Репресивната политика на комунистическата власт срещу Православната църква в България (1944-1964)

В книжарница „Благослов” е налична новата книга на д-р Венцислав Каравълчев - „Репресивната политика на комунистическата власт срещу Православната църква в България (1944-1964)”. Тя е издание на фондация „Наследство на Зографската св. обител” и е въз основа на докторската дисертация на автора по тази тема.

Изследването е посветено на близката история на Българската православна църква и проследява три етапа в изследвания период – гонения в беззаконие (септ. 1944 – дек. 1947), узаконяване на беззаконията (1947-1951) и нови репресивни модели (1951-1964). В четвъртата глава – „Мъченици. Три портрета” – авторът проследява мъченическия път на трима български духовници – Неврокопския митрополит Борис (Разумов), архимандрит Ириней (Попконстантинов) и протойерей Йордан Попов.

В интервю за сайта „Добротолюбие”, авторът споделя за книгата:

Моята книга един първи опит в българската историография да се даде богословска оценка на комунистическата политика на репресии спрямо Църквата, както и на причините и последствията от нея. 
Християнското съзнание винаги е възприемало критичните исторически периоди като времена на изпитание на вярата, като горнило, през което християнският род трябва да премине, за да излезе чистото злато на най-верните и изпитани Христови последователи. Без свидетелството на своите мъченици през петте века иноверна власт, Българската църква не би могла да потвърди своята духовна легитимност като жива част от живото Тяло на Христос. 
Вековното османско робство е един от най-тежките периоди в историята на България и българския народ, но дори и тежестта на това робство не може да се сравни с опустошението, което нанася върху християнската идентичност на населението на България продължилият едва половин век комунистически период в най-новата история на страната ни. 
И въпреки, че точният брой на жертвите никога няма да бъде установен, говорим за стотици хиляди избити и за много повече репресирани българи, в това число над 250 убити духовници и още няколко хиляди репресирани. Но тази мрачна, тъжна до непоносимост картина, вля нов живот във вените на Българската църква и за нея това не беше поражение, а нов триумф. Можем само да съжаляваме, че не успяхме да се възползваме по най-добрия начин от този триумф и не просто да върнем, но да задържим хората в Църквата. 
За тази човешка трагедия, която Църквата трансформира в тържество на вярата, се говори в тази книга. В нея огромен брой документи и изследвания проговарят пречупени през погледа на богословието. В края на книгата е публикуван списък с имената на над 220 български духовници жертва на комунистическата репресия. Има и друг, който е по-скоро илюстративен и не претендира за изчерпателност, защото съдържа може би само една четвърт от имената на репресираните свещенослужители. Вторият списък съдържа, около петстотин имена, но без преувеличение трябва да кажем, че почти няма духовник в България, който, по един или друг начин, да не е засегнат от репресиите на комунистическия режим в България. 
Комунизмът нанесе най-голямото опустошение в душевността на българина, изкриви и изопачи историята ни, подигра се с паметта на предците ни, буквално предаде България, за да могат другарите и техните наследниците да имат и да идват отново на власт. Поуки се вадят от историята, когато тя не се премълчава, не се украсява, а се представя в нейните реални цветове и измерения. От тази полуистория, която днес децата учат, какви поуки да си извлекат? След промените 1989 г. израснаха няколко поколения, на които никой не казва истината. В момента най-жизнено е поколението, което се роди след края на комунизма, и това поколение или не знае нищо за него, или има толкова изкривена представа за периода, че с радост прегръща отново тази човеконенавистна идеология... Не можеш да извлечеш поука от нещо, което не познаваш, а непознаването води до повторение. (dobrotoliubie.com)