Проблемът на Европа е безбожието

Безспорно събитието, което накара много хора да не останат равнодушни и да излязат от летаргията си, бяха атентатите във Франция, в които фанатизирани ислямисти отнеха живота на 17 човека. Хиляди хора излязоха с призив „Аз съм Шарли” в защита на убитите журналисти от сатиричното френско списание.

След като мина емоционалният момент, дойде време за размисъл. Тогава много хора пък излязоха с обратния призив „Аз не съм Шарли”. Те искаха да се разграничат от масовата световна истерия. Всъщност кой е прав и кое доведе до този терористичен акт? Проблемът е, че хората са лесно манипулируеми, когато се опитваш да представиш нещата в черно-бяло. Тогава на човек не му се налага да мисли и става като робот, воден от емоцията – избира едното или другото. Опитаха се да ни прокарат една лъжа - с палачите ли си или с убитите. В един постинг във facebook написах „Аз съм Шарли, доколкото осъждам убийците, аз не съм Шарли, доколкото се отвращавам от безбожните карикатури (които обиждат не само исляма, но и християнството) на френското списание. Това, че ненавиждаме и заклеймяваме убийците, не означава автоматически, че възхваляваме и боготворим жертвите.”

За съжаление обаче, имаше и много крайни мнения. „Гневът превръща сърцето на човека от обиталище на Светия Дух в бесовски дом, тъй като променя духовната структура на душата”, казва о. Георги Калчу, а  св. Йоан Лествичник ни предупреждава „Всеки, който в гнева си стига до крайност, рискува да стане или направо става бяс”. Погледнато от християнска гледна точка, двете свободи – моята да вярвам в Христос и тази на някого да се подиграе с Него - са двете лица на една и съща свободна воля, която е в основата на нашата вяра. И както писа Пламен Сивов: „Възможността за богохулство е цената, която Творецът плаща за свободата на творението си. Без тази цена (риска да бъдеш отхвърлен, охулен, разпнат), няма свободен избор, няма свободна воля, няма свободна любов”. Как трябва да постъпваме тогава? Преди всичко трябва да се вгледаме в себе си и да очистим вътрешния си човек. Трябва да вземем пример от Христос. Той, Който беше разпънат между двама разбойници, отвърна на обичта на този, който го призна за Господ, но не прокле този, който го оплю, нито го принуди да повярва в Него. Не защото не можеше, а защото вяра по принуда не е вяра. Разликата е огромна - с прискърбие да отчетеш, че с безбожното си поведение много хора сами „спомагат” да им се случват разни беди, и да се радваш и вътрешно да одобряваш (особено убийството), защото те сами са си ги „изпросили”...

Докато се занимаваха със свободата на словото, хората се плъзнаха по-проблема и избягаха от най-важния въпрос, защо се случи това. А отговорът е пределно ясен – заради безбожието на Европа. Нека само да погледнем какви граждани са терористите – френски, английски, американски... Новата мантра, превзела и покорила ума на съвременната европейска младеж: „Образованието ще ни спаси от религиите, а материалният успех е най-важен в живота ни” отне на хората в "цивилизования" (изграден и развил се на християнски принципи) свят смисъла да живеят. И те започнаха да си търсят смисъл да умрат. А смъртта на другите около тях е просто подробност...

За невярващия човек е приоритетно да си добър гражданин, т.е. човек, който спазва закона. В него обаче не пише нищо за вътрешния човек, за егоизма, за любовта към другия. За разлика от Библията, законът не се интересува от това - ако си лъжец и измамник, той ще те накаже. Само че човек може да съсипе живота на другите, без изобщо законът да го окачестви като такъв. С манипулации, психотормоз и прояви на безчувствен егоизъм можем да съсипем живота на всеки. За това законът нищо не казва – нито наказва, нито предупреждава какво ще последва. Без християнското възпитание хората се превръщат в завършени егоисти. Мислиш, че като следваш закона ще си на печалба, понеже винаги е става твоята. Но колкото повече даваш воля на егоизма, толкова по ограбен се оказваш. Стига се дотам да не зачиташ изобщо другия и само законът да те спира да наложиш своята воля със сила. Като крайна фаза, преставаш да цениш въобще живота и вече няма какво да спре твоето безмерно его...

Затова трябва да признаем истината, безбожието в Европа е много по-виновно от исляма за случващите се събития...