Пастирски съвети за Великия пост

В началото на Великия пост искам да пожелая на всички да не забравяме за основните неща, заради които Църквата ни благославя да постим, а именно – да променим ума си и да го настроим на друга вълна, в която да следваме основната цел, своето спасение в Иисуса Христа. По този път, ако започнем да променяме ума си, ще видим и своите грехове, ще видим, че не ни достигат най-основните неща, въпреки че цял живот сме се трудили. В такъв случай светите Отци ни съветват да не се отчайваме. Защото изглежда не е възможно да промениш ума си, пък и сърцето още повече – да го настроиш на милосърдие, състрадание, търпение и любов. Трябва да разберем, че промяната е възможна само чрез благодатта Божия, която идва чрез Светия Дух. Но благодатта Божия е самият Бог, както казва св. Григорий Палама. Затова ние, в желанието си да придобием тези добродетели, в които да се чувстваме, от една страна, истински, от друга страна – радостни, трябва да разберем, че със свои усилия трудно ще постигнем нещо. Само Бог е този, Който може да ни промени. Но за да ни промени Той, ние трябва да покажем, че сме готови и с цялата си воля желаем да се променим. Да призоваваме Господа: „Ела, Господи, и промени това, което аз не мога да променя в себе си! Научи ме на Твоето милосърдие, научи ме на Твоята жертва, която ние видяхме, когато Ти беше на земята, и научи ме на Твоята любов!” И тогава ще започне творческото дело на Господа в самите нас, тогава ще започне промяната.
По молитвите на всички светии и на Архистратиг Михаил нека Бог да ни окуражава да сме бдителни и внимателни през цялата Четиридесетница, за да се доближим поне малко до Христос и да се случи тази промяна, и накрая, когато празнуваме Възкресението, да сме радостни от изминатия път.
Иконом Василий Шаган, храм „Св. Архангел Михаил”, Варна (2018)

Смисълът на поста не е да намерим постни храни, подобни на тези, които обичаме. Смисълът е да се ограничим в това, което си позволяваме в ежедневието си. Разбира се, като подходим с разум. Ако не можем да се ограничим в храната, поради болест или бременните например, то може да възпълним поста с нещо друго – да намалим времето, в което отделяме вниманието си за нашите телефони, таблети, компютри. Това също е пост. Постът е време да въведем в живота си ред, своеобразна дисциплина – време на ставане, на молитва , на хранене, на труд, на духовни занимания, на лягане. Да не прекаляваме в нищо и да не се отпускаме. Защото това разтлява, прави човека безполезен и безплоден. И това поприще, в което се намираме, Великият пост, вместо да ни донесе полза, да се очистим наистина и поне с мъничко да се доближим до Бога, да осъзнаем нашата духовна бедност и нашата отдалеченост от Него, ние правим неща, които ни губят времето и не ни принасят никаква полза. Затова нека се откажем от нещата, които си позволяваме в непостните периоди, да бъдем по-усърдни в молитвите си – може да не са дълги молитвени правила с канони и акатисти, но да има ритъм, да има ред. Това правя сега, това – после, това – след него. Така човек се мобилизира, той започва да се движи в един различен ритъм и тогава и Божията благодат започва да съдейства на неговото спасение.
Свещеник Илия Попов, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна (2018)