Под покрова на Пресвета Богородица. Чудото в Рожковка на 28.09.1942 г.

В образа на Божията Майка винаги ме е впечатлявала най-вече съкровеността на нейното присъствие. То е така тихо, ненатрапчиво и същевременно неизмеримо дълбоко, че сърцето занемява, когато вътрешният взор се спре на Нея. Евангелистите са крайно лаконични, говорейки за живота ѝ. Тя сякаш се изплъзва от тяхното повествование. И в поразителна диспропорция с този скрит, едва уловим образ, в земния ни живот щедро се излива обилният поток на милостивото Богородично застъпничество. Тя е Радост за всички скърбящи, Тя е бързо чуващата молитвите на страдащите, Тя е тихата вяра на молещите се. Едва ли има християнин, който лично да не е почувствал нейната помощ.

На всички, който обичат да слушат и четат за чудесата на Божията майка, предлагам следната история, която ми попадна наскоро.

В аванс трябва да се каже, че поради историческите обстоятелства, чудесното събитие е записано след много години. В отделните варианти има различия, тъй като с течение на времето много подробности са били забравени, други са били променени при предаването им от уста на уста. Драматизмът на момента също е сложил отпечатък върху възприятията. Все пак чрез сравняване на разказите на свидетелите и техните потомци и проучванията на местни историци, картината на случилото се може да се реконструира достатъчно точно.

Действието се развива в малкото беларуско селце Рожковка. Годината е 1942. Бушува Втората световна война. Рожковка се намира в покрайнините на Беловежката пуща (гора). А Беловежката пуща е нещо, излязло сякаш от страниците на Толкин. Огромна реликтова гора, простираща се в пограничните райони на Полша и Беларус – остатък от древните девствени лесове, покриващи по-голямата част на праисторическа Централна Европа. Поради изобилието на дивеч – зубри, глигани, елени, лосове, диви кози – още от Средновековието гората е била любимо място за лов на владетели и аристократи. Тук са ловували ростовският княз Владимир Мономах, великите литовски князе, полският крал Владислав II Ягело и неговите наследници, сановниците на руската императрица Екатерина II...

В началото на Втората световна войната Беловежката гора попада в окупираните от нацистка Германия територии. Командващият германската авиация Херман Гьоринг, бидейки сам страстен ловец, веднага издава заповед за създаването на елитно ловно стопанство, за нуждите на хитлеристката върхушка. Германците имат и план за използване на гората, в изпълнение на който започват последователно да прочистват територията ѝ. За кратко време са изселени около 20 000 хил. души, много са избитите, голяма част от селата са опожарени.

Но Гьоринг и неговите гости не се чувствали съвсем уютно по тези места – гората била център на въоръжена съпротива. В нея се укривали около 5 хиляди партизани, подкрепяни от местните жители. Това принудило германският маршал да отдели цял батальон за охрана на гората и особен отряд от служители на военно-въздушните сили за защита от "бракониери и партизани". За командващ бил назначен майор Емил Хербст.

Емил Хербст съвестно изпълнявал задълженията си. Той създал в лесничействата и част от селищата опорни пунктове и мобилни пехотни отряди за борба с партизаните. Но имало нещо, което го откроявало сред останалите немски офицери – воювайки безпощадно с въоръжената съпротива, той бил милостив към мирните жители, за което често бил мъмрен от началството. (Според някои непотвърдени свидетелства, заради прекалено милостивото си отношение към местните, накрая майорът бил понижен в чин  и изпратен като обикновен пилот на фронтовата линия.) През целия период на своята служба в Беловежката пуща, Хербст бил уважаван от местното население, тъй като освобождавал и спасявал от смърт дори евреи, които били предавани на немците от сътрудници на окупаторите. Селяните от Рожковка също имали случай да почувстват човешкото му отношение.

През лятото на 1941 г. в хода на операцията по прочистване на района било опожарено съседното село Белое. Хората били изселени. Изгорял и храмът, наречен в чест на Казанската икона на Божията Майка. Нямайки храм в своето село, рожковци също се черкували в него. Виждайки пожара от полето, където работели, те се притекли, в опит да го потушат, но църквата вече била напълно обхваната от пламъците. С риск за живота си в нея влезли няколко рожковски жени, всички до една многодетни майки, и успели да извадят от огъня антиминса, богослужебните съсъди, някои икони и дори царските двери.

Оставайки без храм, въпреки трудните и гладни военни години, рожковци решили да построят в селото си мъничка църква и да ѝ дадат същото име. Необходимо било разрешение от немските власти. Обърнали се към същият този майор Хербст, в качеството му на началник на охраната на гората. И той разрешил. Нещо повече – помогнал им да получат дървен материал.

През лятото на 1942 година в околностите на Рожковка се осъществил съветски десант. Между парашутистите  и немците се завързала престрелка. Загинали двама немски войници, а десантчиците се укрили в гората. Един от тях бил тежко ранен. Селяните от Рожковка успели да го скрият и се  опитали да го лекуват, но той умял от раните си и те го погребали тайно. Немците узнали за погребението и заплашили селото с разстрел при повторно провинение.

През есента на същата година местните партизани нанесли чувствителен удар по немските подразделения в района. Службата по безопасност в своя доклад окачествила село Рожковка като явно бандитско гнездо.

В ранното утро на 28 септември 1942 година Рожковка била обградена от наказателен отряд. Всички жители били изведени от домовете им. Децата до 12 годишна възраст били отнети от родителите и разпратени по околните села. Девойките от 12 до 22 години и младежите от 12 до 19 години били затворени в селската конюшня и приготвени за изпращане на принудителен труд в Германия. Останалите жители трябвало да бъдат разстреляни. От общо 632 жители на разстрел били поведени 246.

Извели хората на голяма поляна край селото и заповядали на мъжете да копаят  яма с дължина 24 метра, ширина 4 метра и дълбочина 2 метра. Хората чакали смъртния си час. Едни плачели, други се кръстели и молели... Сцената била покъртителна. Когато ямата била готова от едната ѝ  страна поставили картечници, а от другата събрали селяните и започнали да им четат заповедта за разстрела: "за помощ на бандитите и укриване на вражески парашутист". В този момент от небето долетял звук от снижаващ се немски самолет. Всички погледи се вдигнали нагоре. Самолетът направил няколко кръга и кацнал направо на поляната. От него, махайки с ръце, изскочил немски пилот, отправил се към командващия отряда, известно време разговарял с него, след което бързо се качил в самолета и отлетял. Преводачът съобщил на рожковци, че разстрелът временно се отлага. Насядали край ямата, очаквайки своята участ, без да разбират какво се случва.

А случилото се било следното. В деня на наказателната операция от щаба в Беловежд към Берлин летял немски самолет, пилотиран от лейтенант Николай Нейман. Изведнъж в небето, встрани от самолета, пилотът забелязал фигурата на жена с дете на ръце, в синя дълга дреха, в която той разпознал "Мадоната с младенеца". Пилотът не знаел какво да мисли, чудел се дали няма халюцинация, но "Мадоната" му наредила да смени курса към Рожковка и да спаси загиващите там невинни хора. Пристигайки над селото, той видял от въздуха струпаното на поляната множество и кацнал. Осведомявайки се за ситуацията, убедил командира на наказателния отряд да забави екзекуцията с няколко часа и полетял към щаба. Като чул разказа на пилота, Хербст поел отговорността за нейната отмяна и сам полетял с лейтенанта на място, за да се убеди как ще бъде изпълнено разпореждането му.

Според свидетелството на Мария Протасевич, пряка участница в събитията, Хербст слязъл от самолета, размахвайки в ръка лист хартия – заповедта за помилване. Съпровождан от посрещналите го младши офицери от наказателния отряд, той се отправил към скупчените край ямата рожковци. Превели им думите му: "Този път отменяме разстрела, но вие виждате ямата – тя ще остане незарита и, ако не престанете да поддържате връзка с партизаните, всички ще легнете в нея." Последвала бурна, неописуема радост. В заключение майор Хербст съобщил, че децата ще бъдат върнати и заръчал да продължат строителството на църквата.

Освещаването на новопостроения храм станало четири месеца по-късно – на 22 януари 1943 година. Олтарът бил оборудван с антиминса и богослужебните утвари от изгорялата Казанска църква в Белое. За освещаването пристигнали Хербст и Нейман, съпровождани от  още няколко немски офицери. Всички те, в униформи, но без оръжие, присъствали на богослужението и на последвалото го литийно шествие. Запазена е архивна снимка от празничния обед, на която се виждат свещениците и немският майор до тях.

Хербст подарил на храма изображение на Божията Майка във вид на баралеф, изрязан върху дърво. Тази необичайна икона била изработена по поръчка на майора от болен немски войник-художник, който се лекувал в Беловежд, вероятно по описанието от Нейман небесно видение. В основата на барелфа била изрязана и датата – 28.9.1942 г.

Пак през 1943 местните хора поставили паметен кръст край страшната яма. За тази цел използвали металния кръст, който някога увенчавал храма в Белое и който те извадили от пепелището.

Ежегодно на 28 септември в почти обезлюденото вече беларуско село Рожковка се стичат много богомолци, за да участват в богослужението и литийното шествие в памет на чудесното спасение и да засвидетелстват с признателни сърца застъпничеството на Света Богородица.

През 2008 година иконописци от Александро-Невската лавра, използвайки като образец дървения барелеф, създали канонична православна икона, която била поставена в рожковския храм, редом със старата. Самият храм бил преосветен и наречен в чест не на Казанската, а на Рожковската икона на Божията Майка. Той е включен в списъка на културно-историческите ценности на Република Беларус.

Майор Емил Хенрих Паул Хербст, роден на 5 май 1894 година в Куксхафен, доживял края на войната. Имал семейство с три деца. На последвалите войната трибунали той бил оправдан два пъти (през 1945 г. и 1967 г). и починал мирно на 21 декември 1974 година на осемдесетгодишна възраст.

А чудото продължава. Старата дървена икона, подарена от него на рожковската църква, по необясним начин непрестанно се обновява, и наравно с новия образ, продължава да е обект на благоговейно почитание от православните беларуси.

Подбор и превод: Диляна Иванова
Източник: www.brestgornitsa.by, www.ufo-com.net и др.