Да сме апостоли

Проповед на протойерей Михаил Манев - Томина неделя, 15.04.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Христос воскресе!

Христовото възкресение, възлюбени в Господа братя и сестри, е онзи акт, на който се крепи вярата ни, че Христос е Син Божий… Никой от нас не е видял възкресението. Никой от нас не е видял Христос. Ала ние вярваме и на тази вяра се крепи целият наш живот. Вярваме, защото сме го прочели в Евангелията, слушали сме думите на апостолите, които всички свидетелстват за едно – че Христос възкръсна. И това е неразбираемо за нас. Нашият разум, толкова практичен, казва, че няма как мъртъв да възкръсне. Защото не сме го видели. Не сме докоснали възкръснал мъртвец. Нашата опитност показва, че един човек, когато умре, си остава мъртъв, и няма как някой да го съживи.

Така е било и с апостолите. Те не са вярвали, че Христос е възкръснал. Те дори са били убедени, че е мъртъв. Въпреки че Христос им говореше, проповядваше им, подготвяше ги за този момент, ала те сякаш не разбираха, не чуваха какво им говори, защото за други неща си мислеха. И ако си спомняте, когато жените Мироносици се връщат и свидетелстват пред апостолите, че гробът е празен, те не повярваха на думите им… Не е възможно… Ала невъзможното за хората е възможно за Бога. Христос се явява пред тях, минавайки през заключени врати, сякаш материята вече не може да задържи, Онзи, Който я е създал, и свидетелства пред тях, че не е мъртъв. Че е възможно човек да живее дори и след като бъде разпнат.

И апостол Тома, когато чува какво му разказват, естествено отхвърля твърдението на своите братя и ги обявява едва ли не за лъжци. Казва, че има някои неща да се направят, за да повярва – да види и да пипне… Затова на осмия ден, когато Христос отново се явява, се обръща директно към Тома – хайде, ела, убеди се, че съм Аз. Жив…

Това Евангелие разкрива нашата повратлива същност. Ние всички сме невероятно вярващи. Силно вярващи. Много искаме да повярваме, ала част от вярата означава и да се доверим. Да се доверим на Този, в Когото вярваме, от Когото очакваме да получим много блага. Спасение на душите. Рая. Царството Божие. Безсмъртие. Вечен живот. Да Му се доверим… И ние като апостол Петър бихме скочили към Него в бурята, но в същото време бихме си казали, че не е възможно… Защото сме отхвърлили възможността да бъдем свети. Не е възможно, защото отричаме възможността да се променим. Наблюдаваме света край нас и вместо да свидетелстваме за нашата вяра в Неговия живот и това, което очакваме, ние се опитваме да се уподобим на този свят. И в това наше всекидневие, в което ние волно или неволно Го отхвърляме, Той не ни се сърди, не казва нищо. Просто отново идва и прави чудесата с нас. Да ни събуди, да ни вдигне от мъртвешкия ни сън… Защото сме като апостол Тома, търсим чудо, за да се убедим, че Той възкръсна заради нас, че нашата вяра не е лъжовна и напусто, като всичко останало около нас… Но апостолите повярваха и тръгнаха да проповядват за Него, а дали и ние можем така? (…)

Вижте още: „Ние – тези от Томина неделя” (Православие.бг)