Книжарница ”Благослов” представя новата книга на сръбския психиатър Владета Йеротич

Книгата "120 въпроса и отговора от християнската психотерапевтична практика” /”Омофор” 2015, превод Татяна Филева/ е събрала опита на сръбския психотерапевт и отговорите му на многобройни въпроси, отправени към него в писмен вид или на срещи дискусии.

В предговора на книгата авторът казва, че единственият му стремеж е бил да събуди в читателите истинска потребност да останат упорити в трудната житейска задача - опознаването на себе си. Тъй като по думите на Исаак Сириец „по-лесно е да видиш ангели, отколкото да опознаеш себе си”, но единствено със себепознанието като доживотен процес човек може да се доближи и да разбере (с ума и сърцето си) вечните истини на християнската религия.

Човекът е субективно и индивидуално същество, другояче не можем и да си го представим. И субективизмът, и индивидуализмът, както и всичко останало, което съставя човешката същност, имат своята светла и тъмна страна, които често се сменят в човешкия живот. Много пъти с право е повтаряно, че се раждаме като индивиди, но трябва да станем личности. Този процес на съзряване, който е доживотен, К. Г. Юнг е нарекъл „процес на индивидуация“. Като християни, още от св. Атанасий Велики, повтаряме нещо по-значимо: „Бог е станал човек, за да стане човекът бог“. Тази, също така доживотна цел, в християнството е наречена обожение, което значи охристовяване на човека. И единият, и другият процес не се изключват, а се допълват взаимно, защото, за да се обожим, първо трябва да станем личности, по подобие на Божията Личност, тоест Личността на Света Троица. В християнската аскетическа литература от ранните векове светиите напълно са съзнавали (съвсем не по-малко от много по-късни песимистични философи и поети, а и от дълбинните психолози на ХХ век) дълбочината на човешкия грях, който се е характеризирал със себелюбие, самолюбие, егоизъм, и на който са противопоставяли трите най-големи християнски добродетели: смирение, скромност и смиреномъдрие.

Бих се съгласил с вас, че „субективизмът и индивидуализмът са злините на нашето време, които водят до егоизъм“. Тази истина става очевидна всеки ден в световната политика и икономика, особено когато става дума за т. нар. велики сили, и за онази най-велика сила. Дали световният капитализъм, империализъм и глобализъм вече са стигнали до задънена улица, от която няма изход? Не зная.

Академик д-р Владета Йеротич е роден през 1924 г. в Белград, където е завършил гимназия и медицински факултет. Специализирал е невропсихиатрия и психотерапия в Швейцария, Германия и Франция, а по-късно учи психология и богословие. В продължение на дълги години работи като ръководител на Психотерапевтичното отделение в болницата „Драгиша Мишович” в Белград и има значителен принос за цялостното развитие на психотерапията в Сърбия.
 

Освен в областта на психологията и психиатрията, Йеротич има задълбочен интерес и към тяхната връзка с литературата, както и към културната антропология, а по-късно се насочва и към свързаните помежду си религия и психотерапия. Професор е в катедрата по Пастирска психология към Белградския богословски факулет на Сръбската православна църква. От 1997 г. той е ръководител на Пастирски консултативен център в Белград, където работи с екип от богослови, психолози, педагози, социални работници и други специалисти по проблемите на пастирската психология и медицина.
 

Проф. Йеротич има публикувани многобройни книги, студии, статии, лекции и есета в Сърбия и в чужбина, които са плод на неговата дългогодишна работа като психиатър и психотерапевт, като вярващ човек и богослов, което го нарежда сред малкото съвременни православни учени в тези области.