За помислите, фантазиите и разсеяността

08.06.2022 г.
Автор: Старецът Ефрем Светогорец

Постът е не само по отношение на храната, а преди всичко е строг по отношение на сетивата. Сетивата, хранени от външни предмети, предават от тях отрова към ума и сърцето, и от тази отрова бедната душа умира за Бога. Нашите свети Отци какво ли не са казали за светия пост на сетивата! Цялото им учение е насочено най-вече към очистване на ума от греховни фантазии и помисли и към очистване на сърцето от скверни чувства. Те учат също, че трябва да стъпкваме всяко нравствено зло още в зародиш за да съхраним душата чиста. Абсолютно е необходимо веднага щом какъвто и да е лош помисъл се приближи поне малко до нас, да го изгонваме, като същевременно казваме молитва към Господа. И ако отразяваме така помислите, произлизащи от сетивата или от дявола, много скоро ще усетим радостта и ползата от въздържанието на сетивата.

Ако бе пазила зрението си, Ева не би отровила рожбите на утробата си, т.е. всички хора, родени от нея. С една дума, въздържанието на сетивата спасява човека от геената.

Желая ти, чедо мое, да се сражаваш с егоистичните и горди помисли, тъй като от тях произлизат всички други лоши страсти и подбутват горкия човек към бездната на гибелта.

Не обръщай внимание на страстните помисли. Презирай ги напълно, тъй като образите им са отвратителни. Презрението към подхвърляните от дявола помисли е спасително. Смирението е най-прекрасното изкуство, тъй като ни учи да се отклоняваме от среща с препирни с тях и да притичваме към Христа чрез молитва. Може да ги отхвърляме и като им възразяваме, но това е труден подвиг и Христовият подвижник трябва да бъде много опитен, за да излезе от подвига без загуби, тъй като и сатаната е познавач на Писанието и представя свои доводи, стараейки се да постави препънка пред сражаващия се.

И затова, каквото и да ти внушава той посредством помисли – било то гордост, тщеславие, или осъждане, или нещо друго – постъпвай така, че през едното ухо да влиза, а през другото да излиза. Щом като това са страстни помисли, няма какво да разговаряш с тях. Аз съм против това, да разговаряш и с еретически помисли, а (по-добре) твърдо пребивавай в молитва.

Не обръщай внимание на това, което ти казва врагът. Щом се накани да ти прошепне нещо на ухото, ти веднага: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме” или „спаси ме” – бързо и без спиране, и скоро ще видиш, че помисълът се е обезсилил или натискът му е отслабнал, и ти вече няма да помниш какво точно се е канел да ти каже той.

Този метод е по-прост и по-действен от възразяването, т.е. противоречието на всявания помисъл, защото след оттеглянето на демона и на това, което е искал да каже, не остава нищо, дори сянка. А в резултат на възразяването демонът, дори ако бъде победен и си тръгне, оставя след себе си боклук и сянка от това, което е подхвърлил на душата, т.е. леки спомени за това, против което се е сражавал човекът.

Първият метод – веднага да се прибягва към молитва – е лесен и душата веднага се успокоява. А вторият метод – възразяването – е по-труден. И ако душата не го издържи, е възможно да получи рани от опитността на демона в изкуството да убеждава човека. Бягай от греховните мисли, отсичай фантазиите – всеки смущаващ образ, защото „всезнаещият” сатана се старае да те отлъчи от Твореца Бог, тъй като, когато чрез съслужение с помисъла той възложи вината на човека, тогава благодатта на Светия Дух си отива, както пчела отлита от дим, и душата остава без благодат, без радост, пълна с униние и печал. Но когато противодействаме на лукавата фантазия, веднага щом тя се появи в ума, като я премахваме или отблъскваме, и веднага с усърдие и ревност се хващаме за духовния меч – светата Иисусова молитва, то тогава изведнъж ще видим как крадецът – лукавият помисъл – бяга, отстъпвайки победата на разума, укрепен от Божията благодат и милост.

Хитроумният враг не понася и вида на светия Ангел, пазителя на нашата душа, пребиваващ до нас. Той се старае да го отдалечи, за да ни завари без „телохранител” и да ни връхлети като страшна буря, за да ни погълне змеят от бездната. Той знае, че само нецеломъдрени помисли прогонват Ангела и вдига облак срамни образи и фантазии, за да оскверни и ума, и сърцето, и тялото. Но когато подвижникът знае за неговата злоба, веднага хваща Христовото оръжие и разрушава козните му.

Чедо мое, бъди внимателен с мечтанията си. От мечтанията са всички грехове, това е коренът на греха затова гледай, щом се появи мечтание за лице или дело, за нещо, което си виждал или си чувал, веднага го изгонвай с гняв и молитва от ума си. Казвай кратка и силна молитва. Веднага умолявай мислено Богородица да ти помогне. Надявам се на Бога, че ще бъдеш удостоен с победа.

Повъзгордял си се, и затова дяволът е вдигнал война против тебе. Сега се смирявай, унижавай, укорявай се в душата, и Бог, като види смирението ти, ще ти помогне. Както бягаш от огъня, за да не те опари, и от змията, за да не те ухапе, така и даже повече бягай от дяволските мечтания!

Бъди внимателен, казвам, със срамните мечтания. От тях велики духовни мъже са паднали и са загинали.

Изгонвай, чедо мое, срамния помисъл веднага щом дойде. Безжалостно бий срамните фантазии за лица и лоши дела, тъй като цялото зло произхожда от фантазията; тя умее посредством петте сетива да припомня на всекиго какво е виждал, какво е чувал и т.н., и отново ни сервира това „горещо”, за да оскверни душата.

И така, изгонвай с гняв срамните помисли и с оръжието на молитвата, с Христовата благодат ще победиш всяка дяволска бран. Наблюдавай ума да не бяга от тебе ту тук, ту там, а хубаво се прилепи към Христовото име. И сякаш Сам Христос е пред тебе, умолявай Го, като призоваваш святото Му име с болка на душата, и тогава ще видиш каква полза ще получиш.

Веднага гони лошите помисли с „ритници”. „Вън, негодници – викай, - вън от Божия храм, от моята душа!”

Изгонвай лошите помисли веднага, щом дойдат, не ги оставяй в себе си, защото в противен случай се излагаш на опасността да получиш рана, и после ще бъдат нужни сълзи и стенания.

Търпи, чедото ми, бягай от помислите като от огън, защото те опустошават душата, охлаждат я и я убиват! Но ако ги изгонваме с гняв, внимание и молитва, те стават за нас виновници за голяма полза.

Затова се подвизавай, не бой се. Призовавай готовия да дойде на помощ наш Лекар. Не са нужни много молби, Той не иска пари, не се гнуси от рани, приема сълзи и като добрия самарянин се грижи за ранения от мислените врагове. И така, да побързаме да отидем при Него!

Из „Отечески съвети”, Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Атон, 2007.

Още от Нашата вяра

Молитва за Отечеството и народа ни

22.06.2022 г. | Нашата вяра

Преблагий и всевишний Боже, Господарю на цялата земя и Царю на всички народи! Пред Твоята всемогъща власт и пред възвишения Твой престол ние се прекланяме и смирено Те молим милостиво да погледнеш на нашето Отечество и на нашия народ.

Петдесетница - 2 част

12.06.2022 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

Чрез тайнството Кръщение човекът става член на Църквата, член на Тялото Христово. За апостолите денят на кръщението бил именно денят на Петдесетница. И Христос за тях бил не само Учител, но и Глава... Слизайки над учениците, Светият Дух ги кръстил...

Петдесетница - 1част

12.06.2022 г. | Митрополит Йеротей Влахос | Нашата вяра

В числото на празниците, наричани от Църквата „Господски”, влиза и празникът Петдесетница, защото той е заключителен празник на Божието домостроителство. Целта на Христовото въплъщение е победата над смъртта и идването на Светия Дух в сърцата на хората...

Какво се случва в центъра