„Человеков спасения проповедание”

Празникът Въведение Богородично се чества у нас и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. През 1929 г. св. Синод на Българската православна църква взел това решение с идеята този ден да бъде ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Той бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали.... В наши дни интересът към празника се завръща, но дали точно към първоначалния му замисъл? Именно тази цел си поставя Духовно-просветният център, като вече няколко години работи по програмата „Семейството е свято” – да припомни християнското съдържание на празника и важността на вярата в Бога за живота на човека, на семейството, на общността. В този смисъл е и проповедта на иконом Василий Шаган по време на празничната Литургия.

Честит празник, братя и сестри,
Днес, когато празнуваме Въведение на Пресвета Богородица в храма, чухме думите от тропара, че се проповядва нашето спасение. Това е така, защото в този ден тя е доведена от своите родители в храма, за да бъде възпитавана там, а това дава възможност тя да проникне и вникне в Святая светих, в най-святото, което е от Бога. Така чистата и пречиста Дева Мария се явява това поле и тази земя, в която Бог да посее Словото, като откровение на Божията истина за нашето спасение.

Началото на нашето спасение е възможно само тогава, братя и сестри, когато и ние явим себе си пред Бога, като плодородна земя, в която от Неговото семе ще може да произрасте плод. И ако Пречистата Дева израснала и била възпитана така, че да бъде достойна за майка на нашия Спасител, то ние, като имаме за пример нейния живот, нейната чистота, нейната откритост за Бога, можем наистина да празнуваме и да се радваме, осъзнавайки болката на своето маловерие, на своята затвореност, на своята гордост, на всичко това, което ни пречи Бог да придобие плод в нас. Да, въпреки тази болка, братя и сестри, може да се радваме и да празнуваме, защото това, което ни показват светите Йоаким и Ана и примерът на Пресветата Богородица, може да бъде истинска надежда за всички нас, защото и ние може да бъдем като тях. Ако те са имали вяра и смелост да поверят единственото си дете на Бога, и ако Пречистата Дева е имала тази откритост – да приеме в себе си Спасителя и да му даде плът и живот, то и ние като човеци, подобни на тях, можем да се научим от техния пример, от тяхната вяра и от тяхната способност да живеят с любов.

Днес се страхуваме да доведем в храма своите деца, а понякога дори се страхуваме да им говорим за Бога, като си мислим, че по някакъв начин ще ги ощетим или ще ги отклоним от темпото на забързаното време, в което живеем. Искаме те да бъдат добри и да преуспяват в светските професии, в светските дела, за да могат да придобият знания, да си изкарват хляба. Насочваме ги да учат езици, да се усъвършенстват в математиката, да са добри и да пробиват в следването на някаква кариера… В същото време малцина от нас, поне наравно с желанието децата им да успеят в този свят, правим нещо те да успяват в придобиването на духовното, което способства за истинския живот. И ако ние полагаме толкова усилия и средства, за да могат децата ни да успеят и да имат благополучие в този свят, то колко повече усилия трябва да полагаме, за да могат и духовно да израстват!?

Не е лъжа, братя и сестри, че нашите деца, поради неистовото ни желание те да успеят, много често страдат, защото им натрапваме своите виждания, своята безбожна култура, своите страхове. Така те понякога правят избор не по своята воля, а по нашата. И пораствайки, разбират, че този избор, който ние сме направили за тях, всъщност не ги вдъхновява, защото ние не сме ги научили на истинските неща. Не сме им показали къде е изворът, от който тече живата вода, не сме им разказали за Бога като Святая светих, че Той е най-святото нещо. Не сме се постарали от най-ранна възраст да са чисти, защото в чистотата Бог проявява себе си. Позволили сме нашите деца да бъдат опорочени с лъжата на този свят.

Но дори в тази болка, която, да си признаем, всички имаме, не бива да се отчайваме, братя и сестри. Защото ето, днес е празник, празник, който още от екзархийско време нашата Църква е определила да се отбелязва като ден на християнското семейство и младежта. Явно още в началото на ХХ век са осъзнали, че имаме сериозен проблем – и в семействата си, и във възпитанието на младите. А когато има проблем, нищо не ни остава, братя и сестри, на нас, като вярващи, освен да извадим на повърхността всичко, на което ни учи Бог, и от него да се ръководим. В своите неудачи, в своите проблеми, в своите духовни болести – да се учим от Бога и Той да е нашият Лекар. Към Него да се обръщаме и да казваме:

Господи, ела и ни изведи! Господи, ела и ни приюти! Господи, ела и научи, и запази нашите деца! Запази ги в тази чистота, в която да може в тях да произрасте истинският плод!

Ето така, като имаме примера на светите праведни Йоаким и Ана и на Пречистата Дева Мария, да не се отчайваме, а да се радваме, че не сме изоставени, че не сме сами, че има от кого да се учим. И в тази радост наистина да се вдъхновяваме от живота на светиите, от техния подвиг и от тяхната вяра. Да се надяваме на Господа и като се учим от Него, да освещаваме своя живот. А затова е необходимо да живеем в Божията правда, за да имаме Божия мир и истинската радост. Винаги с Господа и в добро ще успеем, и в зло ще се избавим.

Днес, за празника, гости на нашия град са наши братя и сестри от о. Корфу и искам  специално да ги приветствам с „Добре дошли”!
С тях ни обединяват общите светии и общата вяра. Смятам, че идвате с поздрав от св.Спиридон, който много се почита в България и във Варна специално. В нашия храм имаме негова икона на царския ред. Заедно с нашия патрон, св. Николай, те са велики чудотворци и до днес са с нас като добри податели и помощници. Но съм длъжен да отбележа, че има и един друг светия, който ни обединява, братя и сестри – свети праведен Фьодор Ушаков, от чиито мощи частица пазим в нашия храм. Той не само се е бил  с турския флот край Калиакра, но и през 1800 г. освобождава о. Корфу. И като имаме такива общи светии, които дори са се борили за нас, тогава може ли да се разделяме? И може ли да позволим някой да ни разделя? Разбира се, че не! Защото в Господа и с нашите светии трябва да се стремим да сме едно цяло, както тук, така и в царството Божие.

И накрая искам да отправя специален поздрав от името на всички свещеници в храма за всички наши семейства. Бог да ви укрепва в брачните връзки, в любовта един към друг и, разбира се, във възпитанието на децата. Дано Бог да ни дава добри сърца и добри мисли, и кураж в това дело. Амин!

Така завърши своя поздрав о. Василий и покани всички на празничния концерт в аулата на Икономическия университет. И на Вечерта на хляба след това, където всеки можеше да донесе своя хляб и да го сподели с другите. Не случайно посветихме тази вечер на хляба, тъй като целият ни живот в Църквата напомня замесването на един хляб – от отделни зърна до един здрав хляб, в който Христос ни събира.
Снимки - в галерията.