"Пред стените на църквата" от Сергей Фудел

Книжарница „Благослов” представя новата книга на издателство “Омофор” “Пред стените на Църквата” на руския християнски мислител Сергей Фудел.

Сергей Фудел (1900 - 1977) е руски религиозен мислител, син на изявен свещеник от дореволюционните години, представител на руския религиозен ренесанс, претърпял гонение и заточение по времето на съветската власт.

Книгата обхваща две съчинения - "Пред стените на Църквата", която събира спомени и размисли от срещи с различни християнски проповедници, за опита на вярата през двадесетте и шестдесетте години на миналия век и "До моите деца и приятели" със спомени, преплетени с размишления за познанието на Бога и Неговото присъствие в живота на хората, за смисъла на страданието, за съкровената същност на Църквата и нейния исторически път, за Евангелието, за опита на светиите от древността и съвременните на автора подвижници и мъченици на вярата.

Авторът се чете много в Русия, а книгата е преиздадена два пъти на английски език,  фрагменти от работите му са издадени на италиански и японски език. 

Книгата представлява интерес за младите хора, търсещи пътя към вярата. Тя съдържа размисли върху формализма в съвременната църква, „поучаването” от по-старите и как „трябва” да изглежда духовният живот.

Влезлите неотдавна в Църквата често питат какво да четат и Фудел точно аргументира необходимостта да се чете Новия Завет на първо място, както и светите отци, но и как трябва да се пазим от добре написаните православни книги с най-добри намерения, които замъгляват и дори изопачават християнското учение.

Много добре е обяснена нуждата от древните църковни напеви в богослуженията, дори когато не всичко се разбира от молещите се, но всъщност напевите са неотменна част от Свещеното Предание, те са проява на благодатта в Църквата.

Ето малък откъс от книгата: „Да живееш във вярата – това означава именно да се стремиш да живееш с усещане за вечния живот. Ако я няма тихата светлина на това усещане, то живот във вярата още няма..(..) Винаги  и навсякъде трябва да търсим усещането за покаяние и предусещането за любов. Трябва да търсим Христос, а не самите себе си в някаква духовна сладост”.

На едно място Фудел цитира и Нектарий Оптински: "Простият индус, който вярва във Всевишния и изпълнява, както може, Неговата воля, ще се спаси...А който знае за християнството, но се води по индуски магии – няма да се спаси."