Петдесетница? - Ура, на колене!

08.06.2017 г.
Автор: Протойерей Алексий Сорокин

Протойерей Алексий Сорокин, настоятел на храм „Св. праведен Лазар Четиридневен” във Вологда, за дългоочакваните земни поклони, които църковният устав връща в богослужението.

Петдесетница е велико тържество, рожденият ден на Църквата: храмовете са  украсени, всички се радват, както на всеки рожден ден, на всеки човек. А този е най-важният рожден ден: на кораба на нашето спасение – а и може да кажем, че е денят на нашето духовно раждане. Тогава защо строгият, разумен, спокоен и логичен църковен устав така настоятелно препоръчва на християните коленопреклонни молитви? Едва ли някой от нас би поискал гостите, дошли на рождения му ден, да му се прекланят.

Сравняването на рождения ден на Църквата с рождения ден на човека е коварно. Ние сме свикнали да възприемаме рождения ден или другите празници  като събития, които „трябва да носят на човек приятно усещане”. В Църквата значението на празника включва в себе си, преди всичко, момент на назидание, поука. Да даде повод за размисъл, храна и труд за душата, за да се откъснем от суетата на обичайните житейски задачи. Разбира се, има традиции, например на Пасха, свързани с всенародни веселия, или на Рождество Христово – с размяната на поздравления и подаръци – това е разбираемо. Но все пак трябва да внимаваме, покрай външната страна, да не изпуснем вътрешното съдържание на самия празник, а то е най-важното, нали така? Денят на Петдесетница не е просто „отбелязване” на рождения ден на Църквата, а преди всичко, това е възможност човекът да осъзнае своето място в Църквата и какво е направил, вървейки по пътя към спасението.

Това ли е тайната, поради която църковният устав ни изглежда толкова строг?

По пътя на своето спасение човек осъзнава колко е немощен, слаб и грешен, и затова моли Светия Дух,  даден от Бога на Църквата, да не се отдръпва от нас, да ни укрепва и изцелява от нашите немощи и духовни страсти. Именно за това става дума в коленопреклонните молитви. Противоречието, за което говорите, би отпаднало, ако хората знаеха текста на молитвите, които се четат по време на вечернята на Светата Петдесетница. Ако отворим и се зачетем в тези молитви, ще видим отговора на много недоумения. Ето вижте: „Пречисти, нескверни, безначални, невидими, непостижими, неизследими, неизменни, непобедими, неизмерими, незлобиви Господи! Приеми нас, които падаме пред Тебе и казваме: съгрешихме. Към Тебе сме привързани още от утроба; още от майчината ни утроба Ти си наш Бог. Понеже отлетяха в суета нашите дни, ние изгубихме Твоята помощ, лишихме се от всяка възможност за оправдание. Но, насърчени от Твоите щедрости, викаме: съгрешенията на нашите младини и съгрешенията, извършени по незнание, не припомняй, и от нашите скрити грехове очисти ни; не ни отхвърляй на старини; когато оскъдее нашата сила, не ни изоставяй; преди да се възвърнем в земята, удостой ни към Тебе да се обърнем, и обърни внимание на нас с благосклонност и благодат. Измери нашите беззакония с мярката на Твоите щедрости. Бездната Твои щедрости противопостави на множеството наши съгрешения. Милостно погледни от Твоята света висота, Господи, на Твоя народ, който предстои и очаква да получи от Тебе богата милост. Посети ни с Твоята благост, избави ни от насилничеството на дявола, утвърди живота ни с Твоите свети и свещени закони. Твоя народ повери на ангел, верен пазител. Всички нас събери в Твоето царство; дай прощение на ония, които се надяват на Тебе; прости на тях и на нас греховете; очисти ни чрез действието на Твоя Свети Дух; разруши насочените против нас коварства на врага”.
Ех, само ако можехме да бъдем по-внимателни по време на службите! С какви съкровища на Православието бихме се сдобили!

Значи, основният смисъл на молитвите на вечернята на Петдесетница е осъзнаването на нашето незавидно духовно състояние?

Що се отнася до християните, живеещи на земята, да: главният смисъл на молитвите се свежда до това, да осъзнаем, че има възможност да се спасим, че ни е дадена такава възможност и имаме всички средства да се спасим. Но поради своята леност, немощ и суета, ние я пренебрегваме и попадаме в такива страшни капани, които ни отдалечават от Бога. И когато човек прогледне за това, и честно си признае, той започва да моли Господ, за да му даде сили да се бори с греха, сили да върви по пътя на спасението, сили да подреди своя осакатен, греховен човешки живот и вече винаги и навсякъде да помни, че е християнин. А силата ни се дава от Светия Дух в тайнствата.

Но не ви ли се струва, че думите на тези молитви, както и на другите молитви, често не стигат до молещите се? Някои от тях са доста неразбираеми, четат се прекалено тихо, или пък суетата и клонките, които „непременно трябва да бъдат осветени” са в повече… Не затъмнява ли обредът съдържанието?

Разбира се, обидно е, когато суетата в храма отвлича хората от молитвата. Трудно ми е да си представя, че в някой голям храм, особено ако няма усилваща апаратура, някой отзад ще може да чуе онова, което чете свещеникът или архиереят, стоящ на колене пред царските врата. Затова може би има смисъл да се разпечатат текстовете на молитвите на църковнославянски и да се раздадат на вярващите в храма, особено на тези, които редовно са на службите и разбират какво значи духовен живот, които искрено се стараят да водят такъв, съжаляват и се разкайват за своите грехове, и са радостни, че са част от Църквата. Да, би било добре да знаят текстовете на тези молитви. Така, както се издава отделно Покайният канон на преподобния Андрей Критски. Но виждам, че в храма много миряни стоят на колене или прави внимателно следят какво чете свещеникът, и така компенсират всички наши човешки слабости – глас, дикция, невнимателност или нещо друго. А справочните издания може да включват и разяснения, и превод, т.е. само биха помогнали да се разберат в дълбочина молитвите на Петдесетница.

Освен това има още една страна в съдържанието на тези молитви и тя е свързана с починалите. В молитвата за починалите става дума и за чувството на любов и съпричастност, което Църквата открива пред Бога, за онези, които вече не са сред нас, а са преминали в отвъдния свят и вече не могат да направят нищо за своето спасение. Само ние тук, на земята, можем да им помогнем, за да се облекчи участта им. Възхвалявайки милостта на Бога, Неговия Промисъл и пътя, който Той е изминал за нашето спасение, Църквата се обръща към Него с удивителни думи:

„…Ти, Господи на вечно изхождащата слава и Сине възлюбени на Всевишния Отец, Светлина вечна от Светлина вечна и слънце на правдата! Послушай нас, които Ти се молим, и упокой душите на Твоите раби - на преди починалите наши отци и братя, на сродниците ни по плът и на всички близки по вяра, за които и помен правим сега,защото в Теб е властта над всички и в ръката си държиш всички краища на земята. Владико Вседържителю, Боже на Отците и Господи на милостта, Създателю на смъртния и безсмъртния род и на всяко човешко естество, сглобявано и пак разрушавано, на живота и на смъртта, на пребъдването тук и на преселването там! Ти отмерваш време на живите и определяш час на смъртта; сваляш в ад и извеждаш; свързваш чрез немощ и развързваш чрез сила; настоящето Ти полезно устройваш и бъдещето съобразно с целта направляваш; наранените от жилото на смъртта живи запазваш чрез надеждата за възкресението. Сам Ти, Владико на всички, Боже, Спасителю наш, надеждо на живеещите по всички краища на земята и на ония, които са далече в морето - и в тоя последен велик и спасителен ден на празника Петдесетница Ти ни показа тайната на Светата, единосъщна, съвечна, неразделима и неслитна Троица, и слизането и идването на Светия и животворящ Твой Дух във вид на огнени езици върху светите Твои апостоли, които постави за благовестници на благочестивата наша вяра и ги провъзгласи за изповедници и проповедници на истинското богословие. Ти и в тоя всесъвършен и спасителен празник си ни сподобил да Ти принасяме очистителни молитви, които приемаш за намиращите се в ада, като ни даваш големи надежди за облекчение на измъчващите се от обхваналите ги мъчения и за изпращане от Тебе утешение. Послушай нас, Твоите смирени и достойни за съжаление раби, които Ти се молим, и упокой душите на преди починалите твои раби на място светло, на място тучно, на място прохладно, където няма никаква болка,скръб и въздишка, и настани духовете им в жилищата на праведните, като ги сподобиш с мир и облекчение. Защото не мъртвите ще Те възхвалят, Господи, нито ония, които са в ада, ще дръзнат да Ти принесат изповядване, но ние живите Те благославяме и молим, и очистителни молитви и жертви Ти принасяме за техните души”.

Както виждаме, тук има такива думи, които са своеобразно ходатайство за душите, намиращи се в ада.

Тези молитви имат смисъл, ако всички ги знаят, не е ли така?

Разбира се. Има доста литература, разкриваща съкровищата на православното богослужение. Глупаво е да стоиш край богатата трапеза, която по право ти принадлежи, която е сложена за тебе и те канят всеки ден, а ти под предлог, че си зает, или че нищо не разбираш, да продължаваш упорито да гризеш сухи плесенясали корички.

Практиката показва, че много от вярващите – именно онези, за които Вие споменахте: осъзнатите – посрещат с радост връщането на коленопреклонните молитви в богослужението.

 Да. Падането на колене ни връща към правилото на поклоните. Те имат символично значение – напомнят ни за възстановяването на човека в Христа. Като падаме на колене, ние показваме своето падение. Своето нравствено падение. Но после се изправяме, защото Христос ни е призвал да го направим. И това е нашият път през целия ни живот: падаме и отново ставаме, падаме и ставаме. Затова поклоните са част от молитвеното правило на православния християнин, в утринните и вечерните молитви, и в причастните молитви, където дори е казано: „И поклоны елико хощеши”. Тоест, колкото чувстваш, че си недостоен, толкова поклони правиш, и толкова пъти се надяваш на Божията милост. Поклонът не е само робско преклонение, но има и момент на изправяне, на въз-ставане, което на гръцки е „анастасис”, тоест възкресение. Има за какво да помислим, при това ежедневно. Всеки земен поклон е напомняне и за грехопадението, и за възраждането на човека чрез Възкресението на Христос. А това, че стоим на колене на Петдесетница, просто показва, че разбираме какво сме ние без Бога – ето такива сме, на колене, а Светият Дух, Който снизхожда по време на празника, Той ни въздига на пътя на спасението. Стига да не Му пречим със своите грехове.

Интервю на Петр Давидов
Превод: Румяна Рашкова
Източник: www.pravoslavie.ru

Още по темата
Още от Интервю

На Богоявление се освещава водата, която е в основата на всичко

05.01.2025 г. | Марияна Валентинова, д-р Дарин Алексиев | Интервю

Този празник всъщност ни напомня, че трябва да се осветим отново. Не просто да отидем да запалим свещичка... И да не се ограничаваме само с някакво външно религиозно почитание, а да пристъпим към този Христос, към въплътеното Слово, като се очистим от всички лоши мисли...

Трите дни преди Пасха. 2 част

01.05.2024 г. | протойерей Димитрий Юревич. Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Трите дни преди Пасха. 1 част

30.04.2024 г. | протойерей Димитрий Юревич, Виталий Каплан | Интервю

Въпроси и отговори за събитията през Страстната седмица, за разпятието, погребението и Възкресението на Христос...

Какво се случва в центъра