Какво мислят младите. Ораторски форум - 2018 (2)

На 17 декември в Духовно-просветния център беше закрит есенният сезон, а с това и четвъртото издание на Младежкия ораторски форум „Св. Климент Охридски”. Финалистите от втората възрастова група (10-12 клас) показаха своите умения в ораторското майсторство, като всеки представи една реч по тема, която е важна за него днес. Благодарим от сърце на тези умни и будни млади хора, че ни довериха своите мисли и мечти – споделяме и с вас какво мислят младите днес.*

Нови светове
Симеон Симов, Първа езикова гимназия, Варна, 1 място

Представете си човек, роден през 1970 г. В годината, когато той е бил роден, населението на Земята е наброявало три милиарда и половина души. А сега, когато той е на 48, населението се е увеличило с над четири милиарда. Само за 50 г. населението на нашата планета се е увеличило повече, отколкото за цялата човешка история. С такива темпове до 2050 г. то ще достигне десет милиарда. Това ще доведе до замърсяване на околната среда и до промени в климата. Освен увеличаването на населението има и много други проблеми пред хората – природни катаклизми, войни, враждебно настроен изкуствен интелект и други, които още не познаваме. Как човечеството ще успее да се съхрани? От древността ние хората правим едно и също – изследваме и завладяваме нови територии, променяме ги според нуждите си и ги заселваме. Затова мисля, че е нужно човечеството да се обърне към единственото място, което все е още не е изследвало и населило, а именно необятния Космос... (ВИДЕО)

Живот на сушата
Даниел Луканов, Първа езикова гимназия, Варна, 1 място

Неблагодарността е кражба, – казва Мартин Лутър Кинг. И за съжаление това е вярно. Човечеството буквално ограбва планетата, на която е родено. В наши дни тази неблагодарност е прераснала в егоизъм. Индустрията ни и безсмислените ни желания унищожават все повече и повече животински и растителни видове, разрушавайки естествените им хабитати… Нова катастрофа се задава и ние, хората, сме причината. Ресурсите, които изчерпваме всяка година, са почти два пъти повече от това, което планетата може да продуцира. Но какво оттова? Какво ще се случи? Може би пред нас стоят две възможности. Първата, е да научим нещо от предните видове, населявали планетата, на която ние днес живеем, и да се променим, да еволюираме, да се адаптираме към света, в който живеем днес, да започнем отначало. Втората възможност може би е просто да изчезнем. Защото законът на джунглата все още съществува… (ВИДЕО)

Течението „Ню Ейдж” и влиянието му върху съвременния човек
Нели Маркович, МГ „Д-р Петър Берон”, Варна, 2 място

То обхваща различни аспекти от източни религии, езотерика, окултизъм, йога, алтернативна медицина, астрология и др. Негова основна цел е разкриването на божествената същност на човека и намиране на универсална истина, но всъщност се оформя една рамка на мислене… То много добре успява да се напасне към икономиката и оформя огромна бизнес ниша – изобилие от семинари и курсове по духовно израстване, книги с милионен тираж, търговия с предмети с т.нар. „висока енергийна стойност”… Експлоатира се потребността на човека от духовност – духовните идеи се предлагат на консуматорското общество като готов продукт за консумиране... (ВИДЕО)

Безвремие
Петър Дженев, МГ „Д-р Петър Берон”, Варна, 3 място

Винаги съм смятал, че времето е едно от най-страшните оръжия, а ние дори не подозираме колко сме подвластни на песъчинките, които ежесекундно падат в бездната на миналото... Ние не усещаме как попадаме в кръговрата на апатията и бездействието. Кроим планове за революции, планове за разкриване на чувства, планираме дори бъдещия си лъскав и идеален живот. Но само толкова. Всичко остава за неопределено време и неопределен срок. Остават само избледнелите букви в нашите съзнания. Решителността бива заличена от собствената ни непостоянност, услужливо подпомагана от чуждите внушения. Ето затова аз казвам, че трябва да се живее днес, тук и сега. И не трябва да се съмняваме нито в правотата на действията си, нито в перспектива да търсим келепира. И не трябва да се страхуваме от реакциите на света спрямо нас, свят, съграден именно чрез промени... Животът не ни е даден случайно, затова е престъпление дори и секунда, загубена в бездействие и очакване... (ВИДЕО)

Цар Симеон Велики
Александрина Димитрова, Първа езикова гимназия, Варна

Когато бях на 9 г. баба и дядо ме заведоха в Преслав и бях изключително впечатлена от видяното. Тогава осъзнах, че искам да науча повече, и ги помолих да ми купят енциклопедия, която в крайна сметка наизустих. Учудвах се как цар Симеон се интересувал повече от културата, отколкото от войните. С годините осъзнах, че културата наистина е по-важна от България на три морета и че без нея може би нямаше да сме народът, който сме днес... Но смисълът на историята не е във фактите, а какво всеки един от нас ще извлече от тази информация. В днешно време всеки може да прочете по нещо за всичко. Достъпът до информация е неограничен и всички тези събития и факти са достъпни за всеки. Но не е ли по-важно, вместо да знаем по малко за всичко, да намерим нещото, от което да попием най-много.

Турнир на победителите
Александър Гочев, ПГ по електротехника, Варна

За първи път тези игри се организират в столицата на Полша, а от 2010 г. се провеждат в Москва. Участници в тях са деца, преборили рака, от петнадесет европейски държави. България се включва през 2012 г. и всяка година сдружението „Деца с онко-хематологични заболявания” събира средства, за да изпрати там нашите състезатели, както и за тренировъчни лагери преди това. Тази година участваха 25 деца от различни градове на България. Състезанията са за шест вида спорт – тенис на маса, плуване, футбол, бягане, стрелба и шах. Целта на игрите е да покаже на децата, че са различни по един хубав начин – те не са поредните перфектни хора, но са успели да преминат през най-тежките моменти в живота си, приели са предизвикателството му и са се преборили за него. Те са победители както в игрите, така и в живота.

Мястото на фантастиката в съвременната литература
Стефани Маргаритова, ПГ по туризъм, Варна

Въпреки че фантастиката се изучава като литературен жанр само в последните два века, използването на фантастични елементи е последователна тенденция в много жанрове през вековете. И както в миналото, така и в съвременната литература фантастиката помага на автора да предаде своите идеи – светът, представен в тези истории, изглежда реален и кара читателя да се замисли над темите в произведението... Ключов компонент в тази литература е, че тя е написана в тийнейджърска перспектива, читателят често е на сходна възраст с героя, има сходни проблеми и интереси. Той се пренася в алтернативния свят на героя, чувства и преживява историята. Този жанр произведения имат емоционален ефект върху хората и гледната им точка за различни проблеми, пред които са изправени.

Човекът и външните влияния
Ирина Радева, МГ „Д-р Петър Берон”, Варна

За да бъде човек устойчив на бурите, които времето му поднася, той трябва да е стъпил на една база от ценности, като първо е чувството за принадлежност – към своето семейство, род, народ. Друго условие за намиране на баланса сред чуждите влияния е толерантността. Всеки един народ е положил усилия за своята културна и национална идентичност, но макар глобализацията да позволява проникване и смесване на културите, тази идентичност може да бъде запазена, ако младото поколение проумее нуждата от нея. Когато човек съзнателно се обърне към ценностите си, той може да преодолее външните влияния. Например днес много лесно постигаме различни материални цели, но един буден ум може да види механизмите, които управляват желанията ни, и да различи стойностното от фалша.

Какво е за нас Левски
Теодор Димитров, ПГ по електротехника, Варна

Избрах тази тема, защото много хора днес са забравили какво е да си истински патриот. Да се говори за Левски е предизвикателство, но е и отговорност. Той е не просто Апостолът на българската свобода... той е победител в историята, която пише със своята кръв. На пръв поглед в него живеят толкова противоположности – монах, бунтовник, водач и скромен човек в същото време. Той събира хората и ги обединява. В него има съзидание, съчувствие и саможертва. В Левски хората се взират и виждат своето бъдеще... Но както самият той пише: „С моята кончина не свършва пътят. Дела трябват, а не думи”. Образът на Левски и сега би трябвало да покаже какво сме, а не какво не сме.

Животът в България като хаос
Ясен Ялъмов, МГ „Д-р Петър Берон”, Варна

Ние живеем в държава, която се води демокрация, в която би трябвало всеки един човек да има власт над своята съдба и право да изявява мнението си. Но нека погледнем реално – живеем ли наистина в демокрация? Или българската демокрация се е трансформирала в демагогия? И въпросът е какво може да направим въобще, за да се промени нашето съществуване? Истината е, че не можем много да направим... Демокрацията няма как да проработи тук и сега, за нас като култура?... Според мен, изходът е да въведем нов начин на управление на държавата, който да наподобява административните монархии... За да могат хората да се научат да избират правилно, трябва да е избран един път. По-добре властта да е в някого, който да движи цялата държава нанякъде и да отговаря за това, отколкото да се стига, както в момента, до игри на власт и да живеем в един порочен кръг.

Създателят
Даниел Янев, ПГ по електротехника, Варна

Силата е в нас. Всичко и всички я притежаваме – от лазещата мравка до бягащата антилопа, от малкото камъче до извисяващия се скален масив. Силата в нас е енергията – ние сме изградени от нея. А енергията има маса. Слънцето произвежда за 1 секунда повече енергия, отколкото е произвело цялото човечество досега. А нашето слънце е едно малко камъче в сравнение с други шестстотин по-масивни звезди. Едно средно голямо дърво има енергия, равняваща се на 45 трилиона квт/ч. Това е десет пъти повече от произведената енергия в САЩ за една година. Щом енергията на едно дърво стига за толкова, представете си колко енергия има Вселената. Не можете… В Библията се казва, че Бог държи цялата Вселена – всяка звезда, всеки атом – само с Неговата мощ. Вторият закон на термодинамиката доказва, че не може да има нещо, което да държи всичко това заедно. Трябва да има Някой. Можеш да познаеш колко е сложен Творецът, само от Неговото творение… Истината според мен е в агностицизма. Бог никога няма да бъде намерен, истинското му име никога няма да бъде разбрано. Няма Аллах, Буда, Господ и други – има само един Създател, наричан с много имена.*

* Представените речи на ораторския форум и публикуваните тук откъси изразяват единствено възгледите и позициите на своите автори.

Вижте още видеозаписи от предишни издания на Ораторския форум в плейлиста в YouTube