Ние се спасяваме преди всичко чрез участие в страданията на Христос за нас

Из „Литургичната молитва”

Навлизайки в земния живот на Господа, придобиваме божествената вечност, изпълнена с любов. В условията на днешната историческа действителност тази любов неизбежно страда, състрадава на другия и то „докрай”, до пълното си себепонизяване. По дара на Светия Дух ни се дава чудно благословение: да познаем в опита състоянията на Иисус Христос в степента, в която Отец благоволи към нас. Ние сме с Христос и на Тайната вечеря, и в Гетсимания, и на съда на Каяфа и на Пилат; носим заедно с Него кръста след изнурителните разпити и изтезанията; споделяме Неговата богооставеност и слизане в ада. И това следване на Христос е нашият кръст – невидим, но реален и известен на Бога.

А когато върху нас слезе нетварната Светлина, ни се дава радостта на възкресението и умът ни съзерцава Господа, Който се възнася там, отдето е дошъл /Йоан, 8:14/. Скъпи за мен са думите на апостол Павел: „Ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога” /Кол. 3:1/.

Из "Ще видим Бога както си е", "Омофор", 2005 г., превод Ивайло Данов, Мила Игнатова