Бащата в семейството

Въпроси и проблеми пред бащите и за бащинството в съвременния свят и семейство. Къде е мястото на бащата в съвременния свят и семейство? Каква е ролята му и какви са функциите му днес? Изчерпано ли е бащинството в съвременния свят и семейство?
Отговори дава лекцията на доц. д-р Бойчев от програмата „Семейството е свято”, провела се на 28.11.2017 в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил”, Варна.

Мъжът, преди да стане баща, първо е син. В този чин на син той се подготвя да премине в следващия, в чина на бащата. Институцията на бащата започва отгоре. Имаме една вертикала, по която бащата съществува и твори – това е небесният наш Отец. Затова и Символът на вярата започва именно с тези думи: Вярвам в един Бог Отец. Тоест имаме една вертикала, по която бащата не просто съществува, но той и създава, твори и обединява целия свят в едно цяло. В този смисъл земният, конкретният мъж-баща носи функционалния образ на Бог Отец. Не просто Божият образ, както всеки човек го носи, но и функцията на Бог Отец – той създава семейството, осигурява единството му и дава перспективата му, тоест завършеността в живота на своите деца.

Отношенията между сина и бащата са много важни. Тогава, когато синът изпълва своя чин, той се подготвя да бъде баща. В този процес са важни две неща. Първо, чинопочитанието. Не можеш да станеш баща без смирението преди това в себе си и пред бащата, без приемане на чина на бащата като горестоящ, като определящ и като родоначалник (макар и да не е в началото на този род, той носи това родоначалие). В чинопочитанието има послушание и подчинение, те също за част от изпълването на синовния чин по посока чина на бащата. В същото време, второто важно нещо в този процес е бунтът срещу чина на бащата. Тази възможност винаги е в потенциал.

Много известни личности от световната култура са атеисти и са станали такива точно поради конфликт и бунт срещу конкретния баща, съответно срещу чина на бащата въобще, а оттам и срещу небесния Отец. Отхвърля се възможността Той да е наш Творец, а Неговият Син – наш Спасител. След Втората световна война този бунт прераства в бунт на поколението и от бунтът срещу властта на бащата, срещу патерналистичното в обществото и семейството се стига до опровергаване на неговия морал и ценности. Въпреки че това опровергаване не е обективно и има напълно субективен характер, породено от бунта на поколението на синовете, то оставя своето отражение, оставя дефект в обществото. То прераства в бунт срещу институциите на властта, които упражняват контрол върху обществото. Функцията на отхвърления небесен Отец се замества с нещо като институционален баща, който обаче и функциите на истинския баща не може да изпълни. Дефектът, предизвикан от бунта през 50-те години, води до два негатива, които новото поколение поема – че функция на бащата е властта, и че той формира ценности, а ако няма ресурс за това, предоставя тази функция на друг – на жената, на институция. Реално така се абдикира от функцията на баща, от отговорността да задава стратегия на своя живот и на семейството си.

Когато конфликтът не е в крайни форми, това „мерене на силите” на сина с бащата има и положителен, дори дисциплиниращ ефект – дава възможност на бунтуващия се син да осмисли с какво трябва да се бори, ставайки баща. Важно е конфликтът да не бъде среда за решаване на собствената правота на един от двамата, а в крайна сметка победителят в конфликта да бъде бащинството – всеки да се подчини, да приеме чина на бащата. Подчинението не е пред конкретната личност баща, а урок как да подчиниш своите лични страсти и интереси на тази роля, на чина на бащата, и как да отстояваш и изпълняваш своите функции. Затова е важно как стои бащата в този конфликт. Бащите не се бунтуват срещу синовете си, а им дават свобода – подготвят ги за тази роля, поверяват им отговорността за онова, което ще получат като наследство – завета и ценностите на миналите поколения – тоест отговорността на син. Син, който ще създаде семейство и ще заеме в него своето място – глава на семейството, съпруг и баща, обединител и защитник на семейството, но и негов стратег. За да се случи това, е нужно бащата да осъществи своята най-важната функция – да осигури връзката на детето с небесния Отец, с вертикалата, по която бащата съществува и твори.

Кое в съвременния свят пречи на бащата да изпълни функциите си, какви са реалните компетенции на бащата и спецификата на бащината любов, каква е вредата от конкуренцията в семейството и подражанието на чужди модели, кое води до отчуждаване на мъжа от функциите на бащата, кое в съвремието дискредитира неговата роля в семейството и кои негови прояви и позиции го правят дефектен баща? На тези и други въпроси отговоря доц. Бойчо Бойчев в своята лекция в подкрепа на семейството…
Виж още: Мъжът в съвременния свят - доц. д-р Бойчо Бойчев, 1-ва лекция от програмата "Семейството е свято"
Покорство и послушание - проф. д-р Владета Йеротич