До каква възраст децата не бива да ползват социалните мрежи?

06.04.2016 г.
Автор: Оксана Головко

Днес всички са наясно, че Интернет е полезно средство за бърза връзка и предаване на информация на големи разстояния, но също така е факт, че той може да има вредни и опасни последици, ако не се използва по предназначение и спазвайки съответни правила и граници. Чували сме за хакерите и интернет измамите, за зависимостите, които могат да се развият към игри или към социалните мрежи. Особено голяма е опасността за децата, които поради липса на социален опит лесно могат да попаднат в капана на недоброжелателни лица. Възникват много въпроси, които си задават родителите. На каква възраст детето може да има профил в социалната мрежа? Доколко изобщо това е необходимо? Как да предпазим детето от негативите, с които може да се сблъска в интернет пространството? Как да се избегне зависимостта? В статията на тези въпроси отговарят двама свещеници и един психолог.

Да ги научим на безопасност
Протоиерей Максим Первозванский, главен редактор на списание „Наследник”

Аз разрешавам на децата си да си направят свои собствени страници в социалните мрежи, когато те (децата) станат на 13-14 години. Макар че, така или иначе, те се подготвят да използват компютъра, интернета и социалните мрежи по примера на родителите си и по-големите си братя и сестри.

Напълно да изолираш деца от социалните мрежи ми изглежда малко невъзможно и излишно. Още в училище и гимназията много от информацията за домашните работи, контролните и други училищни въпроси преминава през социалните мрежи. В университетите, както се оказа, това е ключов начин за комуникация по образователните въпроси, в това число и промените в графика на лекциите. Тоест гимназистите и студентите неизбежно трябва да използват социалните мрежи.

Има деца с недостиг на общуването. Такова дете не може да намери събеседници сред близкото обкръжение. И социалните мрежи попълват този дефицит: там е възможно да намериш събеседник на другия край на страната или дори в друга държава. Но има един такъв момент, социалните мрежи запълват дефицита на общуването в реалния свят, но в същото време и създават такъв дефицит. Дете, което получава общуване през мрежата, губи желание да участва в нормалния живот. Ако детето цял ден е само у дома, а родителите му се връщат късно, те не могат да следят какво прави детето им и как го прави. А то може да играе компютърни игри, да седи дълго време в социалните мрежи. А в това няма нищо добро.

Необходимо е глобално решение - да се ориентира детето към учене, кръжоци, музикално училище, спортна секция. Ако това го има в живота му, то просто няма да има време за социалните мрежи. Съдя и по своите деца, които след училище ходят на кръжоци или в музикалното училище, и след това сядат да учат, а те наистина имат много за учене. Едва успяват да си напишат всички домашни, пък какво остава да се „потапят” задълго в интернет! И тогава няма нищо лошо ако, например, десет минути преди вечеря, детето влезе в социалната мрежа и провери какво се случва там.

За съжаление проблемът с информационния шум в интернет пространството е много голям: човек постоянно нещо преглежда, на нещо отговоря и то, в повечето случаи, на ненужни работи. Излишната информация отнема време. И този шум понякога припокрива полезната информация и комуникацията не е така полезни, колкото би могла да бъде.

От друга страна, е необходимо да учим детето как да използва всичко това. Но преди всичко, много е важно родителите да имат контакт с детето. Което не значи да стоят до него и да гледат какво пише в социалните мрежи. Но трябва да му се обясни, първо, че там то се явява представител на семейството, и трябва да следи какво помества на страницата си. Още повече, че информацията остава в интернет завинаги. Затова нека пише така, че след време да не се срамува от написаното. Можете също така да се договорите, че понякога родителите имат право да видят какво пише и с кого общува. Ясно е, че ако отношенията не са добри, детето винаги може да си направи профил под друго име и да си пише там това, което си пожелае. Затова отново повтарям, взаимното доверие е много важно. Но то се постига не чрез решаване на въпроса за използването на социалните мрежи, а през целия живот.

Вие трябва да научите детето как да ползва компютъра безопасно, как да поставя защитни пароли, правилно да настройва профила си, така че на страницата му да не могат да пишат нежелани хора. На по-големите да се обясни, а ако детето е по-малко, да настроите страницата му, така че непознати да не могат да пишат. Важно е да се обясни на детето, че в интернет има провокатори и недоброжелатели, и не е необходимо да отговаря на техните предложения, а трябва да може да ги блокира. Напълно да опазите детето от всякакви агресивни, неприлични неща в мрежата, няма да се получи: можете да си върви по улицата и там да види странни неща. Трябва да научите детето правилно да реагира. А на компютъра или таблета няма да е зле да сложите програма, блокираща отварянето на "лошите" страници.

Желателно е, родителите да са една стъпка по-напред от децата си по отношение на "компютърната грамотност". Защото понякога се случва, че родителят не умее най-елементарното - да види историята на браузъра на детето си, докато самото то лесно може да види историята на търсенето на баща си. А бащата може да гледа неща, които е по-добре то да не вижда (с такъв случай наскоро се сблъсках на практика). Таткото не знаеше, че имало такова нещо като история на посетените сайтове.

А наскоро дъщерята на мои приятели си направила профил в социалната мрежа "Вконтакте" (руски вариант на Фейсбук - бел.ред.), започнала да я разглежда, а баба й дистанционно, от своята страница, видяла, че внучката влиза, където не трябва, и веднага звъннала на родителите, за да проведат обяснителна беседа.

Така че вие трябва да бъдете една крачка напред. И не за да проверявате детето си, а за да знае то, че вие може да го проверите. И това го кара да бъде по-внимателно.
 

Важно е да научим децата да живеят реалния живот
Протойерей Максим Брусов, настоятел на храм „Св. Троица” в град Яхрома

В нашето семейство към днешна дата никой не използва и не е регистриран в социалните мрежи. Просто нашият(на родителите) личен опит в социалните мрежи не даде никакви съществени и важни резултати, но ние ясно осъзнахме, че времето, прекарано онлайн, минава напразно. Ние споделихме нашата позиция с децата и за сега те са съгласни с нас.

Според мен, за едно дете е много важна средата, в която то расте. Именно тя ще формира бъдещият му светоглед, а животът от екрана на монитора не може да бъде пълен. Социалните мрежи не са в състояние да се научат детето да общува с връстниците си, да води диалог, да показва живи емоции. Общуването онлайн е високотехнологична имитация на реалното общуване. Ето защо е по-важно да научим децата да живеят истинския живот, а не виртуалния.

Друг важен момент - това е анонимността. Възможността да бъде неразпознаваем , да казва  каквото му се поиска, може да промени личността на детето в реалността. Аз бих искал децата ми да израснат хора, които не се крият от събеседника си и са готови да поемат отговорност за своите думи и дела. И в крайна сметка това ще възпита у тях чувство на отговорност и пред Бога.

Без съмнение, интернет дава възможност да се узнаят много неща, но той не учи децата да обработват получената информацията, да изграждат логически връзки, да формулират въпроси и да намират отговори за тях.

Мисля, че е важно да научим децата да използват всички технически предимства на цивилизацията разумно,  за да не получат от тях нови зависимости и заплахи за тяхното здраве и психика.

Да видим детето отстрани

Евгения Андреева, психолог, Научен сътрудник в Института по психолого-педагогически проблеми на детството към Руската академия на образованието

Децата използват социалните мрежи като средство за общуване.

Днес далеч не всички имат възможност да се разхождат, да общуват в компании, както беше в нашето детство. Основно комуникацията се случва в училището, защото ей така да излязат на двора, децата вече не ги пускат, особено децата в начално училище. За да се срещнат децата навън, е необходимо родителите им да са се уговорели помежду си, да отделят време, тоест този процес не е много лесен. А компютър сега има почти във всяко семейство и достъпът до него е много по-лесен, отколкото организацията на свободното време с връстниците. Само че, оставяйки децата в пространството на социалните мрежи, е важно да не ги оставяме без надзор. Нужно е да се говори с децата за правилата на безопасност. За това, че при общуването с непознати трябва да бъдат внимателни, защото хората може да се представят за други, и  зад аватара на момиче или момче на същата възраст може да се крият възрастни хора, възможно опасни. Обяснете какъв вид лична информация може да се оставя в мрежата, а какво не бива. Общуването в социалните мрежи на деца на около десет години задължително трябва да бъде под надзора на родителите. С тийнейджърите е по-трудно, важно е да се зачита правото им на личен живот, но при това да не бъдат оставени съвсем без контрол. Това е трудна задача за родителите на тийнейджърите. Но е напълно възможно, ако не се упражнява голям натиск върху детето, налагайки забрани и ограничения, а като се прояви интерес: внимателно да се поинтересувате какви приятели има детето, с кого общува в интернет, откъде се познава с тези хора, за какво му е интересно да говоря с другите ...

Да изолираме детето от социалните мрежи е малко вероятно, тъй като децата общуват помежду си в училище, те споделят това, което ги интересува. То е като с анимационните филми: ако детето е едно в семейството, от него дълго време може да се крие, че анимационните филми съществуват. Но следващите деца ги гледат почти от раждането, заедно с по-големите. Освен това, родителите често са активни потребители на социалните мрежи. Но по мое мнение, е излишно родителят сам да предлага на детето си да си направи  страница в социалната мрежа, ако то само не се интересува от това. Когато му дойде времето и то почувства необходимост от това, само ще си направи. Аз бих предложила тази опция само ако детето по някаква причина не може да се вижда със своите връстници и има нужда от общуване.

Често родителите създават страница за малките си деца в предучилищна възраст и започват да пишат нещо от тяхно име, качват техните снимки. Като правило, по този начин възрастните се реализират за сметка на децата, може би запълват нещо, което на тях самите им липсва, или демонстрират активно участие в живота на децата си, каквото не са получавали от своите родителите например.

Кога детето е готово да общуват в социалните мрежи? Не съществува универсален отговор, всичко зависи от обстоятелствата и личните особености на детето. Това се случва най-често в юношеска възраст, когато на преден план излиза необходимостта да общуват със своите връстници. Тогава социалните мрежи стават една от формите за реализация на тази потребност.

Категорично да се забранява на детето да  използва социалните мрежи, според мен, мнение, е безсмислено. Това е същото, както през нашето детство, когато всички отиваха на купон, а родителите ти не те пускат и се чувстваш изолиран от цялостния процес. Това предизвиква обида, и като всяко забранено нещо, дори засилва интереса. От друга страна, важно е виртуалното общуване да не замества реалното, да не става начин да се избегне някоя трудна ситуация от реалния живот на детето.

За да не се стигне до зависимост (било то от социалните мрежи или от компютърни игри), е важно да наблюдаваме внимателни детето. Ако виртуалният свят започва да му  замества истинския живот, възниква въпросът защо това се случва. И проблемът не може да се реши само със забрани. Важно е да се разбере какво се случва с детето, какво наистина го притеснява, и това изисква много по-голяма ангажираност и търпение от страна на родителя, отколкото забраната. Това изисква контакт с детето, умение да разговаряш с него, да го изслушаш.Понякога детето споделя с родителите си това, което го вълнува, като им предлага да разгледат профила му. В края на краищата, не цялата информация там е секретна, има музика, някои снимки, нещо, което го привлича и го интересува в дадения момент. От реакцията на родителите зависи дали детето им ще продължи да споделя с тях своите интереси.

А понякога, прочитайки текст, написан от вашето дете, можете да го видите от една напълно нова, непозната страна, както стана с мене и моя син. Това е много трогателно и вълнуващо и е ще една причина да разговаряте един с друг. Защото най-важното е да имате контакт с децата си, да се опитате да установите близки отношения, и тогава някои трудни ситуации, които неизбежно ще възникват, ще бъдат преодолявани по-лесно.

Източник: www.pravmir.ru
Превод: Даниела Благоева, Румяна Рашкова

Още от Семейство и възпитание

За неправославните приказки и едно вълшебно житие

15.01.2024 г. | свещеник Сергий Круглов | Семейство и възпитание

Когато блаженият Павел вече 113 години живеел небесен живот на земята, в друга пустиня се подвизавал деветдесетгодишният Антоний. Последният веднъж си помислил, че в пустинята няма по-съвършен от него. Но...

Незаменимият родител

15.02.2023 г. | протойерей Андрей Лоргус, психолог, антрополог | Семейство и възпитание

Възстановяването на отношенията с бащата е най-трудната духовна и психотерапевтична задача. И колкото повече осъзнаваме ролята на бащата в изграждането на личността на детето и в семейните отношения, толкова по-важна е тази задача....

Постът при децата

23.11.2021 г. | протойерей Алексий Умински | Семейство и възпитание

Въпреки възрастта си малките деца са способни да разбират някои неща. И преди началото на поста, родителите са длъжни да поговорят с децата за това, че постът е дело съкровено... Най-важното е детето да научи, че постът – това е движение, път към Христос...

Какво се случва в центъра