Енорийската детска школа „Кандилце” откри учебната година

На 6 октомври се подновиха заниманията в Енорийската детска школа „Кандилце” към храмовете „Св. Николай Чудотворец” и „Св. Архангел Михаил” във Варна. След неделната св. Литургия на двора на някогашното Първо българско училище в града беше отслужен молебен и водосвет за децата и техните учители и родители – да бъде благословено от Бога това общо дело в енорията. Именно общо дело на всички нарече иконом Василий Шаган грижата ни за децата – с внимание и отношение, за да се почувстват те част от голямото семейство на Църквата. Децата се учат много по-добре от това, което им показваме, отколкото от това, което казваме. Ако видят у нас добър пример, ще го приемат и в своя живот. Не можем да разчитаме на това, че някой с думи ще научи децата ни как да бъдат християни. Примерът на родителите и на хората в енорията е много по-сигурен учител. Затова трябва да внимаваме какво им показваме.

Неговите думи потвърдиха и учителите в детската школа, които поканиха всеки от родителите да участва в заниманията и да привнесе с нещо към общата грижа за възпитанието на децата в Църквата. Разговорите за Бога не бива да са „запазени” единствено за неделния предиобед. За да стане вярата част от живота на детето, тя трябва да е част от живота и културата на семейството му и средата, в която то расте. И тъкмо такива се очаква да бъдат и заниманията в енорийската школа – всеки да предаде от своите знания и умения, от дарбите, с които Бог го е надарил, и професията, която упражнява. И разбира се – общи пътувания, които струват повече от всеки урок в училище, които сплотяват и проправят пътя на приятелствата и причастността един съм друг.

А на децата, които повече обичат и разбират нагледността, отец Василий каза и показа по друг начин своята проповед. Той откъсна клонче от едно прецъфтяло и повехнало цвете в градината и го даде за пример как всичко в света край нас е временно и рано или късно стига предела на своите жизнени сили, повяхва и отмира. Само човекът, – каза той, – не е сътворен от Бога така, да живее временно. Бог, Който няма начало и няма край, Който е вечносъществуващ, го е сътворил по Свой образ и подобие – да живее вечно. Човек, който вярва и се уповава на Бога, който следва Неговите заповеди и се старае да не отпадне от Божията любов, дори в старостта си не унива, като повехнало цвете, а има радост. Защото който има надежда за вечен живот с Бога, той не губи радостта си никога. Именно такава вяра и надежда и упование на Бога пожела на децата отец Василий – да търсят в живота си не временното и бързо преминаващото, а ценното и вечното. Така винаги ще имат радост и ще бъдат под покрова на Божията любов.

Разбира се, възникнаха някои въпроси от страна на детската аудитория, като например: Как да разбираме това, че Бог няма начало и няма край? Това, – каза отец Василий, – е трудно за разбиране не само за децата, но и за възрастните, защото ние се опитваме да разберем божественото с нашите човешки представи, а това е невъзможно. И в такъв случай може да ни помогне нашата вяра – да се доверим и повярваме на това, което е казано в Светото Писание за Този, Който създаде целия свят и го сподели с нас, Който от любов към нас даде Своя Син като жертва за нашето спасение, за да може и ние да вкусим от възкресението и вечния живот, за който пък е казано, „че е ден невечерен”, ден, който не свършва, не настъпва нощ – нещо също трудно за разбирате от хората, но напълно възможно за Бога… Последните думи зарадваха извънредно някои съобразителни слушатели, които откриха едно голямо преимущество на Божието царство – „Аха, значи там няма да ни карат да спим!”

След този сериозен богословски разговор програмата придоби по-разчупен характер. Нашата малка поетеса, Андрея, прочете своето последно стихотворение, посветено на отминаващото лято, и всички дружно попяха любими песни и похапнаха от вкусната празнична почерпка.

Заниманията в школата ще започнат на 13 октомври от 11.15 ч. в двете зали на Духовно-просветния център, както и досега, в две паралелни групи – на малките (до 9 г.) и на големите (от 10 г. навършени). Малките ще продължат да се запознават с важните събития от Стария Завет, а големите ще обърнат повече внимание на евангелските истории, и по-точно – какво отношение имат те лично към всеки от нас.