Да говорим с децата си за Бога и на Него за тях

Днес е особен ден за нашата енория. Денят, в който отново ще започнат занятията на Неделното училище. Децата вече са се събрали тук, доведени от своите родители. Да, нужно е да ги водим тук, братя и сестри, защото Църквата е люлката, в която се закърмяме с най-драгоценното мляко на живота. Както не е за пренебрегване родината, бащиния дом, паметта за тях, културата, която тръгва от тях, така не е за пренебрегване и Църквата като люлка. Люлката не е само място за приспиване. Тя е символ на нашето зачеване и нашето най-ранно израстване. И няма как да не признаем, че в нас са се отпечатали тези най-топли образи - на майчинството, на бащинството, които са ни обграждали в родния дом, където сме израснали. Дори след години, преминали през много събития в своя живот, хората пазят паметта за своя дом, за родината, но не винаги могат да се върнат. Оттам носим и най-вдъхновените чувства и най-истинските знания, които може да получим. Не тези, които изучаваме в училище, а онези, в които е била проявена и запечатана майчината любов и милост, отговорността и грижата на бащата, любовта между братята и сестрите. Така и Църквата. За енорията тя е нашият дом. Тук кръщаваме децата си, тук идваме на изповед – да споделим с Бога най-съкровеното в сърцата си, тук се венчаваме и получаваме благословение за семейния си живот, тук ни опяват, когато свърши нашият земен живот. И ако нашият храм не е за нас тази люлка на живота, като утробата на самия Бог, в която може да бъде побран всеки един от нас и прегърнат от нашия небесен Отец, то тогава ние сме загубени, братя и сестри. Ставаме сухи и в тази сухост умираме.
Обръщам се и към вас, деца, защото е важен ден за вас. Сигурен съм, че имате добри спомени от миналата година в Неделното училище – за своите учители, за своите приятели в училището, за дните, когато сте идвали тук в храма, да се причастявате. И знанието как да се прекръстваме, и за Причастието, и други знания, които усвоявате тук, се получават само в дома на нашия небесен Отец. Затова ще ви помоля с отворени сърца и с отворени умове да слушате вашите учителки, които и тази година с любов ще се грижат за вашето духовно израстване.
Аз вярвам в децата, братя и сестри, но ние трябва да говорим с тях за нашия Бог, преодолявайки своето малодушие, и да ги водим при Него. Бог винаги слуша, чува и се грижи за нашите деца, но трябва да Му говорим за тях. Затова не се отчайвайте, скъпи родители, а поверете своите деца на Бога. Защото Той е Този, Който озарява нашите сърца и умове.
Нека да озари сърцата и умовете и на нашите деца и да ги покрива със Своята всемогъща десница. Божията майка, като майка на нашия Бог и на всички човеци, да ги покрива със своя Божествен покров. И всички нас Бог да помилва, понеже е благ и човеколюбец.
Амин!