Ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда?

Нищо друго не можем да разберем от това Евангелие, Лука (6:31-36), освен че трябва напълно да се променим – своята закоравялост и своето сърце, което съвсем по друг начин е настроено. Ние сме израснали с други нагласи спрямо света и спрямо хората, които ни заобикалят. Егоизмът в нас е много по-голям, отколкото любовта и желанието да послужим на другия. Превръщаме ежедневието си в едно скучно постоянство, понеже не можем да променим себе си към добро, и оставаме такива, каквито сме. Затова са верни думите, че човек, който е осъзнал в себе си липсата на любов, е щастлив. Да, звучи странно, но щастието при такъв човек идва от това, че има всички възможности да се промени и да стъпи на пътя, по който всеки ден, всеки миг, при всеки случай ще се опитва да превъзмогва онова, което му пречи да открие себе си за другия и да го обикне. В днешното Евангелие по съвсем прост начин Христос ни подсказва как трябва да се случва това – Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. Всички сме чували и всички знаем колко сме непостоянни в желанието си да изпълним тези думи, тази препоръка на Христос. И дори когато имаме желание, усещаме, че нямаме сили за това. Защото са необходими усилия, които започват още с нашата бдителност, нашето внимание. Вниманието може би е една от най-големите добродетели. То е нужно спрямо всичко, което ти се случва, и спрямо всичко, пред което стоиш в даден момент. Пред Бога, пред трудни решение, пред нуждите на своите ближни, пред хора, които срещаме в своя живот… Вниманието би ни накарало да съсредоточим всичките си духовни сили и да постъпим така, както ни учи Христос....