По стъпките на християнството в нашите земи

На 26 и 27 октомври 2024 г. 29 младежи, организирани от Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“, посетиха емблематични места, свързани с българската история. В първия ден участваха в светата литургия по случай празника на св. Димитрий Мироточиви в храма на с. Неофит Рилски. Литургията отслужиха иконом Георгий Стоименов и йеромонах Никифор Василев. Като клиросен певец се изяви 16-годишният Виктор Найденов, ученик на псалта Мартин Димитров.

Денят продължи с разходка из селото и с посещение в комплекса „Исторически парк“. Заедно с Борислав Аврамов, отговарящ към Митрополията за работата с младежите, те се запознаха с първите стъпки на християнството по нашите земи, как се случва преходът от езичество към християнство и как Църквата е оцеляла и до днес.

Първият ден завърши с едно любопитно посещение на храма в с. Аспарухово – на брега на язовир Цонево. Отец Георги Стоименов, който е и архиерейски наместник на Провадийска духовна околия, разказа на младежите за чудното спасяване на храма по време на строежа на язовира, когато се налага цялото село да бъде преместено, а старото – залято от водите на язовира. Във времето на атеистичната власт, когато ходенето на църква не се е толерирало, местните хора решават, че храмът им „Св. Параскева“ трябва да бъде спасен, и с дружни усилия, камък по камък, успяват да го преместят. Делото не останало незабелязано от властимащите, но въпреки зложелателите, под предлог, че правят театрална зала, хората успяват да преместят църквата. Тя до ден-днешен е изключително добре поддържана, запазила прекрасни образци на възрожденската иконопис.

Борислав Аврамов припомни историята и развитието на Църквата по нашите земи – от идването на св. апостол Андрей до наши дни, като акцентира върху Българското Възраждане. Именно от тези последни сто години на османско владичество е и църквата „Св. Параскева“. „Това е време, в което българите са под османска власт и със силното културно влияние на гърците. И тогава, благодарение на усилията на св. Паисий Хилендарски за написването и разпространението на неговата „История славянобългарска“, българите се пробуждат, дават си сметка, че образованието и вярата са основа за духовен и нравствен просперитет, и започват да строят църкви и български училища“.

Отец Георгий Стоименов направи паралел с варненския храм „Св. Архангел Михаил“, чийто председател е към момента, и припомни колко важно място е този храм за Варна, за региона и дори за цяла България, „защото това е една от онези светлинки, които са запалили българския дух, които са го подсилвали, за да можем ние днес спокойно да говорим на български език, да живеем в България, спокойно да изповядваме вярата, в която сме кръстени. Да можем да бъдем едни свободни хора“.

След интересната беседа групата се отправи към Общинския спортен център в с. Аспарухово, чието ръководство любезно ни предостави базата си за нощувка. Много от младежите се включиха в приготвянето и сервирането на вечерята и закуската и дадоха добър пример как заедно работата върви по-леко, забавно и приятно.

Следващият ден беше посветен на историята на Варненска и Великопреславска епархия с посещението на старите ни столици Плиска и Велики Преслав.

В Плиска младежите разгледаха руините при източната порта на старата столица и посетиха Голямата базилика – първия представителен християнски храм в България след покръстването. Запознаха се с личността на княз Борис – „един от най-далновидните управници на България, който успява да промени характера на нашата държава – от езическа тя става християнска, като запазва автономния си характер (тъй като по това време Византийската империя обединява всички християни). Той въвежда богослуженията на български език, благодарение на делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, и поставя основите на Златния век на Българската книжнина. По-късно се оттегля в манастир, като с този акт владетелят иска да покаже, че небесното царство – вярата – е по-важно от земното“.

Пътуването на младежите продължи към Велики Преслав, за да разгледат останките от крепостните стени, тронната зала и царския дворец и руините на кръглата църква. Посетиха местния музей с изключителното златно съкровище от 10 век. Научиха, че старата ни столица е била изключително красив и богат град, който можел да си съперничи дори и с Константинопол: „Днес Златният век изглежда далечен и въображаем, но когато видим местата, където се е случил, въпреки че останките са много бледи, си даваме сметка, че той е реален, че ние живеем в него и благодарение на него“.

С това пътуване младежите се докоснаха до славното ни минало, познато им повече от часовете по история в училище. Тук имаха реалната възможност да видят, усетят духа на старите българи, които благодарение на християнската вяра успяват в едни сложни времена, обкръжени от много силни врагове, да съхранят своята народност, език и култура. И днес върху нас лежи отговорността, като техни наследници, да продължим това велико и отговорно дело.

Младежките поклоннически пътувания се провеждат с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и със съдействието на Община Врана.