Сказание за чудотворната икона на Пресвета Богородица Скоропослушница от манастира Дохиар на Света гора

Атон… В тишината на самотните си килии, в манастирското безмълвие, в изключително висока духовна съсредоточеност монасите светогорци извършват своята непреставаща в продължение на много векове молитва за нас, за грешния свят и за неговото спасение. С вековете е натрупан огромен духовен опит. Както пише митрополит Йеротей (Влахос), „подобно на светите ангели, земните ангели, живеещи на Света Гора и подражаващи на живота и молитвата на небесните и безплътните, имат друга сила, посредством която предават опита на живота си. Тази сила е мълчанието (исихията), явяващо се особено на Света Гора като най-убедително красноречие и безмълвно наставление. Там не говорят, а живеят в мълчание чрез Божествените тайнства“.

Мълчанието е ключът за разбирането на същността на монашеския живот. То накарало блестящия византийски велможа от X век, Евтимий да избяга от суетния живот и да постъпи в манастир, да стане приятел и верен ученик на основателя на атонската Велика лавра, св. Атанасий Атонски. Там той бил назначен за дохиар (отговорник за манастирското стопанство) и носел върху плещите си огромен товар от грижи. Но душата му се стремяла към мълчанието и безмълвната молитва и затова Божият промисъл му посочил едно такова тихо място. Така бил основан нов светогорски манастир, наречен „Дохиар“, като спомен за послушанието на Евтимий, който в монашеското пострижение получил името Неофит.

Манастирът преживял времена на разцвет и упадък, но в него неизменно сияела чудотворната икона на Божията Майка, известна като „Скоропослушница“. Великата светиня представлява изображение на пресвета Богородица, отнасящо се към типа „Одигитрия“. Стенописът, изографисан в ниша на външната стена пред входа на трапезарията, изобразява Пречистата Божия Майка с Богомладенеца върху лявата си ръка. С дясната Си ръка Младенецът благославя, а в лявата държи свитък. Дясното Му краче е подгънато под лявото, така че се вижда ходилото Му.

В историята на Дохиарския манастир за тази икона се казва следното:

„Пред братската трапезария на манастира, в ниша на външната ѝ стена, от незапомнени времена е изографисан образ на Пресвета Богородица. Съгласно разказите на достойни за пълно доверие отци отнасяме изображението на тази икона към времената на св. Неофит, основателя на този манастир, който живял през X век. Самият вид на тази икона оправдава преданието на светите Отци, че тя е толкова отдалечена от нас по време с произхода си и че действително е чудотворна. Боите върху нея са позагубили яркостта си, но не в такава степен, в каквато би могло да се очаква, съдейки по дълбоката древност на иконата. От това косвено можем да се убедим, че божественият Промисъл е запазил тази света икона невредима в продължение на толкова много години именно за да излива впоследствие чудеса и изцеления за слава Божия. Тя проявила за първи път чудодейната си сила през 1664 върху трапезаря на манастира по следния начин:

Пред тази чудотворна икона имало коридор, праз който отците обикновено отивали в трапезарията. А на трапезаря, поради длъжността му, му се налагало да минава по-често оттам, и то не само денем, но и нощем. Понякога той минавал покрай иконата със запалена димяща факла от борина. Веднъж монахът трапезар на име Нил, като минавал нощем по навик край иконата с горяща факла, чул от нея следните думи:

– За в бъдеще не се приближавай тук със запалена борина и не опушвай Моя образ!

Когато чул човешки глас в необичайно време, при това тогава, когато в трапезарията освен него нямало никого, Нил отначало се уплашил. Впрочем, като предположил, че тези думи са изречени от някой от братята, той  не им обърнал внимание, а спокойно отишъл в килията си и продължил да минава нощем покрай икона със запалена борина в ръка. След като минало малко време от деня, в който за първи път бил чут глас от иконата, Нил отново чул от нея следните думи:

– Монаше, недостоен за това име! Дълго ли още ще опушваш образа Ми така нехайно и така безсрамно?!

При тези думи нещастният трапезар бил поразен от слепота. И тогава си спомнил гласа, който чул по-рано, почувствал цялата тежест на греха си и признал себе си за напълно достоен за това наказание поради невниманието си към думите на Пресветата Дева Богородица. Така, страдайки от болки в очите, при пълна загуба на зрението, Нил паднал ничком пред иконата и останал в това положение до настъпването на деня. На сутринта братята го намерили лежащ ничком и той им разказал всичко, което се случило с него. Уплашените монаси паднали с благоговение и трепет пред чудотворната икона и веднага запалили пред нея неугасващо кандило. Също тогава вменили като задължение на новоизбрания трапезар всяка вечер да прекадява с тамян светата икона. А Нил от своя страна решил да не мърда от там и да не ходи в килията си дотогава, докато не получи прошка за съгрешението си и изцеление за постигналата го слепота. Ден и нощ се молел и плачел пред лика на Божествената Мария, Майката на нашия Господ. Със сълзи на искрено разкаяние измолвал за себе си прошка за невниманието си към гласи ѝ и изцеление. И Тя като добра Ходатайка за каещите се не презряла молещия се слепец. Един ден, като се молел със сълзи пред светата икона, внезапно чул от нея следните думи:

– Ниле! Молитвата ти е чута! Греховете ти са простени и на очите ти отново се дава зрение. Съобщи на всички братя, че аз съм покров, промисъл и закрила на техния манастир, посветен на светите Архангели! Нека те и всички православни християни да се обръщат към Мен в нуждите си, и няма да оставя никого нечут. Ще бъда Ходатайка за всички, които с благоговение прибягват към Мен, и молитвите на всички ще бъдат изпълнени от Моя Син и Бог заради ходатайството Ми пред Него. Отсега нататък тази моя икона ще се нарича „Скоропослушница“, защото ще проявявам бърза милост към всички, които прибягват към нея, и скоро ще чувам техните просби.

След тези радостни думи Нил прогледнал. Слухът за това чудесно събитие бързо се разпространил из Света Гора и много монаси, желаейки да станат очевидци на дивното събитие, случило се в техни дни, отвсякъде се стичали в Дохиарския манастир. Тук те благоговейно се покланяли на чудотворния образ на Божията Майка Скоропослушница и с удивление гледали наказания с внезапна слепота и после погледнал трапезар.

Междувременно братята от манастира, след като се помолили с усърдие и благоговение на Божията Майка, още тогава по общо решение заключили коридора към трапезарията и заградили благолепно и подходящо мястото, където се намира светата икона, така че там се получило нещо като параклис или молитвена стая. После, тъй като светата икона  Скоропослушница се намира на западната стена, то от дясната ѝ страна, от другата страна на входа на трапезарията, те построили прекрасен храм, посветен на Пресвета Богородица  Скоропослушница. Оттогава се избира един по-благоговеен монах, наречен просмонарий, за да се намира постоянно при тази молитвеница Богородица „Скоропослушница“ и всеки ден сутрин и вечер да отправя молитви пред светата ѝ икона.

Освен това, всеки вторник и четвъртък вечерта, след отпуста на вечернята чредният йеромонах дава обичайното начало на молебното пение в съборния храм и веднага всички отци и братя с голямо благочиние излизат от храма, отиват при чудотворната икона Скоропослушница и пеят пред нея умилителния канон на Божията майка (наречен на гръцки параклис), а чредният свещеник поменава на ектенията всички православни християни и се моли за мира на целия свят. След завършването на канона отците благоговейно се покланят на чудотворния образ и с вяра и любов го целуват.

Освен извършването на молебни пред чудотворната икона на Скоропослушница просмонарият е длъжен да поддържа чистота и благолепието както при нея, така и в построения в Нейна чест параклис, в който два пъти седмично се извършва Божествена литургия. Длъжен е също непрестанно да се грижи за кандилата пред светата икона, така че да не угасват. Пред иконата горят 20 кандила. Шест от тях са неугасващи. Всички те са дар от благоговейни християни, в памет на чудеса, с които са били удостоени по Божията благодат и по застъпничеството на Небесната Царица. Дори и елеят за кандилата се осигурява всяка година от хора, които са потърсили и са били удостоени с небесната ѝ помощ.

Светата икона е извършила безброй чудеса, така че не е възможно всички да бъдат разказани тук. На мнозина слепи е дарила проглеждане, на хроми – прохождане, укрепила е парализирани, избавяла е мнозина от корабокрушение, освободила е пленени и е извършила безброй други чудеса и досега продължава да оказва чудодейна помощ на всички православни християни, прибягващи към нея с вяра, благоговение и съкрушено сърце. „Скоропослушница“ има специална благодат да изцелява епилепсия, обладаване от бесове и психични заболявания.

Празникът на Пресвета Богородица Скоропослушница се чества на 9 ноември. Дохиарския манастир има съборен храм посветен на светите Архангели, събора на които се празнува на 8 ноември. На следващия ден – 9 ноември се чества паметта на ктиторите на манастира преподобните Евтимий и Неофит. В гръцкия синаксар на св. Никодим Светогорец на 9 ноември е поместено „Сказание за Богородица Скоропослушница“, затова и празникът на икона се отбелязва на тази дата.“
 

Тропар, гл. 4

Да прибегнем към Богородица всички, които се намираме в беда, и да паднем коленопреклонно пред светата ѝ икона, зовейки с вяра от дълбините на душата си: „Дево, чуй скоро нашето моление, защото, като си се нарекла Скоропослушница, ние, Твоите раби, Те имаме като бърза Помощница в нужда“.

Кондак, гл. 6

Връхлитани от бури в житейското море, падаме под силното вълнение на страстите и изкушенията. Затова, подай ни, Владичице, ръка за помощ, както Твоят син подал на Петър, и побързай да ни избавиш от беди, та да Ти зовем: „радвай се, Всеблага Скоропослушнице“.

Молитва първа

Преблагословена Владичице, Приснодево Богородице, Която за нашето спасение си родила превъзхождащия всяко слово Бог-Слово и преизобилно си приела благодатта Му, ти се явяваш море от Божествени дарования и вечнотечаща река от чудеса, изливаща благодат върху всички, които с вяра прибягват към Теб!

Като падаме коленопреклонно пред чудотворния Ти образ, те молим, Всещедра Майко на Човеколюбивия владика: увеличи пребогатите Си милости върху нас и побързай да изпълниш всичките ни молби, които Ти принясяме, Скоропослушнице, и които са полза, които дават утешение и устройват спасението на всекиго.

Посети, Преблага, рабите Си с Твоята благодат, дай на боледуващите изцеление и пълно здраве, на връхлитаните от бури – тишина, на пленените – свобода и утеши страдащите от всевъзможни страдания.

Избави, Всемилостива Владичице, всеки град и страна от глад, мор, земетръс, потоп, огън, меч и други временни и вечни наказания, като отклоняваш Божия гняв чрез майчинското Си дръзновение.

И освободи Твоите раби от душевна разслабеност, от нападения на страсти и грехопадения, та като поживеем в този живот във всяко благочестие и без препъвания, да се удостоим и в бъдещия век с вечни блага по благодатта и човеколюбието на Твоя Син и Бог, на Когото заедно с Безначалния Негов Отец и с Пресветия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги и във вечните векове. Амин.

Молитва втора

О, Пресвета Дево, Майко на Всевишния Бог, Скоропослушна Застъпнице за всички, които с вяра прибягват към теб!

Погледни от висотата на небесното Си величие към мен, непотребния, който падам коленопреклонно пред иконата Ти, чуй скоро смирената молитва на мен, грешния, и я занеси пред Твоя Син. Умоли Го да озари мрачната ми душа със светлината на божествената Си благодат и да очисти ума ми от суетни помисли, да успокои страдащото ми сърце и да изцели аните ми, да ме вразуми за добри дела и да ме укрепи да Му служа със страх, да ми прости всички извършени от мен злини, да ме избави от вечните мъки и да не ме лиши от Небесното Си Царство.

О, Преблагословена Богородице, Ти си благоволила да се наречеш в образи си Скоропослушница, като си заповядала на всички да прибягват към Теб с вяра. Затова, не презирай мен, скръбния, и не позволявай да погина в бездната на греховете си. На Теб след Бога е цялото ми упование и надежда за спасение, и на Твоя покров и застъпничество поверявам себе си во веки. Амин.

От „Чудотворни икони на Пресвета Богородица, издание на Манастир „Свети вмчк. Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2006г.

Вж. още - Посрещане на иконата на Пресвета Богородица „Скоропослушница” във Варна