Преподобни Яков Цаликис. Кратки истории, поучения, свидетелства

В книжарница „Благослов” получихме най-новата книга на фондация „Наследство на Зографската света обител” – „Преподобни Яков Цаликис. Кратки истории, поучения, свидетелства”.

Книгата съдържа кратки истории, които сам преподобният Яков разказва за своите благочестиви предци, а също и за себе си. Представени са и негови наставления към клирици, монаси и миряни, както и мненията му по някои дискусионни въпроси. Последните части на книгата се съдържат свидетелства на негови духовни чеда за общуването им с преподобния и за чудесни събития след успението му. Сборникът е издание на гръцкото издателство „Еномени Ромиосини”, преводът на български е с разрешение на издателя, преводач – Венцислав Каравълчев, редакция – йеродякон Атанасий Зографски.
Откъс от третата част на книгата може да прочетете на сайта на издателството - ТУК

Св. преп. Яков Цаликис е сред най-новите светии на Православната ни църква – заедно със св. Паисий Светогорец и св. Порфирий Кавсокаливит, е сочен за един от тримата велики духовни старци на нашето време. Ето как го описва митрополит Хризостом Халкидски:

„Отец Яков беше ярка звезда на църковното небе. (...) Той беше много скромен човек! Скромността му не се проявяваше само във външния му вид (нещо, което сега постоянно се обсъжда) и в учтивото му поведение с другите хора. Тя не беше повърхностна, нито фалшива. Излизаше от дълбочината на душата му.
Имаше страх Божи. Не мислеше за себе си високо. Казваше: „аз съм прах и пепел” (вж. Бит. 18:27). С благоговение говореше за Бога, със сладост и умиление – за св. Богородица, с почит и топлота – за светците. С тях се хвалеше, не със себе си. Той обаче не показваше външно своето смирение по онзи смешен начин, както се прави, когато смирението няма вътрешно покритие, но имаше едно забележително достойнство, благородство, съчетаващо се толкова хармонично с нищетата на духа, но и на живота. Беше човек на мярата и равновесието, сериозен и приятен за общуване, сам-самичък, а при все това – общителен, както никой друг, строг и същевременно достъпен, достолепен и очароващ, молещ и решителен, отстъпчив, но понякога непреклонен, даващ много, но и изискващ. Не излагаше на сергията на уж духовния пазар своята добродетел и трудове, нито се хвалеше със стоката си.
Трудеше се „в скришно” (вж. Мат. 6:4).” (целия текст вж. ТУК)