Смисълът на брака е да преодолеем себе си

Програмата „Подкрепа за семейството” завърши в четвъртък, 10 декември, с беседата на Борислав Аврамов „Значението на брака”.

В началото на разговора бяха разгледани някои типични особености на мъжете и жените, които често се оказват препъни камъчета за отношенията в брака, ако не се вземат предвид. Например нуждата на жените да споделят преживяванията си. Мъжете възприемат тези емоционални „обръщения” към тях, като настояване да решат някакъв проблем, и ако не видят такъв, не знаят точно как да реагират, за тях не е присъщо да споделят чувства и преживявания. А жените, от своя страна, тълкуват това тяхно „безчувствено” поведение, като липса на внимание и обич.
Друга особеност на мъжката природа е усвояването на различни средства и умения да работят с тях – от пръчки и камъни, до оръжия, коли и компютри. Докато за жената е присъщо умението да „работи” с хората – да гради отношенията със съпруга си и да възпитава децата си. Грижите за тях е основната работа на жената. Всичко друго за нея би трябвало да е второстепенно, за да не пропусне това, главното.
Оттам и разликите в основните черти на характера. На мъжете – твърдост, решителност, упоритост, неотстъпчивост (спрямо предмета на своя труд); и съответно на жените – съобразителност, чувство, усет кога и как да подходи към човека срещу нея по даден въпрос, за да не се изгуби любовта, ако всеки дири своето.
Преминавайки през вечния въпрос защо е нужно жената да се подчинява на мъжа си, се стигна и до изясняване на основната тема на вечерта.

Смисълът на брака е човекът (мъж или жена) да преодолее собствената си затвореност и да приеме другия като себе си. Мъжът – да обича жена си, както себе си, а жената – да слуша мъжа си, както себе си.
Да живееш сам и да правиш, каквото искаш, и както сам решиш, да се справяш с трудностите, не е трудно. Сложно е да се съвместят двама в едно – това е изкуството на брака. Затова любовното увлечение между двама души и любовта на съпрузи с 20-годишен брак са съвсем различни чувства. Любовта, издържала на бурите в дългия семеен живот, е къде по-силно чувство от мимолетното увлечение. И изобщо не става дума вече за покоряване, подчинение и власт. А става дума за един голям подвиг (от страна на двамата). На мъжа – да се жертва за жената, все едно пази собствения си живот. И на жената – да слуша мъжа си без да смята, че това я обезличава, а напротив, като някой, на когото тя се доверява.
Към брака не бива да се тръгва с мисълта – да има кой да се грижи за мен. Това е детска позиция, незряла – когато сме били деца, за нас са се грижили нашите родители. Важно е да разберем, че в брака ние сме възрастните, ние поемаме отговорност, заявяваме готовност да се грижим за някой друг. Защото в брака може да има и болести, и трагедии. Ако не сме готови за това, кризите са неизбежни.

В тази връзка беше обърнато внимание на популярното днес съжителство без брак. Този вид отношения не са пълно отдаване на другия и пълно поемане на отговорност. Безбрачните отношения са частични – част от живота ми си остава само за мен. Няма го пълният ангажимент, както в брака. Да, възможно е там да има много силни чувства и добри отношения, но въпреки всичко това не е брак. Дори сключеният брак става брак, когато се осмисли като такъв.
За съжаление изкривеният морал в обществото днес не помага на хората да осмислят значението на брака. И киното, и музикалната индустрия провокират младите да мислят, че бракът е отживелица, че чувствата и задоволяването на нуждите са по важни.  Но уви, това не е така. А ние допускаме децата ни да станат жертви на една добре платена подмяна на ценностите. В миналото интимните отношения между мъжа и жената са били възможни единствено в границите на брака, докато днес се допуска тези отношения да съществуват едва ли не сами за себе си. Но уви, извън брака сексуалността не е градивна и носи единствено проблеми. В безбрачните връзки се стига до здравословни проблемите, нежелана бременност, аборт, безотговорно родителство и т.н. А животът във въздържание, когато само се потиска сексуалността, без да се преобразува духовно, може да доведе човека до всякакви извращения. Затова апостол Павел е съветвал хората със силно сексуално влечение да се женят – за да се насочи тяхната сексуалност в градивна посока.
По въпроса, дали смисълът на брака не е в раждането на деца, стана ясно, че това е само човешката гледна точка. А всъщност Бог дава децата, за да усъвършенства любовта на съпрузите. Затова е грешка, когато мъжът и жената на всяка цена искат да имат деца. И дори разтрогват брака си, обвинявайки се един друг в бездетство. Родителството е следващото стъпало в израстването в пределите на брака. И когато Бог реши да даде на мъжа и жената деца, тогава те също трябва да са готови да поемат своята отговорност - някой абсолютно и изцяло да зависи от тях. Като родители те ще трябва да дадат на децата нужните грижи, нужната любов и възпитание, но също така и нужния образец за отношения, нужната нагласа, които децата после да имат предвид, когато създават свое семейство. В ръцете на родителите е властта, но и отговорността за живота на децата им, т.е. доколко тези деца ще са готови да продължат живота си като възрастни. Да, родителите не могат да предвидят всичко, и животът също ще продължи да учи порасналите децата, но основите се залагат от тях.
Последната страна на брака, на която се обърна внимание в беседата, беше домът – мястото, където се случва организирането на семейството. Безбрачните отношения не изискват дом, когато живееш сам, представата ти за дом е там, където си израснал. Свой дом създаваме, когато създадем брак, и особено, когато създадем деца – тогава се поражда нуждата да го има това място, където ще организираме всичко.