Знам какво си мислиш

Миналия петък, 10 февруари 2017-та, залата на Архангела за трети път събра в „Съпричастност” усмихнати /защото са решили да се обърнат доброжелателно към себе си и да научат повече какви са и защо такива са/ хора. Тренинг-срещата беше за „филтрите” в комуникацията.

Психологът Милена Петрова даде в началото теоретичната база на упражнението, което беше в центъра на срещата-игра. Тя говори за начините, по които хората кодират и декодират информацията. Така действа и нашето съзнание. От една страна, това е много удобно, от друга – пречи. Тези „филтри” организират общуването, но също – и начините на манипулация. Необходимо е  да се обърнем към себе си и да зададем определени въпроси за схващанията, през които възприемаме.

Тридесетината човека в залата се разделиха на шест групи, които „писаха сценарий” и представиха пред  другите „театър” на ситуацията. Те откриваха „обобщението”, „изтриването” и „изкривяването”  в „пиесите” със заглавия: „Работен екип”, „Семейство с три деца”, „Предизборно студио”, „Две семейства на вечеря в ресторант”, „Съпрузи се обвиняват”, „Реклама на школа по живопис”.

В „Работният екип” се чуха репликите: „Заради теб изпуснахме бонусите..”, „Ти само пречиш…”, „Вие ме мразите, наговорили сте се…”, „Теб винаги те няма..,” В „Семейството с трите деца” ситуацията беше драматична и изнервяща: „Ти не искаш да съм хубава…”, а „Предизборното студио” беше жестоко реалистично: „Вие всички сте свидетели на безпощадно ограбване…”, „Няма да се излагаме – възрастни хора сме!”, „В този град няма социална политика…”, „Ние осигурихме непрекъснат растеж…”. Когато двете семейства вечеряха в ресторанта се чуха „характерни” обвинения на съпрузите от типа: „Какво искаш да кажеш, че не готвя добре ли?”, „Върви тогава майка ти да ти приготвя пържолите”, „Не ме гледай така, знам, че ще защитиш него…” Трета ситуация се разигра със съпружески обвинения в „незачитане” и „незаинтересованост”. Последно беше представянето на рекламата за школа по живопис, в която групата използва манипулативни рекламни изречения.

Залата искрено се забавлява на неподозираните актьорски изпълнения. Театърът беше реалистичен и успешно „филтри”-ран.

След аналитичните обобщения на психолозите, о. Василий Шаган  даде своите духовни размисли: „Много често се представяме пред другите съвсем не такива, каквито сме. Защо да бъдем себе си, ни е толкова трудно? Това е сериозен въпрос. Не е само проблем на комуникацията, но и проблем на вътрешната нагласа и психология. Ние имаме прекалено много страхове. А и хората отсреща невинаги са готови да изслушат човека и да го приемат, какъвто е.
Да овладееш изкуството на общуването, е почти невъзможно. Но можеш да се стараеш да бъдеш винаги искрен и с уважение към другите. Когато си искрен, дори не е толкова важно какво казваш на човека отсреща, а по-важно е как се отнасяш с него. Защото думите невинаги имат значение.
Да бъдем себе си, е изключително важно, но за това трябва да се познаваме. И тогава да култивираме своята индивидуалност. Няма незаменими хора, но има неповторими.”

Следващата среща в „Съпричастност” е тази вечер, 17 февруари, 18 часа, Голяма зала.