Св. мъченик Боян-Енравота, княз Български

В експозицията „Проглас към Евангелието”, открита в двора на Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” във Варна са изобразени ликовете на български светии, знакови за християнството и Първото и Второто българско царство. Сред тях е образът на първия български мъченик за христовата вяра – св. Боян-Енравота, княз български

Историята започва още при управлението на хан Крум (803 - 814 г.), един от успешните ханове на България, който при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам. Наследникът на хан Крум, хан Омуртаг (816 - 831 г.), забелязал влиянието на християнина Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Тъй като Кинам рязко отказал да стори това, бил хвърлен в затвора за дълги години. Заради влечението си към християнството най-големият син на хан Омуртаг – княз Енравота, бил лишен от правото на престола.

След смъртта на Омуртаг на българския престол се възкачва третият му син Маламир (831- 836 г.) По молбата на своя по-голям брат, княз Енравота, той освободил Кинам от затвора и го подарил на брат си като роб. Обаче скоро под влиянието на Кинам княз Енравота тайно приел християнско кръщение с името Боян. Като узнал това, Маламир опитал да застави брат си да се откаже от „чуждия Бог”. Но князът решително отказал. Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч: „Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обърнал се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!” След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.

Скоро умрял и хан Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836–852 г.), син на княз Звиница, втория му брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852–889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български, който бил провъзгласен за мъченик. Той станал първият в историята и агиологията светец от български произход. Паметта му се чества на 28 март.

За съжаление до наши дни не са достигнали други сведения за княза-мъченик. През 2015 г. проф. Павел Георгиев при разкопките на свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска откри луксозен гроб, иззидан с тухли, непосредствено до кладенеца. Според него, неслучайно Голямата базилика е издигната точно тук, когато християнството било прието от цар Борис I. Този огромен храм е трябвало да символизира победата на християнството над езичеството, а гробът на свети Боян Енравота символично да крепи основите й.

Тропар на мъченик                                                                       

Твоят мъченик, Господи, при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец. Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали и съкруши на демоните безсилната дързост: с неговите молитви спаси нашите души.

По „Жития на светиите”. СИ, 1991
www.vesti.bg, 2015
Източник: сп. „Алтернатива”, бр. 220 (2/2018)