Чудните срещи с Живота

Проповед на свещеник Алексей Атанасов в VII Неделя след Неделя подир Въздвижение  – 7 ноември 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец” Варна

В името на Отца и Сина и Светия дух!

Братя и сестри, този евангелски разказ (вж. Лука 8:40-56) ни разкрива два случая, които се случват по едно и също време. Първо да обърнем внимание на тази жена, която се допряла до Христос. Всички детайли, които са описани в Евангелието, показват, че за този свой проблем, с кръвотечението, тя всичко, което е имала, целия си имот е пръснала, за да се излекува. Наистина, когато е болен човек, на първо място идва това – да оздравее. Той е готов да даде всичко, каквото има, само и само да бъде здрав отново... Затова и тази жена не се поколебала да пръсне целия си имот по лекари, за да и помогнат. Но това, което се случва, когато тя среща Христос в тази тълпа, е много изненадващо

В Евангелията виждаме различни примери как молят Христос. Някои от тях Той сериозно изпитва – както хананейката. Знаете, с нея Той отначало не иска да говори, отказва ѝ – така подлага много хора на изпитание, да види, дали наистина вярват в Него... Докато тази жена прави нещо много различно. Тя явно е чувствала много голямо смирение. Явно е била тиха жена и не е можела да отиде пред Христос и да Го моли да оздравее, но тя може би не е и виждала в Христос лекар. И това е нещо много важно. Защото, когато началникът на синагогата вика Господ за дъщеря си, и тя умира, идват хора, да кажат: „не прави труд на Учителя” (Лука 8:49).

Много хора по времето на Христос най-вероятно са виждали в Него един лечител – не само учител, но и лечител, защото Той е помагал на хората. Но тази жена вижда Христос наистина като Син Божий. Това е нещо много важно – тя не Го вижда като обикновен човек. Тя Го вижда като източник на живот. Казвала си е: „Само да се допра до дрехата Му, и ще бъда излекувана”. Виждаме едно огромно смирение. (...) И този пример на вяра може да е пример и за нас... Тя не е роптаела, че си е прахосала парите, не е роптаела, че има тази съдба – не, нямало е ропот и отчаяние, имало е надежда на Христос.(...)

Това, което се случва след това с 12-годишната дъщеря на началника на синагогата, показва нещо друго. Виждаме, че когато отива Христос, в текста пише: „всички плачеха и ридаеха за нея”, а когато Той казва, че тя спи, някои започват да се смеят (Лука 8:52-53)... Аз като свещеник съм бил на много погребения и със сигурност, когато стане въпрос за възкресението, има такива хора, които се смеят, когато стане въпрос за вечния живот, има хора, които гледат подигравателно на това... Усеща се. Казват нещо иронично, така, отстрани, тихичко, но се чува... Има хора за съжаление дори и в Църквата, които ненапълно разбират възкресението и ненапълно вярват. А това е най-важното. Бог наистина може да върне някого от смъртта! И ето има скорошен пример за това. (Вж. видеото)

Христос неведнъж ни предупреждава, че трябва във всеки един момент да сме готови да се срещнем с Него. Затова, братя и сестри, не да роптаем, да плачем и да се отчайваме, а да вярваме и да се молим. Ако е Божията воля, някой да бъде изцерен, Бог ще го изцери. Друг път Той решава да го прибере при Себе си... Но не бива да се отчайваме за неговата съдба след смъртта, а по-скоро да се молим, Бог отново да ни събере заедно, ако наистина се обичаме и искаме това. Амин.

Цялата проповед чуйте в прикачения видео файл: