Проглас към Евангелието – ново културно пространство в двора на Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” Варна

То се намира в двора на първата българска църква и първото българско училище във Варна на ул. „27 юли” № 9. Експозицията „Проглас към Евангелието” възкресява миналото и в образ и слово разказва как вярата в Бога става неизменна част от българската идентичност и започва да бележи посоката, в която да расте българският дух.

През 2017 година се навършиха 1110 години от смъртта на св. Княз Борис, държавникът, който положи фундамента на българското самосъзнание. Неговото решение да превърне България в християнска държава, да приеме учениците на светите Кирил и Методий и да създаде самостоятелна българска църква, определя облика на българското през цялото средновековие и дори през Възраждането.

Като се основава на старата християнска традиция по българските земи, на силната българска държавност и на важното стратегическо положение на България между Изтока и Запада, св. Цар Борис създава съвършено ново политическо, културно и църковно пространство, което векове по-късно академик Дмитрий Лихачов ще нарече Държава на Духа. Това е държава на вярата и на Божието слово, написано на български християнски книжовен език. Границите на тази държава във времето и пространството са границите на българската християнска книжовна традиция, която е създадена от св. св. Кирил и Методий и техните ученици във Византия и Великоморавия, но придобива истинска сила с подкрепата на св. Цар Борис в българското християнско царство. Тази държава на духа е изначално диалогична, защото се намира между източното и западното, латинско и по-късно католическо пространство. Но тази държава не е преводач или буфер, а нов културен и църковен феномен, който създава своя християнска култура на третия средновековен книжовен християнски език – българския. Тези невидими културни допири с другото и творческата самостоятелност продължават да определят българския дух до днес.

Всичко това започва тогава, през 9 -10 век, когато една плеяда светии осветява пътя на България завинаги. Затова и цялата средновековна българска култура може да се определи с названието на творбата на св. Константин Преславски „Проглас към Евангелието”. Но кои са тези личности? Къде са техните образи и слова днес?

Отговор на тези въпроси е новото пространство в Духовно-просветния център, което нарекохме „Проглас към Евангелието”. На открито, в двора на църквата са подредени образите на св. Тервел, св. мъченик Боян, св. Климент Охридски, св. Княз Борис, св. Архиепископ Йосиф, св. Константин Преславски и св. Йоан Рилски. Тези имена са известни на всички, но техните образи са потънали в бездната на времето. А нещо, което няма образ, няма и битие. Затова и цялата християнска култура на Първото българско царство е непозната на съвременните хора.

Целта на експозицията е тези образи да изплуват от забравата и да заемат своето място в живота ни като наши апостоли, отци и учители. Наред с образите са и забравените слова на Символа на православната християнска вяра, които изричаме при всяка св. Литургия, и на Прогласа към Евангелието, които са изповядвали всички български царе и всички труженици на българското евангелско слово векове наред.

Ново пространство за срещи и общуване, място за осмисляне на православната вяра – в образи и слова, които възкресяват паметта и историята и показват, че в основата на българското самосъзнание и култура винаги е стояло Светото Евангелие.

Предстои  галерията с образи да бъде продължена. Ще бъдат добавени още седем свети личности от историята на българската църква:

- св. Петър цар български, при когото Българската църква за първи път получава признание като патриаршия;

- св. патриарх Дамян Преславски – първият Български патриарх;

- св. Теофилакт архиепископ Български и Охридски;

- цар Иван Асен II, с чиито усилията през 1235 г. на събора в Лампсак Българската църква отново е призната за патриаршия със седалище във Велико Търново;

- първият Търновски патриарх Йоаким I;

- последният български цар Иван Шишман;

- последния Търновски патриарх св. Евтимий Търновски.

Идеята за експозицията се осъществява с благословението на Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоан и финансовата подкрепа на Варнеска и Великопреславска св. Митрополия и Община Варна по проектите „Българската писменост” и „Християнско изкуство”.