Разпознавате ли Го? Слово пред Светата Плащаница в Храма на Христос Спасител

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

В името на Божия Син сме се събрали днес в храма. Казват, че ако днес Той отново дойде на земята, много хора отново не биха го разпознали.

Всяка година, столетие след столетие, на Велики Петък от Страстната неделя, свещениците изнасят в центъра на православните храмове една специална икона. Буквално описание на тази икона се дава в канона, който ще се чете днес. Иконата на  самотния, оголен и покрит с рани мъртвец.

Светата Църква повелява всички православни християни да застанат пред тази икона в този ден, и ги пита: „Разпознавате ли Го?“

Разпознавате ли в този изоставен, гол и изранен мъртвец, Всемогъщия Бог, своя Създател?

Разпознавате ли своя Спасител, дошъл в нашия окончателно оплел се в съдбоносни грешки и ужасяващи злодеяния свят?  Който е дошъл тук с единствената цел да ни избави от неизбежните последствия на нашите  престъпления, от безчисленото и чудовищно зло, което сме причинили на Божия свят.

Разпознавате ли в Него Оногова, към Когото са отправени най-съкровените ви надежди и упования, свързани както с този живот, така и с живота в бъдещия век? Този, Комуто строим прекрасни храмове, към Когото отправяме молитвите си, Този, Който „насища с блага“ нашето желание?

Разпознавате ли в тази потресаваща и страшна  икона Оногова, към Когото се обръщаме с молба за опрощаване на греховете, Оногова, Който всеки път милостиво ги умива? Със Своята кръв.

Разпознаваме ли в този оголен и изранен мъртвец Оногова, към Когото отправяме молбите си да ни дари с безценния Божествен дар – Царството Небесно, пълно с радост, щастие и мир, където никога повече не ще има страдания, „нито болести, нито печал, нито въздихания, а безконечен живот“ и Той ни дарява това Царство, чиято цена виждаме пред себе си?

И накрая, разпознаваме ли тези рани?

Тайнствен и непостижим е за нас Богочовекът! Но раните, причинили Неговата смърт, са ни твърде добре познати. Това са  нашите грехове. Това са безпощадните спрямо Бога и човеците, безсрамни престъпления на егоистичните ни страсти пред святата Божия правда.

А освен това, кого разпознаваме в самите себе си, когато в края на Великия пост Светата Църква полага пред нас Светата Плащаница?

Всеки път, влизайки в храма, попадаме не просто в някакво пространство от нашия свят. Ние заставаме пред Божия съд. Църквата ни предупреждава за това съвсем недвусмислено в дните на подготовката за Великия пост – с притчата за митаря и фарисея. Но Велики Петък е времето на извършване на един по-особен съд над християните след попрището на Великата Четиридесетница. Какви са плодовете на тези изключително важни за нашия духовен живот дни? Всеки ще бъде известен за това от своята душа, когато пристъпва да се поклони пред образа на „уединения, оголения и уязвения“. В тези минути нашата душа или ще въздаде хвала на Бога, като фарисеите с думите: „Боже, благодаря ти, че не участвах в това ужасно престъпление, извършено спрямо теб от първосвещениците, книжниците, Пилат и римските войни!“, или, като „не смее дори очите си да повдигне към небето“ (Лука 18:14), макар и стоейки пред въплътеното на земята поругано, изранено, оплюто, но истинно Божествено небе, ще дръзне едвам да пророни: „Боже, милостив бъди към мене, грешния…“

Амин                                                                                                            29 април 2016 г.

Превод от руски: Радослава Нейкова

www.pravoslavie.ru