Св. Макарий Велики: Но все пак сърцето помни онзи мир

Как е възможно грехът и благодатта да обитават едно и също сърце, сякаш са две сърца? Образът на огъня ще ни помогне да разберем. Ако запалите огън под съд с вода и сложите в огъня дърво, огънят се разгаря и водата ще заври. Но ако не сложите дърво в огъня, той постепенно ще угасне. В нашите сърца гори небесният огън на благодатта. Ако се молим и размишляваме върху любовта Христова, добавяме огниво в огъня и сърцата ни се възпламеняват в копнеж по Бога. Ако, обратно, сме немарливи и се отдаваме на светските неща, порокът влиза в сърцето ни, превзема го и ни измъчва отвътре. Но все пак сърцето помни онзи мир, който е вкусвало преди, и започва да се кае, да се насочва отново към Бога. Така от една страна, мирът сам се приближава към нас, от друга – самите ние го търсим трескаво в молитвата. Това наподобява разместването на съчките на угасващия огън, който е сгрявал сърцето ни. Съдът на сърцето ни е много дълбок, толкова дълбок, че Библията казва как Бог познавал бездните му. Ако човек се отклони от пътя на Божиите заповеди, той се поставя във властта на греха. И понеже сърцето е дълбока бездна, грехът веднага се спуска в най-дълбокото място, за да заеме своя територия. И затова и благодатта трябва също така – но бавно – да слезе до тези дълбини.

Из: Homily 40, 71ff. (PG34, 765ff.)
Превод от английски: Пламен Сивов
източник: plamensivov.com

Св. Макарий Египетски бил най-близкият приемник на учителския дар на св. Антоний. Знае се, че е роден в Горен Египет, бил е съвременник на св. Атанасий Велики. Подвизавал се в пост и молитва и просиял в святост, като вършил чудеса. Починал в мир през 390 г. на 97-годишна възраст. От преданията знаем за двукратна среща между св. Антоний и св. Макарий, но трябва да предположим, че това не са единствените срещи.

Св. Макарий вероятно неведнъж е слушал продължителните беседи на св. Антоний, които светецът, излизайки от уединението си, е произнасял понякога и по цяла нощ пред събралите се в манастира и очакващи неговите поучения братя, както за това пише Кроний (Лавс. 23). Ето защо в беседите на св. Макарий се срещат понякога дословно някои от наставленията на св. Антоний. Който чете творенията им едно след друго, може да забележи това веднага. Не можем следователно да не признаем, че този светилник – св. Макарий, е запален от голямото светило – св. Антоний.

Сведенията ни за живота на св. Макарий, достигнали до нас, са непълни. Всичко, което знаем за него, е от жизнеописанието, поместено в неговите беседи. Най-забележителен случай в него са неприятностите, претърпени, докато той все още е живял недалеч от човешките поселища. Какво смирение, каква самоотверженост, каква отдаденост на Божията воля! Тези черти характеризират после и целия живот на св. Макарий. И сатаната открито признал, че е бил победен от смирението на св. Макарий. Тъкмо това смирение е било и стълбата към онези високи степени на духовно съвършенство и удостояване с благодатни дарове, които виждаме по-нататък у св. Макарий.

В своята пълнота беседите образуват едно цяло и са забележителни с това, че подробно изясняват главното дело на християнството, освещаването на падналата душа под действието на благодатта на Светия Дух. Това е главният пункт, към който са ориентирани у св. Макарий почти всичките му слова... Одухотворяването е душа на душата. Без него няма живот. То е залог и за бъдещето светло състояние.

Св. Макарий се занимава с падналата душа и я учи как от това състояние на тъмнина, разтление и умъртвеност да излезе на светло, да се излекува, да се съживи. Ето защо неговите наставления са важни не само за отшелниците, а и за всички християни изобщо; понеже тъкмо това е християнството – да повдигне от падението. Затова е дошъл и Господ; а и всичките му спасителни установления в Църквата са насочени към същото. Но навсякъде той поставя като условие за успех в това начинание отречеността от света; своего рода светоотреченост обаче е необходима и за миряните. Понеже любовта към света е вражда с Бога. А тогава как е възможно спасението?

Св. Макарий често се обръща мислено към нашето начало и изобразява в какво светло състояние се е намирал първият човек. И това е, за да се почувства още по-осезаемо мрачният вид на падналия човек. И едното, и другото той прави, за да може по още по-очебиен начин да изпъкне безпределната Божия милост, явена ни в нашето спасение чрез въплъщението на Единородния Син Божий и явявана от благодатта на Пресветия Дух.

Из: „Сведения за живота и творенията на св. Макарий”- Добротолюбие, т. I
Целия откъс и части от наставленията на св. Макарий – www.globalorthodoxy.com

Още по темата: Отците пустинници – първите радикални християни – Дан Николас