Пътят на нашето възнесение

Проповед на иконом Василий Шаган на Възнесение Господне, 2 юни 2022 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Честит празник, братя и сестри! Днес, в четиридесетия ден след Възкресение Христово, ние по особен начин си спомняме и празнуваме Христовото възнесение. Защо ние празнуваме в този ден? Какъв е смисълът на това, което Църквата днес си спомня като възнесение на Христос?

Христос е Този, Който е казал, че винаги ще бъде с нас, до края на света. Този, Който никога не се е отлъчвал от престола на Троичния Бог като Бог, днес се възнася като човек. Като човек Той прие всичко, което имаме – прие човешка плът, прие всички изпитания, изкушения, в които не се поддаде и не беше подвластен на греха, за разлика от нас. Той се кръсти от Йоан, проповядва и върши чудеса, вкуси смъртта като човек и възкръсна на третия ден, а днес се възнася. Затова светите Отци казват, че Христос има три рождени дни – Неговото въплъщаване, Неговото кръщение и Неговото възкресение от мъртвите.

А днес се възнася. И ние трябва да разбираме, че Той не си заминава от нас, не ни изоставя – Той е казал: „Не бойте се, ще ви пратя от Отца Утешител – Духа на истината”. Но с това възнесение Той иска да покаже, братя и сестри, одухотворяването на човека и това, че човек трябва да бъде издигнат от земята към небето. Не в някакво космическо пространство – да се възнесем там някъде на облаци. А духовно да се възнесем, като се отървем от всичко плътско суетно и земно. Затова този ден за нас е ден на нашето одухотворяване, което Христос показа със Своето възнесение – като път. И ако ние сме тези, които Го следваме и го приемаме като свой водач, то трябва да приемем, че издигането от земята към небето, в духовен смисъл, е наш път. И това може да стане, братя и сестри, като се опитаме да възродим своето отношение с Бога, да е чисто и истинско, но за това е необходима сериозна аскеза, тоест подвиг, труд. А преди този труд е необходима вяра и желание.

Затова светите Отци, препоръчвайки ни по какъв начин можем да се въздигнем от земята на небето, те казват, че задължително трябва да започнем от очистването на своята душа – така, както още през осми век преди раждането на Христа казва пророк Исаия: „Престанете да вършите зло. Научете се да вършите добро”. И очиствайки своето сърце, очиствайки го от всякакви греховни дела, от всякакви суетни мисли, очиствайки своя ум, за да съзерцава Бога (за което е и създаден), свеждайки своя ум в своето сърце, в което Бог (Когото сме видели чрез ума) може да бъде настанен и там да твори Своето Божествено дело за наше възраждане. И след това очистване на ума и сърцето може да се случи втората стъпка за нашето въздигане на небето – нашето просвещение.

Въздигането на небето – нашето богоуподобяване, обожение, не може да се случи без просвещение. А просвещението, братя и сестри не е просто четене на книги, някакво усвояване на знания, а просвещение с Духа на истината. Това е приемането на Светия Дух, чрез ума и сърцето. Това е като да приемеш светлината, която идва свише - да приемеш Бога, Който казва, че е Светлината на света, и да се съединиш с Него, да отъждествиш своя живот с Него. Това е нашето призвание. А като знаем своето призвание, тогава придобиваме истинска надежда и вече не сме объркани, не се чудим какво да правим в суетата на деня. Защото знаем пътя и какво трябва да правим и какво да постигнем. Пророк Исайя ясно го е казал – не само спираме да правим зло, а и се учим да правим добро – именно добрите дела изместват злото. Но е нужно постоянство и усърдие. И само ако не се спрем и не се откажем на първата стъпка, може да стигнем до просвещение и до тази святост, до тази чистота и богоподобие, към които сме призвани.

Мнозина може би се съмняват, че това е възможно. Възможно е, и Христос ни го показа, и днес празнуваме точно това – нашето издигане на небето. Радостта, с която си заминали апостолите към Йерусалим, била израз на тяхната надежда. Въпреки че са осъзнавали, че нищо не е възможно за човека, след като Бог, техният Учител, им е обещал Светия Дух, те се надявали, че Той ще ги просвети и Той ще ги освети. И тази надежда днес трябва да бъде и наша надежда. Затова нека не се отпускаме, а всеки ден и миг на своя живот да посветим на нашето очистване и просвещение, за да може да се случи и възнесението ни на небето. Честит празник!