Обръщането на св. апостол Павел

Ние не сме свободни да изберем рамката и формата на нашето покаяние. Това със сигурност е едно от най-ясните учения на Библията. Иисус наля вода в умивалника – казва свещеният текст – и почна да мие нозете на учениците (Йоан 13:5). Господ избрал съда – средството, което дало особено очертание и конкретен аспект на Неговата очистителна вода. Тогава Той пристъпил към всеки от учениците си и един по един те разбрали, че трябва да сложат нозете си в този умивалник, за да може Той да ги измие.

С други думи, Сам Господ избира начина и образа на нашето очистване. Как се очистваме чрез Христа, не е решение на нашия личен избор. „Ето го съдът. Сложете си нозете тук, точно в този съд, и аз ще ги измия и ще бъдете чисти, защото, ако не ви измия, нямате дял с Мене”.

Тази истина е една от най-важните истини, които Савел от Тарс трябвало да научи, и Господ се погрижил добре за това. Както често пъти с покаяние си спомнял самият Савел, по време на предишния си живот той бил гонител на светата Църква (1Кор 15:9; Гал 1:13,23; Филип 3:6; 1Тим 1:13). А Павел – както пише – пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор (Деян. 8:3). Затова, когато Господ обърнал Савел по пътя към Дамаск, Той му дал ясен знак да се подчини на Църквата, на която преди това е правил зло.

Някои модерни християни мислят, че могат да стигна до Бога „само чрез Христос”, без „организираната религия”, но Бог постави апостол Павел в такава ситуация, която да не му остави възможност за никакви такива илюзии. Напротив при обръщането на Павел, Иисус най-конкретно отъждествява Себe Си с Църквата с думите: Савле, Савле, що Ме гониш? … Аз съм Иисус, Когото ти гониш. (9:4-5).

По този начин Савел никога не може да каже, че е достигнал до Бога „само чрез Христос, и без никаква организирана религия”. Всъщност, когато Христос открил Себе Си на Правел, Той не му казал нищо друго. Когато Савел го попитал: Господи, какво искаш да направя? – Иисус еднозначно го упътил да постави същия въпрос на Църквата: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш. (Деян. 9:6).

Дори на апостол Павел, в момента на неговото обръщане, не му било позволено да се срещне с Иисус „един на един” – насаме. Границата и формата на неговото покаяние трябвало да бъдат определени от конкретната „организирана религия”. Ап. Павел нямаше да има никаква „лична връзка с Иисус като Господ и Спасител”, освен чрез подчинение на учението, дисциплината и богослужението на тайнствата и общия живот на Църквата. Той не можеше да има „лични отношения с Христос” според своите лични условия. Отделно от Църквата спасителното познание за Бога в Христа не е възможно дори за апостол Павел. Напротив, той бил ограничен и принуден да подчини своето сърце и съвест на овластения от Бога авторитет на същото това тяло на християните, което той дотогава гонел – Църквата.

Греховете на Павел не били простени от простото му желание „Иисус да влезе в неговото сърце”. В новозаветния текст няма нищо, което да ни говори, че се е случило нещо такова по пътя за Дамаск. Напротив греховете на Павел били простени с неговото свободно подчинение на Църковната светотайнствена дисциплина: Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса. (Деян. 22:16), защото Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен. (Марк 16:16). Павел бил задължен да премине същия процес, който преминава всеки друг вярващ според определението при първата апостолска проповед на Църквата: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете. (Деян. 2:38). Греховете на Павел били простени по същия начин, по който се прощават греховете на всеки друг – чрез присъединяването към тайнствената организация, която има власт да прощава греховете на този свят. (Йоан 20:23).

В опита на своето обръщане св. апостол Павел приел и семето на цялото си последващо учение за Църквата, която той после определя като стълб и крепило на истината (1Тим 3:15). Ап. Павел не познава никакво неинституционално християнство. Той не познавал друг Христос, освен Христос на Църквата, на тази възстановена и организирана общност от вярващи, която за апостола е толкова интимно отъждествена с Христос, че е наречена Негово Тяло (Ефес. 1:22; 4:15-16; 5:23; Кол 1:18.24).

Превод от македонски: Борислав Аврамов

Източник: mistagogia.mk

* В статията са използвани фрагменти от византийски мозайки от 12 в. от параклиса (Cappella Palatina) в Двореца на норманските крале (Palazzo Reale), Палермо, Южна Италия (повече – тук).

** Отец Патрик Хенри Риърдън е архиепископ на Антиохийската православна църква, служи в храма „Вси светии” в Чикаго, преподавател, автор на девет книги, колумнист и главен редактор на Touchstone. Периодично провежда беседи по радио Ancient Faith.