Който иска да бъде велик и строг и съдник, да го приложи единствено към себе си
Интервю за радио Варна с Негово Високопреосвещенство Варненски и Велико- преславски митрополит Йоан (25.02.17)
Към какво ни призовава постът и как може да запазим в наше време мира в себе си?
Едно от сериозните предизвикателства на нашето общество е липсата на мира в човешката душа и липсата на онова дълбоко присъствие на Христос в живота на човека. Великият пост ни призовава към три неща. Първо, към покаяние, което неминуемо е свързано с решителността на човека да види себе си, но така да се види, че да може да познае себе си. Същото, което някога Сократ много преди Христос беше дал като съвет на всички в своето общество, и което намери силно отражение в новозаветната епоха чрез учението на светите отци. Оттук насетне, разбира се, следва човек да порасне до тази възможност, че виждайки себе си и съкрушавайки се за греховете, които е сторил, да има решимостта да скъса с тях и да продължи пътя си безбедно с Христос напред, като премине през следващите етапи. Тези три тайнства – покаяние, изповед, свето причащение – са един духовен процес, който в човешкия живот трябва да се осъществява по-често и който има най-благодатното време за изява във времето на Великия пост.
Всъщност това е едно голямо предизвикателство, защото става дума за близо петдесет дни, този път Възкресение Христово е на 16 април. В този период сме изкушавани особено сега виждате има политически страсти. Всеки се бори за присъствие – и в политическия, и в обществения живот. Има много хора, които се възгордяват, други, които алчността и жаждата за власт ги заслепяват. Може би за тях е най-голямо предизвикателството?
Аз мисля, че тези хора въобще не са достигнали до идеята за поста. Това като духовно явление в живота на светата Църква тях въобще не ги интересува. Те далеч не са достигнали до тази идея. Ние виждаме днес един голям реваншизъм, който се разиграва в живота на човека, пред неговите очи. Разбира се, ние не се занимаваме с политика, ние нямаме право да даваме политически лозунги и идеи, на когото и да било, защото ние разбираме, че човек е свободно същество със свободна воля и има право да изяви своите политически, нравствени, религиозни и всякакви убеждения. Нашият апел е към православните християни и ние към тях имаме правото, дълга и, разбира се, желанието да обърнем внимание и да кажем, че във всичката тази обърканост ние трябва да знаем, че нашето знаме е Богочовекът Христос, нашата вяра е в Светата Животворяща, Единосъщна и Неразделна Троица – Отец, Син и Свети Дух. Трябва да се стараем за благодатна подкрепа през дните на поста, да се въздържаме от всяко зло, да не осъждаме, да не обиждаме, да не клеветим, да не произнасяме съд над човека, над ближния, над отделни общества, дори и отделни властимащи хора. Властта е нещо, което винаги блазни човека, но добре би било в нашата съвременност във властта да влизат хора, които могат да я понесат. Тоест хора, които могат да си дадат ясна сметка, че първо трябва да имат страх Господен, защото нищо не става без волята Божия, и второ, като го имат, да могат съгласно новозаветния нравствен морал да формират у себе си правилно отношение и към властта, и към поста, който заемат, и към ближния си, и към обществото и отговорността пред държавата. Разбира се, ние няма какво да се надяваме на хора, които всъщност никога не са имали Христос за своя път истина и живот, които никога не са зачитали Църквата и нейния живот, или хора, които сега претендират, че видите ли, ще се съобразят с някакви нравствени ценности, ако и да са християнски, разбира се. Значи ние в това очакване няма какво да очакваме. Всъщност нашето очакване не е в тях. Ние не се надяваме на човеци и на земни князе, ние се надяваме на Бога. Ние молим обаче Бог да даде разум, добра съвест и добро устроение на човеците, които все пак, по една или други обстоятелства, са в силата да упражнят една или друга власт.
И все пак най-тежкото мина. Имам предвид едно голямо предизвикателство и на метеорологичните условия, тежката зима. Идва пролетта, а с нея идва и Възкресението, Възкресението и на Христос, и на природата.
Човек трябва да се променя към добро. Тази промяна зависи от знанието за доброто, зависи от знанието за правилното различаване на добро и зло. Защото, ако попитаме десет души, и десетте ще дадат различни разбирания за идеята за доброто и злото, а може да се окаже, че в практическия нравствен кодекс на нашето вероизповедание те имат съвсем други измерения. Разбирате ли, тези колизии са различни за всички хора. Не може да кажем, че всички трябва да се съобразят с едно или друго. Може да пожелаем, може да им насочим вниманието, но не може да ги задължим. Това е дело, което се случва според вярата на човека. Дай Боже да има вяра, но разбира се, ще има много изкушения в това време. Както често се случва, най-големите свети празници и важни събития в живота на Църквата винаги са придружени, в една или друга степен, от смутове – било човешки, било различни изкушения отвън, но трябва да бъдем мъжествени и крепки. Ние знаем на Кого служим, ние знаем пред Кого предстоим, следователно надеждата трябва да бъде неотклонна, твърда, непоколебима; любовта трябва да бъде дълготърпелива, пълна с благост, и разбира се, снизхождението към ближния винаги трябва да го имаме. Който иска да бъде велик и строг и съдник и моралист, да го приложи единствено и само към себе си – и съда, и всичко онова, което счита, че е нужно, първо да го приложи на себе си и тогава да се произнася за ближния.
Да не забравяме, че предстои Неделя сиропустна, неделята на прошката която в българския бит преминава по различен начин, с различни ритуали, но все пак дълбокият й смисъл е именно духовният смисъл – да простим, преди да започнем да постим и да очакваме Възкресението?
Винаги този пост, Великият пост, започва именно с дадената искрено прошка. С това примирение ние тръгваме по пътя. Пътят ни е ясен, но той е свързан с това примирение и с това прощаване искрено на ближния. Ако това липсва, тогава сами себе си лъжем, и няма как да търсим мир в душите си. Мирът идва с изчистването на греховността в себе си, с покаянието, с разбирането. Постът е телесен и духовен безспорно. Ние така, като човеци, като мислещи хора правим това макар и вътрешно и условно деление. Постът е преди всичко въздържане от всяко зло, най-кратко ако можем да кажем...
Не само от храна...
Храната си е храна, тя е за полза на човека, в негова подкрепа. Безспорно сега ще трябва да направим ограничения в тази посока. Всеки според силите си. Един може повече да пости, друг не може много да пости, има хора които са болни, немощни, страдащи, бременни жени – за всеки един случай, за всяка една човешка ситуация трябва да се подходи с разумен духовен поглед, със спокойствие, с умереност, с разумност, най-вече с разсъдителност. Защото целта на поста не е да съсипе човека, да го унищожи, да го смаже – не е в никой случай! Целта е да имаме ясно съзнание, да поработим над себе си, да се постараем в отношенията си, да дадем пример за искрено съобразяване на емоции, чувства, воля, сдържаност, умереност, спокойствие, спокоен мирен дух и вече, разбира се, всичко става постепенно. Постепенността е много важно качество в светата Църква. Ние не може да искаме всичко да стане изведнъж и набързо – то няма как да се случи. Има една постепенност, едно постепенно навлизане в попрището на поста през тези четири подготвителни недели, ето последната е неделя на всеопрощението, в която сме сега. Виждаме, че и богослужебно нещата са доста интересни, така напомнящи за великото тайнство на покаянието. Съответно се молим Бог да ни помага, Бог да даде мир най-вече – защо – защото в нашата обстановка той е нужен. Мир външен, чисто в такъв план, като действително мирни отношения, но и мир вътрешен, който да бъде свързан с човешката душа и с нейното състояние. Защото нали разбирате, че това, което се проявява външно, то свидетелства за вътрешността, то свидетелства за състоянието на човека – вътрешното му духовно състояние. То няма как да остане скрито. И разбира се, тук Църквата си живее по своя ред , по своя вътрешно устроен мъдро ред, и слава Богу – намираме се в един много хубав период.
Текстова обработка на записа: Архангел.бг
Трите дни преди Пасха. 2 част
Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...
Трите дни преди Пасха. 1 част
Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...
Спомен за митрополит Йоаникий
Днес за мнозина духовността не е от голямо значение, но за мен е от първостепенно. Духът, Божият Дух е Който животвори. Той е Който извисява и Който възнаграждава. За това, дали пълноценно сме изживели живота си, само Господ може да каже...
Какво се случва в центъра
Алтернатива - брой 300, ноември 2024
Излезе брой 300 на „Алтернатива”. Темата на изданието е започващият през ноември Рождественски пост, както и доста обвързана с жертвената страна на поста тема за отношенията ни един към друг както в семейството, така и в църковната общност...
Съпричастност - 2024
На 01 и 02 ноември 2024 г. в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ ще се проведе новото издание на „Съпричастност“ с тема „Енорийската общност и пастирската грижа за духовното изграждане на личността.“
Диалози за историята, свободата и вярата - октомври, 2024
На 24 октомври - четвъртък, от 18:00 ч. в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” – Варна, срещите от поредицата „Диалози за историята, свободата и вярата” ще продължат с четвърта част на документалния филм, разказващ за живота на преп. Паисий Светогорец...
Култура
Димитър Кантакузин и неговият „Химн към Богородица”
Изложба „Българската писменост: Св. Паисий Хилендарски. За ползата от историята”
Ценности
Добрата почва се формира с търсенето на Истината
1 ноември. За началото на празника
Под покрова на Пресвета Богородица. Чудото в Рожковка на 28.09.1942 г.
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Милосърдие
Св. Максим Изповедник за милосърдието и любовта
Православна църква почита чудотворната икона на Богородица „Радост за всички скърбящи”
Проповеди
Как да запълним пропастта между нашия свят и Божествения
Мерилото за нашата святост е другият
Събития
Открива се учебната година в Школата по иконопис
Седмица на православната книга - 2024
Програма на Седмицата на православната книга (4-10.11.2024 г.)
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Хлябът на живота” – изяснение на Божествената литургия, т. 1
Задушници
Въздигане на Светия Кръст Господен
Установяване на празника Въздвижение
Обновление на храма „Възкресение Христово” в Йерусалим. Забравеният празник
Преображение Господне
За преобразяването на хората чрез силата на благодатта на Светия Дух
Слава на Тебе, Който ни показа светлината!