За Великия пост и прошката в дом за стари хора "Гергана"

На 19 март сътрудници от Духовно—просветния център Св. Архангел Михаил посетиха дома за стари хора „Гергана“, за да си поговорят за вярата на чаша чай и сладки.

Във времето на Великия пост, когато молитвата е по-усърдна и се стараем да очистим телата и душите си в своята беседа Борислав Аврамов от Варненска и Великопреславска митрополия засегна темата за поста и за прошката.

Господ Иисус Христос казва: не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова що излиза из устата, то осквернява човека (Мат. 15:11)… всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън. А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: това осквернява човека. (Мат. 15:17-20) Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека. Значи Господ казва, че храната не е важна, нашата цел през поста е да погледнем в сърцето си, не какво ще ядем. И ако виждаме в нашето сърце нещо зло трябва да го изчистим. А изчистването става чрез покаяние.

Бог е създал нашите сърца добри и чисти, но ние допускаме да влезе зло в сърцата ни чрез постъпка – първа, втора, трета и това се превръща в характер. Свикваме с него и не го забелязваме. А за да го видим имаме нужда от огледало и ние имаме две такива огледала: Божиите заповеди и нашите ближни. Но за да спазваме Божиите заповеди и да се оглеждаме в тяхното огледало трябва да имаме вяра. Много хора по света нямат вяра, а нямат ли вяра те нямат чувство за грях, чувството за грях се явява когато ние повярваме в Бога. В момента, в който ние повярваме, че има Бог и че Той вижда нашата душа, Той със Своя поглед хвърля светлина в нашата душа и ние виждаме какво става в нея и първият плод на вярата е да си видим греховете и като ги видим започваме да страдаме и да се молим Бог да ни прости – това е плодът на вярата, който се нарича покаяние. Вярата обръща очите ни навътре и ни дава светлина да видим какво има в нашата душа.

Другото огледало са нашите ближни. Когато човек си създаде представа за него самия колко е праведен в собствените си очи, а в същото време вижда само чуждите грехове, а своите – не. Така неусетно с годините се изолира, тъй като другите започват да го избягват, но и той остава сам, защото другите му пречат на праведноста и на убедеността колко е добър. И  когато ние станем християни всичко това се обръща наобратно – започваме да гледаме в себе си, не гледаме другите. Гледайки в себе си започваме да се поправяме, да се разкайваме.

И възрастта с това е благословена – с време – да размислим над себе си, да се вгледаме в себе си, да се поправим. Възрастните хора разполагат с това време и за да могат да се молят, защото молитвата няма граница и никоя молитва не отива напразно. Тя винаги остава да действа към когото и за каквото е отправена. Дори и молитвите на нашите предци не са напразни, а действат и върху нас днес. Молитвата дава резултат и след много години. Можем да се молим за нашите близки, за починалите които не могат да се молят, за приятелите, дори за тези които са ни обидили и огорчили. Но най-чистата, най-висшата молитва, която можем да отправим към Бога е да Му благодарим. Не да се съсредоточаваме върху лошото и да се оплакваме, а да забележим всички добри неща, които имаме.

И освен да се молят, възрастните хора според един сръбски философ, доживял до 96 години, казва, че задачата на възрастните хора е да бъдат усмихнати – за да може като ги гледат младите да си кажат, че има смисъл да се живее.

С възрастните хора си говорихме още за това какво е грехът, какво е прошката, как да простим, да се извиним, но без да се оправдаваме, да искаме прошка и да прощаваме и така малко по малко да очистваме нашата душа; как за да ни прости Бог, първо ние трябва да прощаваме. За това и в началото на поста, първо ние прощаваме и после искаме прошка.

Възрастните хора следиха с интерес беседата и имаха възможност да зададат своите въпроси. За повечето израснали във времето на атеистичния режим срещата беше много обогатяваща и докосваща, всички останаха удовлетворени и с тема за духовен размисъл.