Вечерта на писателите. Седмица на православната книга, ден четвърти.

За първи път в Седмицата на православната книга има такава нарочна „писателска” вечер, посветена на художествената литература. Коя художествена литература е християнска, коя не е, е въпрос на уговорки и уточнявания.

Димитрина Чернева от издателство „Комунитас” представи романа на Константин Вирджил Георгиу „Двадесет и петият час”, наречен „опит за духовна биография”. Това е най-популярната творба на румънския писател, която излиза във Франция веднага след края на Втората световна война и изобличава нацизма, комунизма и западния дехуманизиран свят. Определят творбата като една от големите антиутопии на 20 век. Какво означава заглавието „25-тия час”? Това е онзи час, който идва след последния час; часът, в който е твърде късно, часът на европейската цивилизация; в този час вече никой не може да свидетелства за нищо. Тогава само писателят може да разказва.

Втората книга за вечерта беше „Спомени за водата” на проф. Иван Станков, преподавател по българска литература във Великотърновския университет. „Опитах се да напиша спомени, но не се получаваше и излизаха разкази.” Книгата разказва за 60 години от историята на едно село и всъщност за неговото умиране. Авторът прочете последните две страници на своята книга, но слушателите в залата на Галерията си пожелаха да чуват още това слово.

Николай Фенерски представи книгата си с есета „Пролуката”. Името на автора нашумя напоследък покрай способността му искрено и категорично да заявява своите позиции по социални и църковни въпроси. Есета за опрощението.

Доц. Калин Михайлов представи книгата на Деян Енев „Християнски разкази”. Говори за смирението и дарбата да изслушваш другия, за героите-особняци на Енев. После доц. Михайлов представи и своята книга с поезия „Нужен”, от която прочете няколко стихотворения. За почитателите на Седмицата беше нетипично да слушат в залата разкази, а още по-малко – поезия.

Събранието на горните писатели, заедно с присъединилите се към тях Дария Захариева, журналист, и проф. Сава Сивриев от Шуменския университет, участва в дискусия за християнската литература. Имаше въпроси от публиката за личната вяра, за християнството в литературата и за литературата в християнството, за Белчо и Сивушка, за Вълкадин, за бялата лястовица, за Достоевски, Емилиян Станев, азбуката и националната ни литературна идентичност. С писателите може да се говори за всичко.