По правите пътеки на Бога

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята преди Богоявление – 5 януари 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,
В Неделята преди Богоявление чухме Евангелие (Марк 1:1-8), което е интересно най-вече с пророчествата, за които ни напомня евангелистът. Пророчества за това, че Бог праща Ангел, който да бъде Предтеча на Този, Който иде, да спаси човешкия род. И този Ангел е глас на викащия в пустинята, глас, викащ към нас, хората: Направете прави пътеките на Този, Който идва! Уникално е това пророчество, защото е насочено и към хората на 21 век – към всички нас оттогава до ден-днешен.

Гласът на викащия в пустинята, това е гласът на Йоан Предтеча. Мнозина в онова време, които виждаха Йоан и слушаха неговата проповед за покаянието и участваха в кръщението, с което той кръщаваше, го мислеха за велик пророк и дори за месия. Затова той подчертава: Не, след мен едва Този, Който е Спасителят.

Човешкият род, братя и сестри, от падението на Адам и Ева се разболя от смъртната болест. И трябваше да дойде Спасител. На гръцки сотирия (σωτηρία) значи спасение, но също така означава и изцеление, което на свой ред предполага, че Спасителят идва като изцелител на човешките немощи. И когато пророкът каза: Направете прави пътеките на Този, Който идва, – иска да ни каже: Отворете себе си за Този, Който идва – тоест в своята немощ, приемете Лекаря, Който идва да изцели целия човешки род, болен от гордост, егоизъм, маловерие, малодушие, болен от отчаяние и униние, поради осъзнатата немощ и поради малката вяра, че е възможно избавлението, че е възможно изцелението.

Христос наистина идва като такъв. От една страна, в днешното Евангелие чухме Предтечата като ангел да благовести, но от друга страна, за Йоан имаше едно повествование – че той беше назорей, живееше в пустинята, носеше дреха от камилска кожа, препасана с ремък и ядеше акриди и див мед. Това е образът на покаянието и истинското смирение и на неистово викане към Бога: Ела, Господи, в моята немощ и ме изцели! И този образ е най-актуален в дните преди Богоявление и утре отново ще си спомним за него. Образ, в който Христос иска да ни покаже, че животът не е този, за който ние много често имаме представа като житейски комфорт тук и сега. А животът е това покаяние, това настройване към живота, в който да приемеш Изцелителя и да получиш това избавление от греха, от страстите и от смъртта.

Ние много често си задаваме въпроса: Какво е животът и как живеем? Много често изпитваме неудовлетворение от своя живот и разсъждаваме за смисъла на живота… Бог има друг смисъл за живота, друга представа, такава, каквато иска и ние да имаме. Неговата представа за нашия живот – това е да влезем в Неговия смисъл, в Божията логика за живота… Разговарях завчера с едно дете на девет години и то ми каза, че не вижда смисъл в живота: Какъв е смисълът на живота – той е толкова скучен… Това беше толкова искрено, че аз и днес продължавам да мисля какъв отговор бих могъл да дам на това дете. Бих могъл да кажа: Смисълът на живота е да живееш така, че да израстваш в доброто, да бъдеш добър, да вършиш добро и в това добро да се радваш. Но не зная дали това е удовлетворително за едно дете.

А за мен, а за нас – това удовлетворително ли е? Защото не е лъжа, че нашият живот много често се нуждае като че ли от някаква коренна промяна. И ние усещаме, че имаме нужда от това, и много рядко намираме сили за това. Закоравели в своите житейски стереотипи, ние искаме да се променим, но не можем. Това е все едно да усещаш своята тежка болест, да търсиш избавление и да виждаш, че никъде няма лек. Трагедия.

Но в същото време ние наблюдаваме уникални случаи. Дори сред нас има такъв. Един човек, който винаги е сред нас, в нашето събрание. Този човек до седемдесет и няколко години е живял един светски, цивилизован, интелектуален, високо културен живот, но в тази вече пределна възраст осъзнал, че този живот е бил толкова безсмислен, толкова плитък и плосък, че когато повярвал в Бога, Той устроил нещата така, че всичко се променило в неговия живот. Когато повярвал в Бога, той осъзнал смисъла на истинския живот и няма предел на неговата радост…

Оказва се, че човек дори на такава преклонна възраст може да пречупи себе си, да повярва в Бога и да види радостта в тази вяра и смисъла в тази радост и в този живот. Да живееш за Бога, е възможно, стига да намериш сили да се пречупиш и промениш. И тогава, подобно на този човек, може да оставиш всичко светско, да живееш един много скромен живот и да казваш: Благодаря ти, Господи, че ми откри Себе си и ми даде възможност оттук нататък, колкото Ти си ми дал, да работя върху твоите смисли за живота и да се храня с тях. Защото това е истинската храна.

Поздравявам ви с настъпващото Богоявление! С влизането на Христос във водите на Йордан става чудо и реката спира да тече към Мъртво море, а потича назад. Така с идването на Христос човешкият живот не е вече онова неумолимо течение към смъртта, а става път назад, у дома, към рая, от който сме излезли. Това се случи с идването на Христос – Той отвори вратата на рая за всички нас, за да може да се върнем.

Затова в този ден извършваме водосвет и си спомняме това събитие. И когато черпим от тази вода, в която Бог променя цялото човешко естество и ни връща подобно на Йордан към извора, към живота, към рая, нека не преставаме да жадуваме за изгубения рай. Работете върху всички Божи смисли, които Той ни праща, осмисляйки целия ни живот. Приемайте даровете от Бога като спасителни дарове за нашето спасение и повярвайте, че то е възможно. Нека нашият живот с идването и приемането на Христос да се промени – не към неумолимата смърт, а към вечността, към която Той ни е призовал. Амин!