Нови възможности за църковно-социална дейност след 1989 година

С настъпването на демократичните промени в България през 1989 г. и промяната на общественополитическата система бяха премахнати ограниченията на религиозните права и свободи, наложени от атеистичния тоталитарен режим. Започна процес на преосмисляне и преоткриване на духовните и моралните ценности и интегрирането им в посткомунистическото общество. Това породи необходимостта от възстановяване на прекъснатата връзка с религията и създаване на адекватна правна регламентация за дейността на Църквата като религиозна институция.

Връщането към вярата наложи възстановяването на един от съществените елементи на колективното право на вероизповедание – социалната и просветната дейност на Църквата, която й беше забранена от комунистическата власт.

Създадената за периода 1944-1991 г. нормативно-правна уредба не позволява на Църквата да развива мисията си чрез социално-просветна дейност. С конституционните разпоредби от 1947 г. Църквата е отделена от държавата. Последвалият Закон за изповеданията (ЗИ, 1949 г.) допуска откриването на средни или висши духовни училища за подготовка на свещенослужители и кадри за Църквата, което става единствено с разрешение на Министерския съвет или упълномощен негов подпредседател, като утвърждаването на програмите се извършва със специален държавно-административен акт (чл. 14 от ЗИ).

Относно просветната дейност на Църквата сред подрастващото поколение консти-туционната разпоредба на чл. 77 от ЗИ изрично постановява, че „държавата полага особени грижи за общественото, културното, трудовото, телесното и здравното възпи-тание на младежта”. От своя страна, постановката на чл. 20 от ЗИ утвърждава и до-развива тази конституционна разпоредба с недвусмислена категоричност: „Възпи-танието и организирането на децата и младежите се извършва под особените грижи на държавата и се намира извън кръга на дейност на изповеданията и техните свещено-служители.”

С постановките на този закон изцяло е унищожена и социалната дейност на Църквата. Текстът на чл. 23 от ЗИ забранява вероизповеданията да откриват на територията на страната мисии, ордени, благотворителни и други заведения. Заварените такива се закриват, а собствеността им преминава в ръцете на държавата. По този начин социалната дейност на различните вероизповедания е напълно унищожена.

С настъпването на политическите промени през 1989 г. и приемането на Кон-ституцията от 1991 г. се поражда необходимостта от своевременна и актуална зако-ново-правна уредба, която да регламентира религиозните права и свободи в новите обществено-политически условия.

До приемането на новия Закон за вероизповеданията (ЗВер.) положението с правната уредба на социалната и просветната дейност на вероизповеданията е доста неясно и позволява злоупотреба от страна на държавата.

В представените законопроекти, внесени в 39-ото Народно събрание, тази материя е регламентирана по различен начин. С приемането на новия Закон за вероизповеданията (обнародван в ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г.) трудностите, породени от тази неяснота, в известна степен са преодолени.

Според разпоредбите на Закона за вероизповеданията, те са свободни, равноправни и отделени от държавата (чл. 4, ал. 1 ЗВер.). Държавата се задължава да осигури условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, което според текста на чл. 6, ал. 3 и ал. 7  от ЗВер. включва създаването и поддържането на благотворителни или хуманитарни институции и проповядването и преподаването на една религия или вяра в места, подходящи за тази цел, както и създаването и поддържането на специални учебни заведения, при спазване на законовите изисквания и предписания. По-обстойно това е разгледано и уредено в глава пета от закона, която третира тази материя. Лечебните, социалните и образователните заведения на вероизповедания за разлика от предходния закон се създават и действат според действащото в страната законодателство. Това предполага ненамеса на изпълни-телната власт.

Член 30 от ЗВер. предоставя право на вероизповеданията да откриват заведения, чрез които да осъществяват социална и образователна дейност. Единственото законово изискване е тези вероизповедания да са придобили статуса на юридическо лице по реда, определен от закона. С това те се конструират като субекти на правото и пълно-правно участват в правния оборот в страната. Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката следят единствено и само за спазване на държавните изисквания при осъщест-вяването на дейността на съответните заведения на отделните вероизповедания (чл. 31 от ЗВер.). Това гарантира спазването и съблюдаването на единен стандарт и предо-твратяването на своеволия и нерегламентирани дейности от страна на отделните веро-изповедания, които са в разрез с нормативно-правната система и държавната стандар-тизация.

Следвайки принципа, заложен в чл. 6, ал. 1 и 2 от Конституцията, където се казва, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, поради което не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, чл. 32 от ЗВер. постановява: „Приемането в здравно или социално заведение на вероизповедание не може да се поставя в зависимост от принадлежността към съответната религиозна общност.”

Относно разпоредбите за образователна дейност на вероизповеданията законът урежда единствено въпроса за откриването и поддържането на средни и висши духовни училища на отделните вероизповедания. Въпросът за въвеждането и преподаването на предмета „Религия” в училищата се урежда със специален подзаконов акт на Мини-стерството на образованието и науката.

Въпреки че този нов закон е далеч по-добър от стария, приет през 1949 г., законово-нормативната уредба на социалната и образователната дейност на вероизповеданията не е достатъчно добре доразвита и оформена. Има какво още да се желае в тази насока. Но това е въпрос на законодателя. Наша работа е днес като православни богослови да видим къде е Българската Православна църква по отношение на тази важна дейност, пряко произтичащa от повелите на Спасителя.

Датата 10 ноември 1989 г. освен преломен момент от историята на България, е изключително важна по отношение на социално-милосърдната дейност на БПЦ и на нейните пастири. След така очакваната промяна и демократизация, на религиозните общности в България им бяха върнати имотите и правото да се занимават със социално-благотворителна и просветителска дейност. Това става на 11.06.1992 г., когато Конституционният съд на Р. България, сезиран от тогавашния президент на страната д-р Желю Желев (1992-1997), излиза с решение № 5, с което анулира някои членове от тогава действащия Закон за изповеданията, включително и член 21 от ЗИ, с което се дава официално право на регистрираните в България религиозни общности да извършват милосърдна пастирска дейност сред различните нуждаещи се членове на обществото. За съжаление, през тези години БПЦ и нейните духовници не направиха много, за да възстановят изконното задължение на Христовата Църква за полагане на пастирски и милосърдни грижи, не само към млади хора в риск, но и към възрастни, хора с увреждания и т. н. Разбира се, има и случаи макар и малко на брой, на такива духовници, които изпълниха своя пастирски дълг.

а) Църковният приют на отец Йоан от Нови хан (Софийска митрополия)

Един такъв пример е отец Иван (йеромонах Йоан) от Нови Хан, Софийска епархия. Вдъхновен от живота на свети Йоан Кронщадски и от милосърдната дейност на св. Василий Велики и неговата Василиада, отец Иван решава да основе първото съвременно църковно сиропиталище в България – Дом за сираци „Свети Николай Мирликийски” и започва своята дейност през 1988 г. с построяването на първите помещения в двора на църквата „Света Троица” в селото под управлението и контрола на църковното настоятелство и неговия председател. С помощта на студенти от Хо-ландия, които в продължение на три години (1992 – 1995) всяко лято работят на строежа, и с финансовата подкрепа на български фирми е построена сграда с капацитет да приюти 50 деца. Повечето от възпитаниците в дома са 7-8 клас. Обикновено дър-жавните и общинските домове освобождават децата след навършване на 18-годишна възраст поради навършване на пълнолетие. Домът при този храм продължава да се строи и в наши дни с цел да се разшири, за да може да приеме повече нуждаещи се деца и млади хора. От основаването си до сега домът се издържа и гради само с помощи и дарения. До сега през дома са минали над 250 души, които са намерили подслон, топла храна, облекло, духовна подкрепа и любов. Там се дава възможност на нуждаещите се да  живеят и да се хранят, докато се устроят. Към април 2007 г. в този дом  живеят 67 души, от които 35 деца и 32 над 16 г. През ноември 2009 г. те са 113 души, от които 70 деца (от бебета, родени в Дома, до 18 годишна възраст). През 2012 г. в дома живеят 115 души, от които 70 деца и младежи. По-малките деца ходят на детска градина, а по-големите на училище в Нови Хан до 8 клас, бебетата се гледат от техните майки в самия дом.

Поради това, че храмът в с. Нови Хан е енорийски, той е отворен и за всички от селото. В него се извършват богослуженията, постановени от богослужебния устав на БПЦ. Някои от обитателите на дома по собствено  желание спазват църковните пости. За всичко отговаря йером. Йоан, който познава нуждите на всеки един от тях и ги направлява и ръководи по пътя на Христовите повели. Йером. Йоан извършва изповед или духовна беседа винаги, когато някой от живеещите в сиропиталището пожелае и му дава насоки как да се бори с човешките слабости и да се предпазва от прегрешения, посочва му пътя към св. Църква и го поучава според Христовото учение. При опасност от пристъпване на моралните правила на Христовата църква, о. Йоан има възможността да усети проблема на своите питомци и да ги предразположи сами да идват при него, когато имат нужда или са в опасна за тяхното духовно състояние ситуация. По думите на о. Йоан, живеещите в приюта вече са придобили доверие към него като техен пастир и искат неговите съвети постоянно и по различни въпроси от  живота им. Децата от малки биват приучавани от своя духовник към редовна молитва и разбирането, че са неотделима част от св. Църква. Те чувстват храма като свой дом, като място, където винаги могат да намерят подслон и помощ за решаване на своите лични проблеми. Живеещите в дома имат възможност редовно да се причастяват, да участват с каквото могат в богослужението. Така те се ползват от благодатните дарове на Църквата чрез нейните богослужения и тайнства. Животът в дома се ръководи от Устав и всеки, който живее там е длъжен да го спазва. В този устав са посочени основните правила за духовния живот в дома. Според Устава „В неделен ден и на Господски празници се служи Св. литургия от 08. 30 часа. Кръстените деца, които не са навършили седем години, задължително се причастяват всяка неделя. Така те свикват още от малки да посещават Божия храм”, а също и „по-големите от тази възраст трябва да постят и се изповядват и тогава да приемат Светото Причастие”. Животът в приюта не е лек, но е изпълнен с благодатта на св. Църква и показва успешния църковен метод, известен от векове, за полагане на грижа за нуждаещите се.

Понастящем домът наброява 250 души (2014 г.) – деца, които посещават училище, възрастни хора, които работят в църковния приют и се грижат за приготвяне на храната, а много семейства вече биват настанявани във фамилни къщи извън центъра, в монтанското село Якимово, където получават обработваема земя за своята прехрана или друга възможност за трудова дейност.

Друг подобен пример на пастирска грижа за младите хора без родители е дейността на отец Анатолий Енев, енорийски свещеник при храм „Успение Богородично” в град Узунджово, Пловдивска епархия. С помощта на спомоществователи отец Анатолий построява дом за безпризорни деца и млади хора.

По подобен начин Варненска и Великопреславска митрополия, заедно с общинската управа на гр. Добрич, създава дом, в който се подслоняват скитащи деца и млади хора без родители.

 б) Православният център за духовно обгрижване на наркозависими (ПЦДОН) „Свети княз Боян Енравота – първомъченик български“  (Варненска и Великопре-славска митрополия).

Във Варненска митрополия от 1999 г. функционира Православният център за духовно обгрижване на наркозависими (ПЦДОН) „Свети благоверен княз Боян Енравота – първомъченик български“, при църковното настоятелство към храм „Свети цар Борис–Михаил“. С помощта на дарители е изграден сградният фонд към храма, където протичат част от дейностите. Духовната дейност се извършва от отците към храма, отец Добромир Георгиев, отец Георги Фотакиев, отец Михаил Манев. Този център е единствен по рода си в България. Центърът е заимствал някои добри практики от Душепопечителския център святия православен Йоан Кронщадский в Москва, с ръководител йером. професор д.м.н. Анатолий Берестов и прилага неговия опит. Кандидатът пристига, изтърпял абстиненциите, мотивиран, прави му се тест за очистване и когато покаже резултат, че е чист, съответно влиза в програмата на цен-търа. Проектът се нарича „Заедно срещу дрогата“. Освобождаването от наркотичната зависимост става на два етапа (или модула). Първият е за срок не  по-малко от девет месеца и се провежда в помещенията в двора на храма и включва трудова терапия – почистват двора на храма, грижат се за животни, има работилница за икони, сами си готвят – всеки ден има дежурен по кухня. Вторият модул е в сградата на дневния център във варненския квартал Аспарухово, която е предоставена от Областната управа. В него се извършва ресоциализация на подопечните, т.е. прилага се на практика всичко научено в първия модул. Тук група от преминалите терапия зависими лица живеят заедно, помагат си взаимно и същевременно работят. Животът в този защитен дом също преминава при специален вътрешен ред. Веднъж седмично на лекуваните от наркозависимост младежи се провежда беседа „духовно обгрижване“, която е адаптирана към новите условия на живот, извън режима на денонощната про-грама. Особено важно е, че в този режим те не чувстват казармена дисциплина, а ис-крена грижа и християнска любов към ближния от страна на духовници и персонал. Младежите общуват и се срещат с хора неограничено, стига това да не е в тяхна вреда. Целта е младите хора да преодолеят страха си от контакти с хора, институции и ра-ботодатели. Благодарение на социалните умения, които придобиват, излекувалите се от различни видове наркомании се интегрират успешно в обществото.

Този модул включва следните основни дейности:

Оказване на подкрепа за подкрепа при намиране на работа.
-    Подкрепа за продължение на образованието, преминаване на квалификационни и преквалификационни курсове.
-    Помощ за създаване на нови приятелски връзки.
-    Помощ при разрешаването на евентуални конфликти на работното място.
Промяната на зависимия е процес, който започва с детоксикирането и про-дължава през целия му живот. Дългият период на зависимост от наркотични вещества (повечето между 8 - 10 г.) на младежите от центъра изисква и по-продължително наблюдение и подпомагане при реинтеграцията им в обществото. Преминалите първия модул младежи, се нуждаят от помощ да организират живота си извън центъра, от стимул да продължат образованието си, да намерят работа, да създадат нов кръг от приятели, да станат част от нова християнска общност. Връщането им в обществото е труден, но изключително важен процес, който изисква усилията на духовници и специалисти, а също така и на личната им мотивация. Веднъж освободени от зави-симостта си, младите хора попадат в тежък социален вакуум и търсят подходящ начин да разкрият собствения си потенциал. Тук опасността да се върнат пак към употребата на наркотици е много голяма. Именно затова през месец ноември 2006 г. Областната управа на гр. Варна предоставя помещение за изграждане на защитено жилище, с което започва изграждането на втория модул от програмата. С помощта на специалистите в дирекция „Превенции” на община Варна, екипът на центъра изгражда стратегия за защитено жилище. Официалното откриване на жилището е през месец септември 2010 г., като досега от там са преминали повече от 15 младежи. Въпреки, че живеят само-стоятелно, младите хора в защитеното жилище имат правилник, който са длъжни да спазват. Дневният план е съобразен с работата на младежа и се изготвя от самия него. Реализирането на плана се наблюдава от духовник. Свещеникът подпомага младия човек при срещане на трудности в общуването и изграждането на приятелски кръг, подкрепя го в намиране на работа, насърчава го да продължи образованието си, да започне квалификационни курсове, оказва му помощ при решаването на конфликти на работното място.

Сега в центъра (ПЦДОН) работят 3-ма духовници, 1 нарколог, 3-ма психолози, 1 катехизатор, и 3-ма отговорници за 24-часово наблюдение. Тук могат да се полагат грижи за 5 човека, като за последните 8 години през него са преминали над 150 човека. Всяка сутрин и вечер се извършва обща молитва в храма, в която освен енорийският свещеник, участват и членовете на общността. В неделя и на празник всички участват в св. литургия. Винаги има възможност за разговор с духовник, а също за изповед и молитва. Духовниците и сътрудниците на центъра са обучени за работа с наркозависими и усъвършенстват подготовката си с участие в различни семинари както в страната, така и в чужбина. Мисията на организацията е да популяризира християн-ските православни ценности и да представи църковността като най-добра алтернатива на грижата за наркозависими, също така и да представи реална помощ за обществото и държавата в борбата срещу наркоманията и свързаната с нея престъпност.

в) Съществуват още много инициативи за църковно-милосърдна дейност в Българската Православна църква, които, признаваме, не можем да изброим в пълнота, но ще споменем: социалната дейност и милосърдно служение при храм „Св. Архангел Михаил”, гр. Варна, социалната кухня в кв. Чайка, пак в същия град при Варненска и Великопреславска Митрополия; обгрижването и консултациите на наркозависими и семействата им в гр. Пловдив от отец Милен; обгрижването на хора с увреждания и в нужда от отец Ангел Брусов при храм „Св. Преображение, ж.к. Тракия, гр. Пловдив при Пловдивската Митрополия; обгрижването на наркозависими и семействата им в гр. София от отец Кирил Дидов при храм „Св. св. Павел и Петър”, гр. София към Софий-ската Митрополия и много други подобни инициативи.