Ако любов нямаме, кои сме?

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделя Православна – 8 март 2020 г., храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Честит празник, братя и сестри!
Днес, в първата неделя от Великия пост, която ние наричаме Неделя Православна, е хубаво да си спомним някои неща. Миналата неделя например, в Неделя Сиропустна, Църквата ни напомняше за изгонването на Адам от рая. Всички знаем тази трагична история на човечеството – Адам, а чрез него и всички ние изгубихме рая. Да, този рай, за който сме чували, за който жадуваме и който дълбоко в сърцето си усещаме, за който копнеем и го търсим. Всеки човек търси рая, даже без да осъзнава какво търси понякога – тази благост, в която да намерим себе си свободни и истински... И след като Църквата ни напомни за това трагично изгонване, ние влязохме във Великия пост.

През цялата седмица Църквата се молеше покайно чрез Канона на св. Андрей Критски с желание да подбуди всеки един от нас това дълбоко осъзнато желание да се върнем у дома, при нашия Отец небесен, защото усещаме колко сме далече от Него – да се покаем. И когато правехме през тази седмица на дълбок пост сериозни равносметки относно това, кои сме ние – кой съм аз, за какво жадувам, какво търся, какви са ми основните цели и защо толкова трудно ги постигам – мнозина от нас плачеха, заради това, че са в тази тежка безизходица на своята човешка немощ и нищо не могат да направят със себе си.

А днес, братя и сестри, след като влязохме в Неделята на Православието, чухме две много важни неща – от Апостолското послание на ап. Павел и от Евангелието. Апостолът ни говори за Моисей, който избра да напусне дома на фараона, само и само да унаследи правдата, и за други праведници, които са умирали за да видят истината, но не са били удостоени с това. А ние, братя и сестри, живеем след възкресението на Христос. И като знаем за Неговата евангелска проповед, и като имаме възможност да четем Неговото Евангелие, тоест реално да слушаме словото Божие, даваме ли си сметка какво означава това?!! Бог слезе при човека със Своето слово и говори, говори на хората! Такова посещение на Бога, такова слизане на Бога към човеците никога историята не е познавала! Нито по времето на Авраам, нито по времето на Моисей. И ето това слово Божие ние чухме днес в Евангелието... И ние знаейки това откровение, приели и повярвали в това откровение, не може нищо друго да правим, освен да отъждествим себе си с такива, които вярват, които с цената на всичко са готови да падат и да стават, само и само да остават на този път. (...)