същото важи и за жената. Другата част от човечеството има друг поглед, такъв, какъвто някога имаше лукавият дух, който изкушаваше Адам и Ева, само че днес изкушението стига до там, че се поставя под въпрос дали мъжът е мъж, а жената – жена. Човек, поддал се на това изкушение, е много слаб, щом се обърква в най-важния дар, който Бог му е дал… Да говорим за семейството, за половото възпитание в този свят, поразен от греха, се оказва доста сложно. Много често, когато ние поискаме да говорим с децата на тази тема, се оказва, че вече са ни изпреварили. За съжаление има голямо значение кой първи ще стигне до детето и какво ще му каже.” (Видео)

Накрая иконом Василий Шаган, ръководител на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил”, сподели своите впечатления, събрани по време на провелия се наскоро Летен младежки форум (29.08 - 3.09), а фото-презентацията подкрепи визуално неговия разказ. „Кой е водачът на християнската младеж, се разбира от само себе си, но интересно беше да разберем, кой е водачът въобще на младежите днес? Може би това е Фейсбук, който предлага какви ли не възможности?... Или пък ги води стремежът към по-добро образование?... Струва ми се, че стигнах до правилния отговор в процеса на работата на младежкия форум. Оказва се, че водачът на нашите деца е добрият пример… Давам си сметка колко е трудно като родители да покажем на нашите деца добрия пример. Но в същото време знаем, че само той увлича. Знаем го от Евангелието. Но знаем също и това, че не водим онзи живот, който би могъл да увлича. Вярата ни в Бога не е достатъчно силна, за да Му поверим децата си… Но истината е, че трябва да живеем и да постъпваме във всичко така, че това да ни води не към сухи правила и закони, а към любовта – любовта към Бога и към ближния.”