Изложба „Българската писменост: Житие и слово на св. Софроний Врачански”

На 31 май в Духовно-просветен център „Св. Архангел. Михаил” – Варна беше открита изложбата „Българската писменост: Житие и слово на св. Софроний Врачански”. Поводът е 280-та годишнина от рождението на свети Софроний Врачански, която честваме през 2019 г.

Чрез изложбата Духовно-просветният център има за цел да се съхрани паметта за този велик българин, направил всичко възможно, за да имаме вяра, език и писменост през един от най-трудните периоди в българската история. Проследяват се основните моменти от житието и книжовното дело на светителя. Включени са тематични пана, карти, старопечатни книги, портрети и факсимилни издания на основните произведения на св. Софроний.

На откриването гости бяха г-жа Румяна Лазарова, старши експерт по обществени науки и гражданско образование и религия в РУО Варна, г-жа Радка Тодорова, началник отдел „Младежки дейности” в Община Варна, г-жа Монка Николова, директор на ЦПЛР-ОДК Варна, Кольо Хубенов, историк и уредник в Музея на Възраждането (РИМ Варна), а също така и учениците от две паралелки 8-ми клас на Варненската търговска гимназия със своята учителка г-жа Димитрова.

Гостите приветства иконом Василий Шаган, ръководител на Духовно-просветния център, като предаде благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан, който бе възпрепятстван да присъства лично, както и благопожеланията му за успеха и полезността на изложбата. В откриването се включи и хорът за източно църковно пеене при храм „Св. Николай Чудотворец” с диригент Мартин Димитров, като изпълни тропар на Възкресение Христово и тропара, прославящ св. Софроний Врачански. (АУДИО)

Отец Василий сподели също така и своя първи досег с делото на св.Софроний, още преди да научи кой всъщност е той. Като бесарабски българин в Молдова (тогава част от Съветския съюз), той не бил чувал за светеца, а и нямало как в атеистичния режим по онова време, но сред българите в родния му гр. Тараклия се пазели няколко стари екземпляра на една много важна книга – „Софронията”, както те я наричали. На различни събирания на общността там – и по радостни поводи, и на погребения, те отваряли книгата и четели оттам тълкуванията на Евангелието, преведени някога от св. Софроний. По този начин си спомняли за своите предци и поддържали връзката със своите корени и своята далечна родина.

Своеобразно потапяне в отминалите стари времена и преход към темата и съдържанието на изложбата беше предисловието на „История славянобългарска” в изпълнение на Никита Леонид Владимирова от школата „Златното ключе” към ЦПЛР-ОДК Варна с ръководител Сия Папазова. След това уредникът на изложбата Борислав Аврамов разясни най-общо целта на традиционната изложба „Българската писменост” като част от просветната дейност на центъра, намиращ се в сградата на първото българско училище във Варна, и защо тази година тя е посветена на св. Софроний Врачански.

Многообразна е дейността на епископ Софроний Врачански. Неговия образ е трайно вграден в националната ни идентичност като образец за духовник, учител, книжовник и просветител. 30 години е свещеник в родния Котел, 20 от които преподава на децата „книжное учение”. Всяка неделя поучава в храма на народен български език, преписва дамаскини и часослови, прави и първия препис на „История славянобългарска”. През 1794 година е ръкоположен за Врачански епископ и 10 години управлява Врачанската епархия. Но неговото дело е ценно и с това, че се явява документално свидетелство за епохата, за която нямаме почти никакви данни, както за живота и бита на народа, така и за състоянието на духовната култура тогава. В него виждаме отразен края на средновековния ръкописен начин на разпространяване на книгите и прехода към новото време, когато с печатното слово книгата става широко достъпна за хората и започва период на масово просвещение. В крак с това ново време епископ Софроний през 1806 година издава първата българска печатна книга – своя превод на сборника с неделни проповеди „Кириакодромион” („Неделник”) на Никифор Теотокис, като в нея полага основите на новобългарския език. Напуснал своята епархия в тежкото и смутно кърджалийско време, той се надява по този начин до неговото паство да достигне проповедта на Евангелието. Макар и в емиграция големият български архиерей и книжовник продължава своята дейност за укрепване на християнската вяра и за издигането на християнската нравственост и гражданска култура на българския народ. Той се явява и първият български дипломат по онова време и като такъв изпраща писма до руското правителство с призив Русия да спомогне за освобождението на България.

Тези и още много факти за живота на богоблажения нащ отец, просветител и възродител може да научим от изложбата „Българската писменост: Житие и слово на св. Софроний Врачански”. Тя се осъществява с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, с подкрепата на Дирекция „Култура и духовно развитие” на Община Варна, със съдействието на Регионален исторически музей – Варна и на Градска художествена галерия – Пловдив. Насочена е към ученици, граждани и гости на гр. Варна и ще продължи до 30 ноември 2019 г. Побързайте, записването за групови посещения вече започна.