Каварна през 6 век, Джулай през 20 и Рим през 4 век

Да се пътува през седмицата не е много удобно. Още повече, ако искаш да преспиш някъде и да се върнеш на другия ден по обед. Но след потопите и тинята  на политическия живот, просто ти се иска да отидеш в друго време и на друго място или пък обратно, да доведеш другото време и другото място по-близо до днес и до себе си. Да, става въпрос за Джулая, дето идва и не знаеш как да го напишеш, защото е толкова чужд, че направо буквите се бунтуват. Всички се втурват към морето да чакат изгрева на слънцето и сякаш това не стига, ами докарват обилно и бира, и шум, наречен музика, че и дрога. Наистина ти се иска да избягаш в друго време. Новите празници са като бирата и като музиката, с която ги честват - бързо свършват, но постоянно ги рекламират и няма къде да избягаш.

На 14 февруари, когато нашата църква отбелязва смъртта на св. Кирил, който ни е написал хубавите букви, всички се занимават с деня на влюбените. После католическият празник на всички светии се превърнал в празник на демоните и караконджулите и неизвестно защо в празник на децата.  А дали някой знае, че нашата църква също има празник на всички светии и отделен празник на всички български светии. На тези празници не се разнасят горящи тикви и никой не се обръща на маймуна и затова явно не са интересни, пък и не произхождат от Запада Европа и от Америка.

А на Джулая? На 1 юли е съвсем друго нещо. На 1-ви, освен „празник” на слънцето и на „свободата“ /от какво?/, от 3 век се отбелязва празникът на св. безсребърници Козма и Дамян, двама братя лечители от околностите на Рим, умрели за Христос и убити от „братска” ръка през 284 година по време на управлението на римския император Карин. Този император бил един от най-блудните и развратни хора на трона на римската империя. Светите братя, лечители по занаят, лекували с вяра и молитва към Бога и не вземали пари, както заповядал Христос: ”Болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, зли духове изгонвайте,.....даром приехте – даром давайте”. Когато били изправени пред император Карин, те смело изповядали, че вярват и се надяват на безкрайния живот в Небесното Царство и никога няма да се съгласят да се поклонят на боговете, които държавата е признала  и издигнала. Бунт срещу държавата, срещу императора и срещу боговете. Тих бунт, който може да лиши от живот само тях и никой друг. Но тогавашните идоли-бесове не можели да се примирят с такова поведение. Не може да не вярваш в това, в което вярват всички и което крепи цялата империя. Светиите се одързостили да проповядват дори на императора с думите: „Ние ще ти дадем добър съвет, за да познаеш Единия истинен Бог, Твореца на всичко, Който „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни": отстъпи от безчувствените и бездушни идоли и Му служи!” Разбира се, развратеният император не ги послушал, а те се помолили на Бог да го изцери от внезапно обхваналата го болест. Така без отклик останала тяхната  и неговата проповед, но Бог чрез чудото на изцелението на императора спасил светите безсребърници. Бог дарява чрез слънцето светлина, топлина, живот и нови дни на всички. А как ще изпълним тези дни с нещо достойно и важно, което е по-скъпо от слънчевата светлина, е наш проблем. Не слънцето, денят, светлината и топлината са най-важните неща. Това са само условия, за да сме живи. А после? Как ще използваме светлината на деня? Дали ще ходим в светлина, или в деня ще търсим мрака на греха?

Светите лечители загинали невинни като праведния Авел и били истински герои на вярата. Славата им се разпространила по цялата Римска империя и достигнала през 6 век до Бизоне - византийска крепост на хълма над морето, близо до днешна Каварна. Там бил издигнат храм Божий, посветен на Неговите изповедници. Преди да дойдат българите, някъде по време на славянските нашествия на Балканския полуостров, християните тук почитали светите лечители и отправяли молитва към тях в този храм. Всяка година празнували техния празник.

Днес храмът на Чиракмана е още жив. Там са основите му, а около и върху тях през вековете е имало няколко други по-малки църкви.  Някога там бил  и старият град Каварна. Храмът стоял в основата на това римско селище, а Рим и римляните не преследвали вече християните, а почитали техните светци. Нещо повече,  поставяли ги за пример и опора на живите и разчитали на застъпничеството им пред Бога.

Сега в град Каварна служи о. Василий Селемет, който всяка година с християните от местната църква „Св. Успение Богородично“, се изкачва на хълма в деня на светите безсребърници. Служи в основите на техния храм. Всяка година група християни от Варна, сащо отиват на поклонение там на 1 юли. Връзката между християнските светии и хората днес се осъществява чрез молитва и единение в Бога.  Римските християнски светии ни обединяват по един непознат за днешния човек начин. Културата и вярата, подобно на благодатта, която ги поражда, е много над националните и историческите граници. Единението в Христа е духовно и материално и в това е победата на нашата вяра над всяко разделение.

Р. S. На 30.06.2014 от Катедралния храм във Варна ще тръгне автобус с поклонници за Каварна. В тамошния храм „Св. Успение Богородично“ ще се отслужи вечерня с акатист на св. Йоан Рилски, а в ранните часове на 1 юли ще се отслужи акатист на св. безсребърници Козма и Дамян.